Димитър Атанасов Думбалаков е български военен, подполковник, и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Думбалаков е роден в 1872 година в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на Трендафил и Михаил Думбалаков, а баща му и двамата му чичовци загиват в съпротивата срещу османската власт. Учи в гръцкото училище в родното си село, а в 1884 година постъпва в Солунската българска гимназия. В 1890 година завършва 5 клас и се записва във Военното училище в София, което завършва в 1893 година и постъпва на служба като офицер в 4-ти конен полк в Ямбол.

По време на Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година Думбалаков събира пари от офицерското братство в Ямбол, закупува оръжие и сам се включва в сраженията като адютант на Трета въстаническа сярска дружина на Стойо Костов и Тома Давидов, а по-късно като войвода на чета води сражения на 19 юни при Якоруда и на 28 юни край Доспатсп. „Македония“, бр.7, октомври 1903 г., стр. 21-23.. Заради напускането на службата и участието си във въстанието поручик Думбалаков е уволнен. В 1896 година е изпратен от офицерските братства да помогне на съученика си Гоце Делчев в купуването и пренасянето на материали и оръжие с пари отпуснати от правителството на Константин Стоилов, събрани от офицерските братства и от Щипски революционен окръг на ВМОРО.

През март 1896 година Думбалаков отново постъпва на военна служба в Лом, където заедно с Борис Сарафов е начело на офицерските братства. От 1902 година служи в Добрич, където също създава офицерски братства. След разцеплението във Върховния комитет се обявява против Борис Сарафов и временно се отказва от активна работа по македонските дела, но в 1902 година застава на страната на крилото Михайловски - Цончев и участва в подготовката на Горноджумайското въстание, избухнало на 23 септември 1902 година. На 8 октомври четата на Думбалаков се сражава в Пирин.

След въстанието влиза в контакт с ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и в снабдяването с материали и оръжие.

Според брат му Михаил Димитър Думбалаков предлага на Върховния комитет да въоръжи една добре подготвена чета от 80 – 100 души, които по примера на Ботевата чета с параход да слязат в Цариград и със самоубийствената си мисия да привлекат вниманието на чуждите дипломати. Планът обаче среща твърдата съпротива на генерал Цончев и Стефан Николов.

След постигнатото споразумение между ВМОК и ВМОРО Думбалаков на 22 юли начело на чета навлиза в Македония и се среща с ръководителите на Серския революционен окръг в Банско. На окръжния конгрес е решено той да застане начело на Неврокопски район. Към него се присъединяват четите на Стоян Мълчанков, Иван Ботушанов и Михаил Чаков. Думбалаков напада казармите в Обидим и води боеве при Момина клисура, при връх Харами Бунар, река Ретиж и село Годлево. След въстанието четата на Думбалаков охранява изтеглящите се към България бежанци от Разлога.

След въстанието Думбалаков отново постъпва на военна служба в България, но след Младотурската революция в 1908 година заминава за Македония, където се занимава с публицистична дейност. В 1909 година се връща в България. В 1912 година заедно с Петър Дървингов е един от основните организатори на Македоно-одринското опълчение, в което по време на Балканската и Междусъюзническата война командва Трета Солунска дружина, която се сражава при Малгара, Шаркьой, Кешан и Булаир. Ариегардният бой на Солунската дружина при връх Емирица срещу настъпващата сръбска армия дава възможност на отстъпващите по време на Междусъюзническата война български части да излязат от обкръжение. За това сражение летописецът на Македоно-одринското опълчение Петър Дървингов пише:

Адютантът на Думбалаков в опълчението Симеон Радев пише в „Това, което видях от Балканската война“:

След Междусъюзническата война в периода 1913 – 1915 година се занимава с публицистика. Остава известно време в новосъздадената Албания, откъдето пише за българските вестници.

След намесата на България в Първата световна война Думбалаков командва Втора дружина на Трети пехотен македонски полк на Единадесета дивизия, която се сражава с френски части във Велешко. Думбалаков е ранен на 31 октомври 1915 година и почива малко по-късно. Погребан е тържествено на 1 ноември в двора на църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес.

Памет На майор Димитър Думбалаков е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София ().

Негов семеен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ДАА, Фонд № 1898К, оп.1

Родословие

Литература Майор Димитър Думбалаков. „Кратко изложение на моите участия и действия в трите македонски въстания през 1895, 1902 и 1903 г.“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003. „20 години от първото Македонско възстание“, спомени на Димитър Думбалаков публикувани във в-к „Воля“, бр. 746 и 747, София, 1915 г. „Хилми паша за новите Балкани (Интервю от запасния майор Д. Атанасов)“, публикувано във в-к „Камбана“, год. III, бр. 1815, София, 10 февруари 1914 г. "Страници из македонските въстания (мнимият македонски селянин в София)", машинопис, първоначално публикувано във в-к "Софийска вечерна поща", бр. 60, 21 февруари 1912 година "Кратко изложение на моите участия и действия в трите македонски въстания през 1895, 1902, 1903 г.", (ръкопис), София, вер. след 1905 година "Димитър Атанасов Думбалаков като македонски революционер" - последната статия на Владислав (Славчо) Ковачев преди да бъде убит, посветена на българския офицер и войвода на ВМОК Димитър Думбалаков от с. Сухо, Солунско, публикувана във в. "Независима Македония", брой 73 и 75, София, 1924 година "Майор Димитър Атанасов Думбалаков. Офицер, революционер, публицист и общественик. 25 години от героичната му смърт", публикувано във в-к "Български юг", год. I, бр. 5, Сер, 1 ноември 1941 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Загинали през Първата световна война Категория:Родени в Сухо Категория:Български подполковници Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Петнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Участници в Горноджумайското въстание