Хераклея Синтика (още Синтия, Хераклея СинтикеPapazoglou 1988: Papazoglou, F. Les villes de Macédoine à l'époque romaine. – BCH, Syppl. 16, 1988. или Хераклея СтримонскаGaebler 1935: Gaebler, H. Die antiken Münzen Nord – Griechenlans, III, I, 2. Berlin, 1935) е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.

Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доцент Георги Митрев от Пловдивския университет, след откриването на голям латински надпис през 2002 г., който Митрев превежда, коментира и публикува.Георги Митрев, Тодор Тараков, CIVITAS HERACLEOOTARUM – Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. Виж: сп. Археология, 2002, кн. 4,25 – 32.; G. Mitrev. Civitas Heracleotarum: Heracleia Sintica or the Ancient City at the Village of Rupite (Bulgaria). – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik (ZPE) 145, 2003, 263 – 272. Става дума за писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори.Lepelley 2004: Cl. Lepelley. Une inscription ďHeraclea Sintica (Macédoine) récemment découverte, révélant un rescrit de ľempereur Galère restituant ses droits à la cite. – ZPE, 146, 2004, 221 – 231.

През 2005 г. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.Г. Митрев. Отново за писмото на император Галерий и цезар Максимин Дая до хераклейците и местоположението на Хераклея Синтика. – Археология, 2005, кн. 1 – 4, с. 181 – 187; Г. Митрев. Долината на Струма през Античността. Племена и селища. Книга първа. ИПК „Екобелан“ – Асеновград, 2012.

От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доцент Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.Vagalinski, L. / Nankov, E. (eds.). Heraclea Sintica: From Hellenistic Polis to Roman Civitas (4th C BC – 6th C AD). Proceedings of a Conference at Petrich, Bulgaria, September 19 – 21, 2013 (Papers of the American Research Center in Sofia volume 2). Sofia February 2015. ISSN 2367 – 5640

Античният град Хераклея Синтика е обект на Историческия музей в Петрич.Исторически музей Петрич. За Музея.

История

Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти – „Heraclea ex Sintis“. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г. пр. Хр., той отбелязва, че в първата се включвала „... откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике“.Liv. (1905 – 1906): Titi Livii ab urbe condita libri, I-II, ed. M. Müller. Lipsiae, 1905 – 1906. От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от река Стримон и по смисъла на същото изложение, местонахождението на града е „над бисалтите“ – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който „поставя“ Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и „над бисалтите“.Diod. (1888 – 1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1 – 5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888 – 1906.

Тези сведения позволяват не само градът да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).

За определяне на датата на основаване на Хераклея Синтика може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научна експедиция „Струма“ (публикувани от Мечислав Домарадски) и българския археолог Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града е към последната четвърт или към края на ІV век пр. Хр.Домарадски 2001: Домарадски, М. и колектив. Материали за археологията на Средна Струма. – Разкопки и проучвания, ХХVІІ, София, 2001.Божинова 1988: Божинова, Ю. Античен некропол край с. Мулетарово, Петричко. – В: АОР през 1987 г. Благоевград, 1988, 127 – 129.

Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г. пр.н.е. 20 000 илирийски аутариати при планината Орбел (дн. Беласица).Diod. (1888 – 1906): Diodori Bibliotheca Historica, 1 – 5. Ed. I. Bekker, L. Dindorf, F. Vogel, C. Th. Fischer. Leipzig, 1888 – 1906. След действията на Касандър, обаче, районът р. Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ век пр. Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г. пр. Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.

След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански.Археологически пътеводител

Археологически разкопки Първите разкопки са правени от доцент Атанас Милчев през 1958 г., но системни разкопки започват през 2007 г. под ръководството на доцент Людмил Вагалински и Историческия музей в Петрич.

Вижте също Скотуса Била зора Медика Десудаба Нейне

Бележки

Категория:Исторически градове в България Категория:Тракийски селища Категория:Древномакедонски градове Категория:История на община Петрич Категория:Туризъм в община Петрич Категория:Паметници на културата в област Благоевград Категория:Основани през 4 век пр.н.е.