Липинци (, Асвестопетра, до 1927 година Χασάνκιοϊ, Хасанкьой) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 635 m надморска височина, на 7 km югозападно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико). На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).
История В Османската империя В края на XIX век Липинци е смесено българо-турско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Хасанкеа (Hassánkea), като жителите му са турскоговорещи. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хасанкьой (Hassan-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Липинци (Lipintzi) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 410 жители българи и 75 мюсюлмани. В статистиката фигурира и село Лучинци (Loutchintzi) с 16 домакинства и 64 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Липинци:
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Липинци (Хасан-кьой) като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липинци (Асанъ Кьой) има 240 жители българи и 270 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хасанкьой (Липинци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хасанкьой (Χασάνκιοϊ), Кайлярска каза, живеят 125 гърци и 500 турци.
В началото на XX век цялото християнско население на Липинци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литинци има 360 българи патриаршисти гъркомани. В селото има комитет на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомагащ четата на капитан Вардас (Георгиос Цондос).
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Хасанкьой (Χασάν-κιοϊ), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 125 „православни гърци“ и 500 мюсюлмани.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липинци има 120 къщи славяни християни и 120 къщи турци. През 20-те години турското население на Липинци се изселва в Турция и в селото са настанени 475 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 135 семейства и 524 души бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Асвестопетра, в превод варовик.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Липинци 80 от къщите са с „местно славянско население“, а 160 са бежански.
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население.
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн, като е развито и краварството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Липинци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Дигидол Баш Ντιγίτολ Μπάς Врихос Βρίχοςвръх в Мурик на ЮЗ от Липинци (1090 m) Гоги дол Γκόγκι Ντόλ Пикнофито Πυκνόφυτοрека в Мурик на Ю от Липинци Керамитлик или Керамиджик Κεραμιτζίκ Артесиана Άρτεσιανάместност на СЗ от Липинци и на ЮИ от Сълпово Байлар Μπαϊλάρ Амбелија Άμπέλιαрека на СИ от Липинци Чамур Гьолу Τσαμούρ Γιολού Птолемадиотика Πτολεμαδιώτικαместност на С от Липинци и на И от Сълпово Мурсова Μούρσοβα Аномало Άνώμαλοместност на И от Липинци Дуру чаир Ντουροΰ Τσαΐρ Левкес Λεύκεςместност на С от Липинци Кучекубаш Κουτσεκουμπάς Корифи Κορυφήвръх в Мурик на ЮЗ от Липинци (1252 m)
Личности Родени в Липинци Кузман Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина Хариш Караиванчев, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“ Янаки Кузмов (Кузманов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО
Външни препратки История на Липинци Информация за бившия дем Кайляри
Бележки
Категория:Села в дем Еордея