Гра̀ждено или Гра̀ждани (, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 година Γκράσδενι, Граздени) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в планината Сува гора на 1100 m. Отдалечено е на 70 km западно от град Лерин (Флорина).

В селото има четири църкви: „Свети Николай“ на площада на селото, „Света Петка“ в развалините на Орово на северозапад, „Свети Георги“ в развалините на Търново на югоизток и „Свети Георги“ на границата с Албания, югозападно от Търново.

История Етимология Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие в среден род граждено, старобългарски от *gardjeno, сръбски грађено. Йордан Заимов смята, че името е от първоначално Граждане. Това според Дуриданов не е убедително, защото не се подкрепя от по-старите податки.

В Османската империя

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Граздани с 35 семейства. Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено.

До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен с 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Граждан е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи. Същевременно Граждино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.

В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Граждан в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Граждани (Γκραζδάνι), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 275 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Граждано има 60 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо. В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души.Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139 – 141. След войната в селото са настанени власи от Епир.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.

Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

+ Прекръстени с официален указ местности в община Граждено на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Палчишта Πάλτσικα Геракина Γερακίνα Киска Κίσκα Анторахи Άνθορράχη Порти Πόρτι Портес Πόρτεςвръх в Цуцул на ССИ над Орово (1195 m) Великои Главйе или Велика глава Βελίκα Γκλάβια Лохагу Димитриу Райси Λοχαγού Δημητρίου Ραΐσηвръх в Цуцул на СИ от Орово и на З от Винени (1157 m) Дошкоата Глаа Ντοσκοχάγκλα Кефалорема Κεφαλόρεμαрека на СИ от Орово Рамнище или Рамнища Ράμνιστα Ливадия Λιβάδιαместност в Дева на СЗ от Винени Голе Γκόλιε Мицопулу Димитриу Μητσοπούλου Δημητρίουвръх в Дева на С от Винени (1360,1 m) Рамнина Ράμνινα Филакион 46 Φυλάκιον 46връх в Дева на СЗ от Винени (1085 m) Тапан Γάπαν Елафи Έλάφιвръх на Ю от Граждано, гранична пирамида № 18 (1325,3 m) Лазоик Λάζικ Акантотон Άκαθωτον Прикинчища Πρικίντσιτα Анатоликон Άνατολικόνместност в Цуцул на ЮИ от Граждено, над брега на Малкото Преспанско езеро Раткофорие Ρακοφόριε Тамнодес Θαμνώδεςместност на ЮИ от Граждено Шестар Σιστάρ Фундотон Φουντωτόνвръх в Цуцул на И от Граждено (1914 m) Падье Πάδιε Воскотопи Βοσκοτόπιместност в Цуцул на И от Граждено Урида Ούρίντα Крионери Κρυονέριгранична местност на СЗ от Орово Чоло Τσόλο Даваки Δαβάκη Варниците Καρνίτσιτε Каминия Καμίνια река на СЗ от Орово, Ю под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава Лозя Λούντζα Ироикон Ήρωϊκόν Пат Πάτ Перасма Πέρασμα Скойца Σκόϊτσα Монастираки Μοναστηράκι река на СЗ от Орово, С под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава

Преброявания 1913 – 437 души 1920 – 380 души 1928 – 418 души 1940 – 507 души 1951 – 0 души 1961 – 371 души 1971 – 310 души 1981 – 172 души 1991 – ? души 2001 – 183 души 2011 – 78 души

Личности Родени в Гражден Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 – 1923 и 1926 – 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 – 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина Вангел Пройковски, войник на Демократичната армия на Гърция Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ Коста Ралевски – Коте (? – 1948, Дъмбени, Костурско), войник на Демократичната армия на Гърция Киро Ристовски, югославски партизанин и военен Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал Фана Митревска (1922 – ?), войник на Демократичната армия на Гърция

Бележки

Категория:Села в дем Преспа Категория:Арумънски селища