Анна Тертер е българска принцеса, кралица на Сърбия (1284 – 1299), трета съпруга на крал Стефан II Милутин, и византийска деспина.
Произход Анна Тертер е дъщеря на българския цар Георги I Тертер и сестра на цар Теодор Светослав.Balkan 21, genealogy.euweb.cz Дълго време в историографията се е смятало, че тя е дъщеря на цар Иван Асен III. Предполага се, че Анна е дъщеря на Георги Тертер от първата му съпруга, царица Мария. Но според друга хипотеза Анна е дъщеря на Кира-Мария Асенина, втората съпруга на Георги I Тертер, , и по-подробно у: В полза на първата хипотеза може да се приеме едно съобщение на Никифор Григора, според което, когато през 1279 г. Георги I Тертер решава да се ожени повторно за сестрата на Иван Асен III, първата съпруга на Тертер, Мария, заминава на заточение във Византия „заедно с децата му“Nicephorus Gregoras. Byzantin hystoria. Vol. I. Ed. Ludovici Schopeni, Bonnae, 1829, c 1336 цитат по: . Тъй като цар Георги I Тертер и Мария имат още една дъщеря (омъжена за Чака), за която се предполага, че е родена след връщането на майка ѝ в Търново (около 1284 г.), следва, че през 1279 г. заедно с царица Мария и Теодор Светослав за Византия заминава и Анна, която традиционно се приема за по-голяма от двете дъщери на Георги I Тертер. Интересно е обаче да се спомене и друго съобщение от Георги Пахимер за последвалия брак на Анна и сръбския крал, което е в полза на хипотезата, че Анна е дъщеря на Кира-Мария Асенина:
Кралица През 1284 г. Анна е омъжена за рашкия крал Стефан II Милутин. По този случай в един дубровнишки документ от 11 август 1284 г. са отбелязани подаръците, които дубровничани пратили на сръбския владетел, „когато взел за съпруга дъщерята на българския цар“, а в „Ромейска история“ Никифор Григора отбелязва, че Стефан Урош II Милутин се оженил за сестрата на българския владетел СветославNicephorus Gregoras. Цит. съч., I, c. 2038 – 12, цит. по:.
Анна Тертер ражда на Стефан II Милутин две деца: Стефан III Урош Дечански Анна-Неда, която се омъжва за видинския деспот и бъдещ български цар Михаил III Шишман
Така в Троицкия ръкопис на сръбската редакция на Синодика на неделята на православието Анна се споменава като майка на децата на Стефан Милутин:
Други автори обаче подлагат на съмнение това сведение, като приемат, че в Троицкия ръкопис Анна е спомената като мащеха на децата на Милутин,. Той приема утвърденото в историографията мнение, че Анна е родена след 1279 г., и изтъква, че между 1286 – 1292 г., каквато е датировката на документа, тя е била прекалено малка, за да има две деца. a освен това Никифор Григора споменава, че Стефан Милутин нямал деца от сестрата на Светослав.Nicephorus Gregoras цит. по
Византийска деспина През 1299 г. по политически съображения бракът между Анна Тертер и Стефан II Милутин е разтрогнат, за да може кралят да се ожени за 5-годишната византийска принцеса Симонида Палеологина. През 1299 г. при река Вардар, двете страни си разменят заложници, сред които е и дъщерята на Тертер. След като предава заложниците и жена си на ромеите, Стефан II получава ромейската принцеса, с която се венчава в Солун.
След като Анна е предадена на византийците, тя е отведена в Константинопол, където по това време се намират баща ѝ, майка ѝ и мащехата ѝ. Императорската свита, с която Анна пътува до Цариград, първоначално не влиза в столицата, а се разполага извън града. Бившата кралица е официално посрещната на 22 мунихион (ноември 1299 г.).
Срещу развода на сръбския крал и четвъртия му брак се обявява Вселенската патриаршия, според която бракът на Стефан II Милутин и Анна Тертер е законен, а Симонида Палеологина е все още дете, за да може да встъпва в брак. Налага се императорът да се срещне с патриарх Йоан II Козма (1294 – 1303), с когото да обсъдят неудобната ситуация. Пред патриарха Андроник II се оправдал с обяснението, че законната първа съпруга на сръбския крал – Елена, все още е жива, когато той се свързва с дъщерята на Тертер, и поради тази причина бракът му с българката е нелегитимен. По времето, когато Милутин сключва четвърти брак със Симонида Палеологина, законната му първа съпруга Елена вече не е между живите, от което следва, че бракът му с византийската принцеса е напълно законенGeorgius Pahymeres цит. по .
В 1300 г. братът на Анна Теодор Светослав се възкачва на българския престол. Скоро при него се завръща и Георги I Тертер, който получава от сина си управлението на един град. Анна получава възможност да се завърне в Търново, но точно по това време в нея се влюбва овдовелият епирски деспот Димитър Дука Комнин Кутрулис († сл. 1304), син на епирския деспот Михаил II Комнин. След известно време, през което двамата поддържат незаконна любовна връзкаNicephorus Gregores цит. по , с разрешение на император Андроник II към 1301 г. деспот Димитър Михаил се жени за красивата българка, която по това време е в разцвета на младостта си.
През 1304 г. деспот Димитър Михаил е заподозрян, че се стреми към византийския престол. Освен това на брака му с „...жена, която е враждебна по произход...“ започва да се гледа с подозрение, тъй като чрез нея вероятно се открива възможност за намеса на енергичния български цар Теодор Светослав в дворцовите дела на империята. Така семейството на бившата сръбска кралица изпада в немилост пред властта. Георги Пахимер отбелязва недоволството на българския цар от отношението към сестра му и зет му. Царят нападнал Византия и ѝ нанася тежко поражение при река Скафида.
През януари 1305 г. деспот Димитър е извикан на съд и през март 1305 е осъден. След това той и Анна Тертер са арестувани заедно с децата си и са затворени във „Великия дворец“, а имуществото им е конфискувано.Кръстев, Красимир, с. 656 Малко по-късно съпружеската двойка прави неуспешен опит да избяга (вероятно в България), поради което деспот Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулис е хвърлен в затвора на „Влахерните“.
През 1308 г. между България и Византия е сключен мирен договор, поради което положението на Анна и съпруга ѝ вероятно е облекчено.
Българският цар вероятно не пропуска да потърси отговорност за отношението към сестра си и от Стефан II Милутин, който, по думите на архиепископ Данило, през 1310 г. пристига в Търново. Чрез личен разговор с цар Теодор Светослав кралят цели „да разсее недоверието, което породили някои негови постъки, като например изоставянето на сестра му Анна“. Цит. по:
Повече данни за съдбата на Анна Тертер и семейството ѝ няма.
Бележки
Източници
Анна Категория:Български княгини Категория:Кралици на Сръбското кралство