Мачу̀ково (, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е на 70 m надморска височина на границата със Северна Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково – Богородица.
История В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.
В Османската империя
В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов. През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.„Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
След пускането в експлоатация на железопътната линия Солун – Скопие, Мачуково започва да запада икономически за сметка на Гевгели.
В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 1300 жители българи.
След Илинденско-Преображенското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
На мястото на изселилите се българи са заселени гъркомани бежанци от гевгелийските села. През Първата световна война, когато тук минава фронтовата линия, жителите на селото са изселени. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маучково има 200 къщи славяни християни.
В 1924 година в селото са заселени много бежанци от Понт и Кавказ. В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони. По време на Гражданската война (1946 – 1949) в Мачуково намират убежище много жители от околните села.
Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като частично се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Мачуково на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Трияска Τριάσκα Трипотамос Τριποταμος река Греуш Γκρέους Вриси Грияс Βρύση Γρηάς извор Тутлук Τουτλουκι Муриес Μουριές местност на СИ от Ореховица Бела мандра Μπέλα Μανδρί Левкостани Λευκοστάνη местност на СИ от Баялци Дере чал Ντερετζιαλ Перасма Πέρασμα възвишение на СИ от Ересели и на ЮЗ от Чидемли (205,5 m) Бара Μπάρα Авлаки Αύλάκι местност на Ю от Ересели Арджан Άρτζαν Плиромена Πληρωμένα местност на СЗ от Арджан
Личности Родени в Мачуково
Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Миравци през август 1924 г. Александър Попташев (1898 – 2 октомври 1924), български революционер, деец на ВМРО Атанас Динев (1916 – 1996), български футболист Атанас Николов Тодев (1874 – 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол Петков Вениамин Мачуковски (около 1847 – 1878), български просветен деец Георги Апостолов Кузманов (1874 – след 1943) македоно-одрински опълченец, служил в 3-та рота на 11-а сярска дружина, сражавал се при Балкан Тореси, Гюмюрджина, Мерхамли, Султан тепе, Емирица и Дулица; на 14 април 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт Георги М. Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни или на 24 юли или през август 1923 година при Дървош Струмишко Гоно Понов (Гончо, 1870 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 – ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина Григор Христов (1880 – ?), четата на Лазар Делев Димитър Поптомов (1866 – ?), български революционер Динка Мицов Пецев (? – 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково Дино Гонов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година Дино Лазаров (1888 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията Зафир Христов Макаресов (? – 1907), български революционер Иван Ан. Чавдаров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8 Иван Брата, деец на ВМРО Иван Христов Тодев (1901 – ?), земеделец, в 1946 година участва в делегацията на Националния комитет на Македонската емиграция в България при пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие Илия Маказлиев (? – 1903), български революционер Кочо Георгиев (1881 – ?), четата на Коста Христов Попето Лазар Дойчинов (Λάζαρος Δοϊτσίνης), гръцки андартски деец, четник при Леонидас Папамалекос – Малекакис и Йоанис Сакеларопулос – Зиряс, оттеглил се в Атина и по-късно отново навлязал в Македония с Михаил Мораитис – Кодрос; цялото му семейство е избито от български дейци Лазар Поптодоров (? – 1903), български учител и революционер Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер Миле Стаменов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО Михаил Кочов, български адвокат Михаил Г. Москов (1898 – 1923), деец на ВМРО, четник на Иван Куюмджиев, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година Мицо Динов (1861 или 1867 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България Панде Маркудов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина Петър Л. Янков (1886 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер Симеон Хаджиянев (1868 – след 1943), български търговец и революционер Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов Стерьо Димов (Αστέριος Δήμου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, поддържал комуникация с гръцкото консулство в Солун Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров Тома Димитров (1867 – ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина Тома Христов Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково Филип Дервишев (1886 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина Христо Дельов (1876 – сл. 1951), български революционер от Мачуково Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
Починали в Мачуково Колю Колев Дренков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 37 Макавей Колев (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5 Михаил Сионидис (1870 – 1935), гъркомански андартски капитан Реймънд Фишер (1882 – 1916), британски офицер, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6-та охридска дружина и щаб на 5-та одринска дружина
Други Румен Леонидов (р. 1953), български поет, по произход от Мачуково
Други На Мачуково е наречена улица в Гевгелийския квартал в София ().
Бележки
Категория:Села в дем Пеония Категория:ГКПП на Гърция Категория:ГКПП на Северна Македония