Дренѝчево, в местния говор Дранѝчево (; , Кранохори, катаревуса: Κρανοχώριον, Кранохорион, до 1928 година Δρανίτσι, Драници) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География Селото се намира в областта Нестрамкол на 15 километра югозападно от град Костур и на 1 километър на запад от пътя Костур – Нестрам.
История Етимология Името на селото произлиза от дрян.
Античност В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година е играел важна роля по времето на император Адриан.
В Османската империя
Към края на XIX век Дреничево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреничево има 280 жители българи хистияни и 20 българи мохамедани. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Учителят Михаил Кимов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Иван Стефанов, учител в Четирок.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреничево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 49 къщи.
В началото на XX век всички жителите на Дреничево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреничево има 382 българи екзархисти и функционира българско училище.
Гръцка статистика от 1905 година представя Дреничево като смесено българо-турско село с 250 жители българи и 25 турци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori .Δρανίτσι Същата година четата на Никола Андреев убива гъркоманите Наум Христов (28 май) и Константин Стоянов (14 юни) в нивите им край селото.Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, номера 202 и 203
През септември 1906 година или февруари 1907 година войска обгражда в селото трима български четници на ВМОРО – Михаил, Георги Дренички и Георги Бруфов. Те оказват съпротива и се самоубиват.
В статистиката на гръцкия учен Атанасиос Халкиопулос („Македония : Етнографска статистика на Солунския и Битолския вилает“) Драничево е посочено с 250 жители българи и 25 мохамедани.A. Chalkiopoulos 1910: Ethnic statistics of Thessaloniki and Monastir vilayet. Athens. Haji & M.-CH. 1910
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Драници (Δρανίτσι) има 35 семейства, от които 5 мюсюлмански и 30 „схизматични“.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Драници (Δρανίτσι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 250 „схизматици българомислещи“ и 25 мюсюлмани.
Според Георги Константинов Бистрицки Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Дреничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дреничово е обозначено като българско селище.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреничево има 50 къщи славяни християни и 3 къщи турци. След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство. През 20-те години мюсюлманското население на Дреничево се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 6 семейства и 17 души.
В 1927 година е прекръстено на Кранохорион (в превод Дряново). По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация Охрана, а в 1943 година е обстрелвано с артилерия от италиански части.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
По време на Гражданската война селото отново пострадва силно – 37 души са убити, а 131 се изселват в Югославия и другите социалистически страни.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori . 69 деца са изведени от комунистическите части извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori .
Жителите населото се препитават предимно със земеделие. Дреничево е известно с боба си и лещата си.
Личности Родени в Дреничево Андон Лазов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Аргир Дренички, деец на ВМОРО Георги Бруфов, четник от Костенарийската чета, загинал в сражение с османска войска през септември 1906 година Георги Дренички, четник от Костенарийската чета, загинал в сражение с османска войска през септември 1906 година Георги Михайлов Антонов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 9, 10 Гиро Дранитски, деец на ВМОРО Иван Кукулев, гръцки андартски деец Михал, четник от Костенарийската чета, загинал в сражение с османска войска през септември 1906 година Тома Трифоновски (1939 – 2010), виден български художник Пандо Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина Христо Колов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Щерьо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Нестрам