Българите в Румъния () са етническа група в Румъния. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 7336 души, или 0,03 % от населението на страната. Според някои неофициални източници броят им достига 500 000 души. Населяват и трите основни историко-географски области на страната, като произходът и историческата им съдба са доста различни. Те не са признати като национално малцинство в страната, с изключение на банатските българи.

Численост и дял Преброявания на населението Численост и дял на българите според преброяванията на населението през годините:

Година Дял (в %) Численост 19300.464 66 348 19560.068 12 040 19660.058 11 193 19770.048 10 372 19920.043 9851 2002 0.037 8025 2011 0.036 7336

Окръзи

Численост на българите според преброяванията на населението през годините, по окръзи (подредени по азбучен ред): 1930 1956 1966 1977 1992 2002 2011 Общо 66 348 12 040 11 193 10 372 9851 8025 7336 Алба 135 27 14 16 12 21 8 Арад 2391 1842 1683 1473 1122 819 549 Арджеш 109 26 8 15 16 8 4 Бакъу 139 11 9 9 8 13 3 Бихор 212 96 85 69 43 31 29 Бистрица-Нъсъуд 39 5 5 2 0 4 0 Ботошани 120 10 6 5 1 2 Браила 364 81 65 38 32 27 12 Брашов 108 32 43 36 16 21 18 Бузъу 89 11 12 10 3 4 Букурещ (вкл. окръг Илфов) 1727 794 534 599 477 397 351 Вълча 71 11 5 8 6 4 4 Васлуй 247 6 8 3 5 1 Вранча 177 15 11 2 2 2 0 Галац 625 58 63 50 35 18 7 Горж 40 5 2 1 4 3 Гюргево 190 26 6 5 87 3 8 Долж 221 31 23 16 17 51 65 Дъмбовица 173 35 25 14 809 658 1586 Караш-Северин 231 73 108 95 83 52 27 Клуж 227 38 46 43 18 20 21 Ковасна 31 9 7 8 1 1 4 Кълъраш 210 66 40 33 55 18 11 Кюстенджа 27 206 361 304 292 184 74 35 Марамуреш 38 4 3 8 10 2 4 Мехединци 137 27 31 8 13 4 6 Муреш 94 39 25 33 18 14 12 Нямц 132 28 17 6 5 5 Олт 263 16 12 7 14 4 5 Прахова 236 37 34 24 21 24 17 Сату Маре 86 16 13 8 5 5 4 Сибиу 147 40 29 28 10 10 4 Сучава 83 16 8 1 4 6 5 Сълаж 12 4 5 5 3 5 3 Телеорман 251 28 20 2 16 19 7 Тимиш 7527 7440 7509 7151 6466 5562 4478 Тулча 21 865 388 220 123 127 61 23 Харгита 12 6 1 6 2 5 0 Хунедоара 83 78 131 86 75 35 21 Яломица 126 185 14 19 11 4 Яш 174 19 9 15 7 8 5

Оценки на населението Села Села, в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:

Село Окръг Брой българи(оценки) Брой българи(Преброяване на населението през 2011 година) Население(Преброяване на населението през 2011 година)Валя Драгулуй Гюргево 3230Извоареле Телеорман 2578Корлътещ Олт 359Плавичянка Олт 370Спътърей Телеорман 1084Стар Бешенов Тимиш 3648Стоенещ Олт 2638Уден Телеорман 542

Квартали Квартали, в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:

Квартал Град Брой българи(оценки) Население(оценки)Матей воевод Търговище

Историко-географски области Банат

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария, тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в България и населението започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези българи изповядват католицизъм, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.

Бесарабия

В периода 1856 – 1878 г., между 1918 и 1940 и 1941 – 1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на 19 век, които са идентични с живеещите в Северна и Южна Добруджа българи до 1940 г. Те се преселват в Добруджа и Бесарабия по едно и също време и от едно и също място – главно от Тракия, по-точно Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия през 1829 -1830 г. и Кримската война. Територията на Бесарабия е разделена между Молдова и Украйна. Техен културен и духовен център е град Болград.

Влашко

Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани „сърби“ (sârbi). Всички „сърби“ в южната част на Румъния фактически са етнически българи. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация.

Това са българи, наследници на бежанците от османското владичество през 15-19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Хиляди се изселват във Влашко по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година, като голям брой се заселват по брега на Дунав, където руската администрация ги използва за охрана на границата. Много голям е броят на бежанците при оттеглянето на руските войски, като сред тях са повечето жители на опожарения от руснаците Свищов. Общият брой на българите, установили се във Влашко и Молдова по време на войната, се оценява на над 80 хиляди души.

Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава във Влашко – броят на преселилите се по време на самата война само в централните области на Княжеството се оценява на 4 – 5 хиляди души.

През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 5 – 10 хиляди от тях заминават за Влашко.

През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини.

Български села са: Брънещ (в близост до Букурещ), Валя Драгулуй, Извоареле и други.

Добруджа

Макар още от Средновековието да живеят българи в областта, голяма част от тях са изтребени от турците и голяма част от територията в началото на 19 век е обезбългарена, което се компенсира с нови вълни българи в Северна Добруджа след 1830 г. В по-голямата си част това са потомци на преселници от Тракия по време на руско турските войни 1829-1830 и Кримската война, главно от Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Източна Тракия. Това са същите българи, които бягайки към Бесарабия, отказват да преминат река Дунав и остават в Северна Добруджа, а част от тях преминават реката и отиват в Бесарабия затова разлика между добруджански и бесарабски българи няма. Повечето от тях напускат Румъния през 1940 г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с Крайовската спогодба. В областта живеят малък брой българи.

Трансилвания

Българи обитават Трансилвания още от времето на хан Крум. С течение на времето обаче са асимилирани, запазвайки името шкеи, както и някои български традиции и обичаиЙон Мушля, Шкеите от Чергъу и техния фолклор, Клуж, 1928 (Ion Muşlea, Şcheii de la Cergău şi folclorul lor, Cluj 1928). Секеите са унгаризирана етническа група от български произходwww.promacedonia.org, която в миналото е определяна като отделна народност. Възможно е секеите да са приели в българската среда и общности от авари и хуни, оцелели в тези земи при включването им в 805 г. от хан Крум в Първата българска държава. След около 450 години окончателното е установена маджарска власт над цяла Трансилвания. Счита се, че в 14 век унгаризирането приключва. Унгарското нашествие в Трансилвания и Панония заварва там и установило се от векове славянско население. По време на падането на България под османска власт и Австро-турските войни тук се преселват значителни маси българи бежанци от Османската империя, а в 18. и 19. век в идват и българите градинари. За потомци на българите в тези земи се приемат най-вече шкеите, банатските българи и карашовените.

Политика Най-старата организация на българите в Румъния е създадена още в 1892 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Българите в Румъния са обединени в няколко организации: Българска културна асоциация в Румъния Съюз на българите в Банат в Румъния (СББ) Българско павликянско дружество в Румъния, гр. Арад Общност „Братство“ на българите в Румъния Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий“.

В периода 1990 – 1996 г., представител на българското малцинство в Камарата на депутатите на румънския парламент е председателят на СББР Карол Иванчов. На изборите през 1996 г. мястото е спечелено от представителя на „Братство“ Флорин Симион. През 2000 г. представител на българското малцинство в парламента е Петру Мирчов от СББ, а през 2004 г. – Николае Миркович, също от СББ.

Личности Евлоги и Христо Георгиеви Панайот Черна

Вижте също Македонско братство в Румъния

Източници

Външни препратки Селища с българско население в Румъния Сайт на Българския демократичен съюз в Румъния (на румънски) Българите в Румъния Българско население в Румъния Културният институт в Тимишоара за българите в Румъния Българите от село Гауричиу, окръг Телеорман Българите в Букурещ За българите романо-католици от Попещ-Леордени За българите романо-католици от букурещкия квартал Чопля Община Бяла Слатина издири свои чеда в Румъния

Литература „История на българите“, част „Късно българско средновековие и възраждане“, издателство „Труд“, София, 2004 г.