Луций Лициний Лукул () е виден римски политик през късната Римска република. В кулминацията на повече от 20-те си години на почти непрекъсната военна и административна служба, се превръща в основен завоевател на източните царства по времето на Третата Митридатова война. Показва забележителни умения на пълководец и тактик в разнообразни ситуации, които най-добре си проличават в обсадата на Кизик (73 – 72 пр.н.е.) и в битката при Тигранакерт (провела се в Армения през 69 пр.н.е.). Неговия стил на командване получава необичайно внимание от древните военни експерти и неговите военни кампании, изглежда са изучавани като пример за изключително умело водене на битките.Дион Касий, XXXVI; В заловена кореспонденция на Митридат VI Евпатор, Лукул е оценен като изключителен генерал, като Александър Велики (Цицерон Acad.Pr. II) Неговия съперник Помпей, нарича Лукул полу на шега – „Ксеркс в тога“.Велей Патеркул, II 33.4; haud infacete Magnus Pompeius Xerxen togatum vocare adsueverat, Плиний Стари, Естествена история 9.80 (170); Плутарх, Лукул 39.3; Плутарх преписва тези думи на умерения и духовит историк и философ Луций Елий Туберон Лукул е от партията на оптиматите и е в близки отношения с Луций Корнелий Сула.
Лукул се завръща в Рим от изтока с толкова много пленена плячка, че не можело да се изчисли стойността и. Изсипва огромни суми в частни сгради, агрономство, животновъдство и аквакултурни проекти, които шокирали и изумявали съвременниците му с размерите си. Лукул е изключително добре образован и показва силен интерес към литературата и философията още от младините си. Също така щедро подпомага изкуствата и науките, преустройва свое фамилно имение в Тускулум в хотелско-библиотечен комплекс за учени и философи. Притежава колекция от ръкописи, която била достъпна за всеки. Строи известите градини horti Lucullani на хълма Пинчо в Рим. Лукул умира през зимата на 57 – 56 пр.н.е.Bennett, 1972:314 Погребан е семейното имение близо до Тускулум.
Първоизточници Лукул е един от хората, признати за велики личности в римската история и винаги е включван в биографичните колекции за водещите военачалници и политици, които водят началото си от биографичния сборник на известните римляни, публикуван от съвременника му Марк Теренций Варон. Две биографии на Лукул са оцелели до днес. Първата е на Плутарх – Живота на Лукул в известните Паралелни животописи, в тях живота му е описан заедно с този на атинския аристократ, политик и стратег Кимон. Втората е написаната на латински Liber de viris illustribus от по-късен и неизвестен автор. Но главния първоизточник и за двете изглежда е Варон.
Семейство и ранна кариера Роден е в Рим, член на видния род Лицинии, внук е на консула Луций Лукул и син на Луций Лициний Лукул претор през 104 пр.н.е., който е обвинен за присвоявания и злоупотреби през 102 пр.н.е., които извършил по време на управлението си на Сицилия (103 пр.н.е.).
Семейството на майка му Цецилия Метела Калва е едно от най-могъщите сред плебеите нобили и е в разгара на своя успех и влияние през последната четвърт на II век пр.н.е., когато е роден Лукул. Калва е най-младото дете на Луций Цецилий Метел Калв (консул през 142 пр.н.е. и цензор през 115 – 114 пр.н.е.) и е сестра на двама от най-важните членове на оптиматите в този период, Квинт Цецилий Метел Нумидийски и Луций Цецилий Метел Далматик (баща на Цецилия Метела Далматика, трета жена на Сула).Плутарх, Лукул 1.1 – 6
Лукул е женен за Клодия, най-малката сестра на Публий Клодий Пулхер, с която през 66 пр.н.е. се развежда. По-късно се жени за Сервилия, по-млада сестра на Сервилия Цепиона и Катон. С нея имат един син.
Съюзническа и Първа Митридатова войни
Първата известна военна служба на Лукул е като военен трибун в армията на Сула в Кампания по времето на Съюзническата война, където се отличава със смелост и интелект.Плутарх, Лукул.2.1
Лукул е избран за квестор през зимата на 89 – 88 пр.н.е. в същата година в която Сула е избран за консул заедно със своя приятел Квинт Помпей Руф, чиито син е женен за най-възрастната дъщеря на Сула – Корнелия. Лукул вероятно е квесторът посочен като единствения офицер в армията на Сула, който е достатъчно смел и има достатъчно здрави нерви за да го придружи, когато той навлиза в Рим.Апиан е записал фактите, без да посочва имена; Предположението, че този квестор е Лукул за пръв път е направено от E. Badian. През есента на същата година Сула изпраща Лукул към Гърция за да командва войната срещу Митридат VI от негово име.
86 – 85 пр.н.е Тъй като морската блокада над Атина върви към успешна развръзка, стратегическото внимание на Сула се фокусира над бъдещите операции срещу главните понтийски сили и в борбата срещу Митридат за контрол на морските пътища. Той изпраща Лукул да събере колкото е възможно повече кораби от съюзниците на Рим по протежението на източното крайбрежие на Средиземно море, като начало към Кирена и Елинистически Египет.Плутарх, Лукул.2.2 Лукул тръгва от Пирея в средата на зимата 87 – 86 пр.н.е. с три гръцки миопарони (малък боен кораб, с един ред гребла) и три леки родоски биреми, като се надява да избегне господстващата над морето понтийска флота и техните съюзници пирати със скорост и като се възползва от лошите метеорологични условия.Плутарх, Лукул, 2.3 Първоначално минава през Крит и успява да го спечели на страната на римляните. От там преминава морето и достига до Кирена, известната елинска колония в Африка е в ужасно състояние след яростната и изтощителна гражданска война с продължителност близо седем години. Пристигането на Лукул изглежда слага малко позакъснял край на конфликта, като първото официално римско присъствие там от напускането на проконсула Гай Клавдий Пулхер, който контролира първото административно обединяване с Римската република през 94 пр.н.е.
Лукул побеждава понтийския адмирал Неоптолем в битката при Тенедос и премахва морската защита на Хелеспонт. Тази победа помага на Сула да премине през Егейско море и да достигне до Азия. След войната Лукул остава в Азия с цел събирането на финансовите наказания, наложени на провинцията заради въстанието ѝ. Той се справя с тази задача, без да прилага жестокост и насилие.Плутарх, Лукул, 2.1 – 4.5
Обратно в Рим През 80 пр.н.е. Лукул се завръща в Рим и е назначен за едил за 79 пр.н.е., заедно с брат си Марк Теренций Варон Лукул – двамата организират разкошни игри.Плутарх, Лукул.1.6, Granius Licinianus 32F
Най-неясната част от публичната кариера на Лукул е годината, която прекарва като претор в Рим, следвана от управлението му на Африка, което вероятно е продължило две години, както е обичайно за тази провинция в периода след като Сула взима властта. В биографията му от Плутарх този период от живота му 78 – 75 пр.н.е. е напълно пренебрегнат, прескача се направо от смъртта на Сула към консулството му. Цицерон накратко споменава преторството му, следвано от управлението му на Африка,Цицерон Academica Prior, II докато в оцелялата биография на латински много кратко се споменава, че „управлява Африка с най-висока степен на справедливост“.Liber de viris illustribus 74.3 Управлението му на Африка е показателно за това как Лукул се справя с обикновени и не чак толкова бляскави административни задължения по времето на публичната си кариера, а и предвид факта че е известен с филелинизма (филелинизъм – обич към гърците и гръцката култура) си, показва че за него не е проблем да отнася с уважение към поданици които не са от гръцката култура.
С оглед на по-горното, ранната му кариера показва неговия политически традиционализъм за разлика от негови съвременници като Цицерон и Помпей; първият, винаги имал силно желание да избегне административна отговорност от всякакъв вид в провинциите, докато Помпей отхвърлял всеки аспект на една нормална кариера, търсейки да поеме военно командване при всяка възможност докато от друга страна отказвал нормални административни задължения в мирните провинции.
Две други събития намират място в биографията му, които се случват през 76 или 75 пр.н.е. и следват завръщането му от Африка: бракът му с Клодия най-младата дъщеря на Апий Клавдий Пулхер и закупуването на вила на нос Мизенум от най-възрастната и изключително алчна дъщеря на Сула – Корнелия.
Консул Сула посвещава част от мемоарите си на Лукул и след смъртта си го посочва като настойник на децата си Фауст и Корнелия Фауста, като предпочита него пред Помпей. Това изглежда е първата причина за отчуждаване и завист между двамата.Плутарх, Лукул, 4.5 Малко след това през 74 пр.н.е. Лукулк става консул заедно с Марк Аврелий Кота (чичо на Юлий Цезар).Плутарх, Лукул, 5.1
Първоначално му е дадена Цизалпийска Галия. Колегата му Кота е начело на Витиния (която става римска територия след смъртта на Никомед III). В това време Митридат VI започва нова война. Назначавайки себе си за проконсул на Киликия на мястото на починалия управител, Лукул получава командването срещу Митридат в Третата Митридатова война.Плутарх, Лукул, 5.2 – 6.5 Той започва война по суша, докато другия консул Кота е начело на флота.
Война срещу Митридат
След пристигането си на изток Лукул се приготвя от своята провинция да помогне на Кота, който е обсаден във Витиния.Плутарх, Лукул, 7.1 – 36.7 Подгонва армията на Митридат и му нанася големи поражения. След това Лукул събира флот от гръцките градове в Азия, на която поема командването. С тази флота през 73 пр.н.е. побеждава понтийските морските сили в морската битка при Лемнос, карайки Митридат да се завърне в Понт. Лукул нахлува в Понт, като е внимателен спрямо директна битка с армията на Митридат имайки предвид силната конница на врага. Но след няколко малки битки най-накрая го побеждава в битката при Кабира (Cabira, в днешна Турция).J. A. Crook, Andrew Lintott, The Cambridge Ancient History: The Last Age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C., стр 237 Той не продължава да преследва Митридат веднага, вместо това завършва завладяването на Понтийското царство и въдворява ред в Азия.J. A. Crook, Andrew Lintott, The Cambridge Ancient History: The Last Age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C., стр 238 Опитите му за реформиране на алчната администрация на провинцията, го прави изключително непопулярен сред влиятелните публикани в Рим. (единствено число), publicani (множествено число), „публични доставчици“ – често са снабдители за римските легиони и армията, отговарят за събирането на пристанищни мита и ръководят обществени строителни проекти. В допълнение извършват и събирането на такси за Републиката, като получават договори от сената за събиране на различни такси като наддават за тях.