Тома Иванов Карайовов с псевдоним Клубски е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 305.

Биография Карайовов е роден на 17 април 1868 година в Скопие, тогава в Османската империя. Син е на видния български общественик Иван Карайовов, един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Завършва Солунската българска мъжка гимназия.„Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история“, София, 2012, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-954-322-553-8, стр. 424

В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив Български таен централен революционен комитет и участва в Съединението. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Карайовов е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон.

В 1892 година Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар е на дружеството „Братски съюз“. В 1895 година завършва право в Софийското висше училище.

В 1895 година на II конгрес на Македонската организация в София е избран за член на Върховния комитет.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 73-74. В 1896 година е редактор на вестник „Право“. Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „Пряпорец“ – орган на Демократическата партия.

При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски – генерал Цончев. Христо Силянов пише:

През юли – август 1902 година е делегат от Македонското дружество в село Тишаново на Десетия македоно-одрински конгрес. Редактор е на вестник „Автономия“ – орган на ВМОРО (1903). В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония:

В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на II политическо отделение (1905 – 1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907 – 1908).

След Хуриета от 1908 година Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „Отечество“.Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347. След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург.

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Скопското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на Първата световна война (1915 – 1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка – Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.

След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт и негов действителен член. В 1924 година е български генерален консул в Албания. Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „Бюлгари“.Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334. В 1936 година е избран в Управителното тяло на Скопското благотворително братство.

Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. Георги Занков го нарича:

Тома Карайовов не признава съществуването на македонска нация и пише в дневника си:

Умира на 2 декември 1950 година в София.или 1951 година;

Личният му архив се съхранява във фонд 1079К в Централен държавен архив. Той се състои от 622 архивни единици от периода 1866 – 1945 г.

Родословие

Външни препратки „Македонскитѣ искания и дипломацията“, София, 1903 година; „Жълтата книга“, статия от Тома Карайовов, публикувана във в-к „Право“, год. II, бр. 40 (48), София, 1.II.1903 г.; „Материали за изучаване на Одринския вилает“, излседване от Тома Карайовов. „Скопие (Из недалечното минало на града)“, София, 1943 година „Сръбската патриархия в Карловец“, публикувано в сп. „Летоструй“, IV годишнина, Солун, 1912 година „Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция“, публикувано в сп. „Летоструй“, София, 1909 година „Спомени отпреди 30 години. Предаване на Скопие на сръбската войска през 1912 година“, публикувано във „Военноисторически сборник“, кн. 55, год. XVII, София, септември 1943 година „Сръбската политика през XIX век по отношение на християните от съседните области“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. XV, книга 4, София, 1942 година „Раковски като личност и обществен деец. По случай седемдесет години от смъртта му – 8 октомврий 1867 година“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. X, книга 8, София 1937 година „Раковски като личност и обществен деец. Част II“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. X, книга 10, София 1937 година „Младотурският преврат и началото на българските конституционни клубове в Македония“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. VIII, книга 4, София, април 1935 година „Турция до прогласяването на нейната конституция“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. VIII, книга 3, София, март 1935 година "Macedonja; Zarys Kulturalny I Polityczny", публикувано в "Od Wisly do Maricy; Rocznik Towarzystwa Bułgarsko-Polskiego w Warszawie", Warszawa, 1927 година „Политически сепаратизъм“, публикувано във в. „Право“, брой 16, София, 1902 година „Никола Милев като гражданин и родолюбец“, публикувано във в-к „Илинден“, год. V, бр. 8, София, 20 февруари 1925 година „Гръцкото правителство и българските църковни имоти в Македония“, публикувано във в-к „Македония“, год. IV, бр. 1095, София, 13 юни 1930 година

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български дипломати от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Дейци на БТЦРК Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български публицисти Категория:Български масони Категория:Български общественици от Македония Категория:Консули на България Категория:Родени в Скопие Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Дейци на Македонските братства