Ладията е славянски и поморски морски и речен плавателен съд с платно и гребла, вид голяма лодка, предназначена за граждански и военни цели. Конструкцията по всяка вероятност е заимствана от плавателните съдове на древните викинги. Това име се прилага и за плавателни съдове с подобна конструкция (древноегипетски и викингски).

История Древните венди (венеди) са използвали термина lodja (лодия) още през 8 век. Подобни термини се срещат в Германия (Люнебург) – lida (ляда), в Чехия – lodie (лодие), в Полша – łódź (лодз) и в Естония – lodja (лодия). Старошведската дума lodhia вероятно е заемка от източнославянски езици.

Ладиите са широко използвани в Древна Рус. В руския сборник със закони „Руска правда“ през 1282 г. се изброяват лодя, морска лодя, гребаща лодя и др. В Киевска Рус голяма лодка с плоско дъно, платно и гребла се е наричала „ушкуй“.Словарь рифм/Односложные рифмы/-уй (-юй), составитель DS

Развитието на морската търговия през 13-ти и 14-ти век води до модернизацията и значителното увеличаване на размера на плавателните съдове: до 25 метра дължина и до 8 метра ширина. Товароносимостта им също се увеличава съответно, достигайки 200 тона. Тези плавателни съдове имат до три мачти, с квадратен такелаж на първите две и гафелен такелаж на последната мачта, с обща площ на платната до 500 квадратни метра.

Северните (поморски) мореходни тримачтови ладии също могат да превозват до 20 тона товар (в началото на 16-ти век до 300 тона) и имат скорост до 13 километра в час.Энциклопедия «Техника». — М.: Росмэн. 2006. На търговски ладии поморите ходели да търгуват в Англия, Грумант, Мангазея (Ямало-Ненецки автономен окръг) и скандинавските държави.

Морският речник на К. И. Самойлов уточнява, че лодя е всеки речен кораб, особено големи, за разлика от малките кораби, наречени „межеумки“.

По този начин, в славянските езици „ладия“ (лодия) в крайна сметка се превръща в събирателен термин за речни и крайбрежни морски кораби с плитко газене, с платна и гребла, сходни по конструкция.

Конструкция Първоначално ладиите са правени като еднодръвки от издълбани стволове на дъб или липа, върху които допълнително са поставяни дъски за издигане на борда. Такива ладии са били наричани „насади“ или „набойни“. Впоследствие започнали да правят корпуса на ладиите само от дъски. На дължина ладиите са достигали до около 25 метра, а ширината им е била около 5 до 8 метра. Били снабдени с весла и платно. Имали товароносимост до 20 тона и можели да поберат до 60 воина. Някои ладии са били въоръжени с тарани, метателни машини, а по-късно и с едно или две оръдия.

Ладиите на руските помори са били дълги приблизително 7,5 метра, широки 3,0 метра и са имали газене до 3 метра.[militera.lib.ru/h/ksf/01.html Козлов И. А., Шломин В. С. Краснознаменный Северный флот. — М.: Воениздат, 1983.] Тези ладии са били оборудвани с две или три мачти, които са били повдигани с квадратни платна.

Викингите са имали дълги ладии със симетричен нос и кърма, дълги до 40 метра, и голям брой воини-гребци. Ладии са били използвани и в България.

Хералдика Ладията е изкуствена, нехералдична фигура, символизираща търговия, пътуване, скитане и риболов, използвана предимно в славянската териториална хералдика. От хералдическа гледна точка, ладията е специален вид кораб или лодка.

В руския език на името на лодката „ладья“ е наречена фигурата топ в шахмата и в шахматните игри шоги и сянци. Ладья или лодзя се нарича и полски благороднически герб от 14 век.

Галерия

Външни препратки 20 години от експедиция Перун

Вижте също Дракар Лодка Баржа

Източници

Категория:Лодки