Сѐхово или Сѐово (, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 70 m надморска височина на границата със Северна Македония на 20 km северно от град Боймица (Аксиуполи).
История В Османската империя В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.
В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи. След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.
В Гърция В 1913 година селото попада в Гърция. По време на Балканските войни по-голямата част от жителите му се изселва в България, а част в Гевгели. В 1916 година по време на Първата световна война фронтът минава при Сехово и българските военни власти изселват жителите му във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите на селото.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.
В 1924 година 1 семейство се изселва в България. В селото са настанени гърци бежанци от Източна Тракия. В 1926 години селото е прекръстено на Идомени. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци. От 542 жители в 1940 година около половината са от български произход.
По време на Гражданската война (1946 – 1949) няколко семейства се изселват в Югославия.
Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, тютюн, бобови култури и овошки.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Сехово на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Асар Άσάρ Палея Παλαιά Курт Ада Κουρτ Άντά Ликониси Λυκονήσι местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар Дадо Ντάντο Грия Γρηά местност на Ю от Сехово Насур Νασούρ Войдорема Βοϊδόρεμα Чаири Τσαΐρια Ливади Λιβάδι местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар Крива круша Κρίβα Κρούς Ахладия Αχλαδιά местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар Коджа Омерли Κατζαμαρλί Камбос Κάμπος местност на З от Сехово и на С от Алчак Алчак Άλτσάκι Перасма Πέρασμα река и пролом на Ю от Алчак Нова кория Νόβα Κουρί Дасос Δάσος възвишение на З от Сехово и на С от Алчак Мала река Μάλα Ρέκα Потамаки Ποταμάκι река на СИ от Алчак, десен приток на Конската река Дрок Ντρόκ Нерофагома Νεροφάγωμα горното течение на Мала река
Личности Родени в Сехово Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО. Георги Стаматов (1825 – 1908), гръцки духовник и революционер Георги Стаматов (1869 – 1936), гръцки духовник и революционер Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев Григор Стаматов (1869 – 1936), гръцки революционер Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО Григор Шаев Мишкаров (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО Димитър Капсаров, български духовник Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО Зафир Стаматов (? – 1842), гръцки духовник и революционер Зафир Стаматов, гръцки духовник и революционер Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г. Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Стилиян Ковачев (Στυλιανός Κοβατσής ή Σιδεράς), гръцки андартски деец, агент от III ред поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО
Други На Сехово е наречена улица в Гевгелийския квартал в София ().
Бележки
Категория:Села в дем Пеония