„Ален мак“ е българска песен, написана по текст на Иван Сокачев.
Стихът на песента е създаден на фронта, след един от боевете при Чаталджа, през 1913 г., от офицера Иван Ангелов Сокачев в момент на носталгия по родината и близките.
Когато се връща от фронта, той решава, че от това би станало чудесен текст за песен и го дава на музикантите от оркестъра на софийския ресторант „Дълбок зимник“ да го музицират. Те го включват в своя репертоар и така Димитър Благоев, който е редовен клиент на ресторанта, чува песента и я прави химн на българските комунисти.
Ален мак, самотен скръбен, сред буйна нива е цъфнал и огнен поглед неутешимо към тежък клас е приковал.
Нерадост... мисли го измъчват: Защо никнах, защо цъфтя? Безвестно тука ще окапя, ненужен никому в света...
А утре – в жетва приближала, жетвар плодът ми ще пилей и нейде вятърът далече безследно семе ще отвей.
Но тих ветрец повея нежно и чу сам аления цвят, на скръб и болки накипели прошепнат тихичко ответ:
От твойто семе ще поникнат, ще цъфнат огнени цветя' и ален мак ще гизди вечно букета мил на пролетта!
Чаталджа, 1913 г.
Категория:Български патриотични песни
Други На песента е наречена улица в квартал „Горубляне“ в София ().
Категория:Български песни