Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски е дърворезбар от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Биография Макрий е роден около 1800 година в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев, при когото се обучава и развива дарбата си.„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29. Според внука му Янко Кузманов Макрий е „добър композитор, резбар и иконописец“.

Първоначално работи като помощник на своя тъст Петър Филипов – Гарката, под чието ръководство участва през 1824 – 25 г. в изработването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети, под които има надпис:

От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на Бигорския манастир.Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58). Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „Свети Никола“ в Прищина, „Свети Димитър“ в Горно Броди и „Света Богородица“ в Скопие.Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.

Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на Хамзи паша в село Бардовци, до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“ Пашата възлага на Негриев да украси и пазарджишката Чарши джамия.Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.

Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя Гюрчин и Траян работил скулптура на колоните (капителите) в църквите „Света Неделя“ в София, завършена в 1856 година, „Света Неделя“ в Пловдив и „Света Богородица“ в Пазарджик. Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“. В Пазарджик с него работи и синът му Кузман Макриев. Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на Димитър Шаренков – Церовеца. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква. Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 – 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „Света Богородица“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.

На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Света Богородица“ и „Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“ Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859, било след 1862, било 1863 година.

През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 1849 г.“Фотография на надписа от Мартин Митов. Кьорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.

Четиримата Макриеви синове Христо Макриев (1841 – 1893), Исай Макриев (1843 – 1881), Кузман Макриев (1844 – 1899) и Серафим Макриев (1845 – 1869) са зографи.Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.

Родословие

Бележки

Категория:Български дърворезбари Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Галичник Категория:Починали в Пазарджик Категория:Фръчкови