Движение на необвързаните държави (, NAM) е международна организация, обединяваща държави, които не се присъединяват към големи военни съюзи и се стремят да запазят своята външнополитическа независимост. Движението възниква в контекста на Студената война, когато светът е разделен между два основни геополитически блока: Западния блок, воден от Съединените американски щати, и Източния блок, воден от Съветския съюз. Основната цел на организацията е да защитава принципите на националния суверенитет, териториалната цялост, ненамесата във вътрешните работи и мирното съвместно съществуване между държавите.
Движението е основано през 1961 г. в Белград, по инициатива на група държавни лидери, сред които Йосип Броз Тито (Югославия), Джавахарлал Неру (Индия), Гамал Абдел Насър (Египет), Сукарно (Индонезия) и Кваме Нкрума (Гана). Тези политически фигури, често наричани „бащите-основатели“ на движението, споделят стремежа към независима външна политика, която да не бъде подчинена на интересите на великите сили.
Към началото на XXI век Движението на необвързаните държави включва около 120 държави членки и редица държави и международни организации със статут на наблюдатели. Членовете на организацията представляват значителна част от държавите в Организацията на обединените нации и обхващат голяма част от населението на света, като повечето от тях се определят като част от т.нар. Глобален юг.
След края на Студената война Движението на необвързаните държави продължава да съществува, като насочва дейността си към въпроси като многостранното сътрудничество, икономическото развитие, социалната справедливост, устойчивото развитие и реформата на международните институции. В съвременния международен контекст организацията се стреми да представлява интересите на развиващите се държави и да насърчава по-балансиран и справедлив международен ред.
Предистория Понятието „необвързаност“ възниква в контекста на процесите на деколонизация след Втората световна война, когато редица нови независими държави в Азия, Африка и Близкия изток търсят начин да утвърдят своята политическа и икономическа независимост. В условията на нарастващото напрежение между двете суперсили (Съединените американски щати и Съветския съюз) много от тези държави се стремят да избегнат включването си в противопоставянето между военни и идеологически блокове.
Един от първите политически лидери, които формулират идеята за необвързаност, е индийският държавник Джавахарлал Неру. През 50-те години той развива концепцията за външна политика, основана на независимост от военни съюзи и на стремеж към мирно съвместно съществуване между държавите. Свързано с това е и понятието за „Петте принципа на мирно съвместно съществуване“ (известни още като Панча Шила), които включват: взаимно уважение на териториалната цялост и суверенитета; взаимно въздържане от агресия; ненамеса във вътрешните работи на други държави; равенство и взаимна изгода; мирно съвместно съществуване.
Тези принципи оказват съществено влияние върху формирането на идеологическата основа на Движението на необвързаните държави.
Важен етап в развитието на идеята за необвързаност е Конференцията в Бандунг, проведена през 1955 г. в Индонезия. Това е първата голяма международна среща на държави от Азия и Африка, на която участват представители на 29 страни, включително Индия, Индонезия, Египет, Китай и Югославия. Конференцията поставя акцент върху сътрудничеството между нововъзникващите държави, противопоставянето на колониализма и расовата дискриминация, както и насърчаването на икономическото развитие и международния мир.
Срещите между лидерите на Индия, Египет и Югославия през втората половина на 50-те години, включително разговорите на остров Бриони през 1956 г., допринасят за оформянето на обща визия за създаването на по-широка международна платформа за сътрудничество между държави, които желаят да водят независима външна политика. Тези инициативи подготвят основата за учредяването на Движението на необвързаните държави през 1961 г.
Организационна структура и членство Движението се ражда от желанието на държави да не бъдат свързани с геополитически или военни структури и именно заради това тази организация няма типичната стройна организационна структура. Някои от организационните основи са дефинирани през 1996 г. Конференцията на държавните и правителствени ръководители на необвързаните държави „е най-висшият орган за вземане на решения“.
Изискванията за членство съвпадат с основните критерии на ООН. Държавата кандидат-член трябва да е показала готовност за изпълнение на основните 10 принципа от Бандунг 1955 г.
Уважение на фундаменталните човешки права и целите и принципите на Харта на Обединените нации. Уважение на териториалната цялост и суверенитета на всички държави. Признание на всички национални освободителни движения. Признание на равенството между всички раси и равенството между всички нации – малки и големи. Въздържане от интервенция и намеса във вътрешните работи на която и да е държава. Уважение на правото на всяка нация за самоопределение, в съгласуваност с Хартата на ООН. Въздържане от актове на агресия или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава. Решение на всички международни диспути чрез средствата на мира и в съгласие с Хартата на ООН. Насърчаване на взаимните интереси и сътрудничество. Уважение на правосъдието и международните задължения.
Председателство Председателството на Движението на необвързаните се сменя на всеки три години. Иран държи председателството и бе домакин на 16-а конференция на движението, проведена между 26 и 31 август 2012 г. На 1 септември председателството бе предадено на президента на Иран, Махмуд Ахмадинежад. Следващата конференция ще се проведе в Каракас, Венецуела през 2015 г., когато председателството ще бъде поето от президента на държавата-домакин.
Политика и идеология Движението на необвързаните държави обединява страни с разнообразни политически системи, икономически модели и културни традиции. Сред неговите участници през годините се срещат както държави с либерално-демократични институции, така и държави с авторитарни режими, социалистически правителства или монархии. Тази идеологическа разнородност често се разглежда като предизвикателство, но същевременно представлява и една от основните характеристики на движението: то не се основава на единна политическа доктрина, а на споделени принципи, свързани с политическата независимост, равноправието между държавите и стремежа към международен мир.
В този смисъл философията на необвързаността може да се разглежда като опит за утвърждаване на „трети път“ в международните отношения – алтернатива на бинарното противопоставяне между големите сили по време на Студената война. Вместо да възприема света като разделен на взаимно изключващи се идеологически лагери, движението подчертава възможността за сътрудничество между държави с различни политически системи, основано на взаимно уважение и прагматични интереси. Тази идея е повлияна както от антиколониалните движения, така и от принципите на международното право, заложени в Хартата на Организацията на обединените нации.
Стремежът към мир и избягване на военна конфронтация е централен елемент в идеологията на движението още преди неговото официално създаване през 1961 г. Срещата на лидерите на Югославия, Египет и Индия на остров Бриони през 1956 г. подчертава връзката между политическата независимост и необходимостта от намаляване на въоръжаването. В този контекст разоръжаването се разглежда не само като стратегическа цел, но и като морален принцип, свързан с идеята за колективна сигурност и предотвратяване на глобални конфликти. На седмата среща на върха в Ню Делхи през 1983 г. участниците определят движението като една от най-значимите международни инициативи, насочени към поддържане на мира и стабилността.
През 70-те и 80-те години Движението на необвързаните държави разширява своята дейност извън сферата на сигурността, като поставя акцент върху икономическата справедливост и преодоляването на неравенствата между индустриализираните и развиващите се държави. Организацията подкрепя инициативи за създаване на по-балансирана международна икономическа система, включително приемането на Хартата на икономическите права и задължения на държавите през 1974 г. Тези усилия са свързани с идеята, че политическата независимост трудно може да бъде устойчива без икономическа автономия и достъп до справедливи условия за международна търговия.
В областта на информационното сътрудничество движението също се стреми да намали зависимостта на развиващите се държави от доминиращите международни медийни структури. Създаването на Non-Aligned News Agencies Pool през 1975 г., по-късно трансформирана в NAM News Network, има за цел да насърчи обмена на информация между държавите членки и да подпомогне формирането на по-плуралистична глобална информационна среда. Тази инициатива отразява убеждението, че контролът върху информацията може да оказва влияние върху политическата и културната независимост на държавите.
Голяма част от държавите членки участват активно в работата на Организацията на обединените нации, където често координират позиции по въпроси като деколонизацията, правото на самоопределение и защитата на човешките права. В рамките на международни форуми движението се стреми да засили гласа на държавите от т.нар. Глобален юг, които често се сблъскват с ограничено влияние в процесите на вземане на решения на глобално равнище.
Исторически движението подкрепя редица националноосвободителни движения и се противопоставя на политики, възприемани като форми на външна доминация. Примери за подобна позиция могат да бъдат намерени в подкрепата за премахването на режима на апартейд в Южна Африка, за независимостта на Зимбабве, както и за процесите на деколонизация в различни региони на Африка и Азия. В този контекст необвързаността не означава политическа пасивност, а по-скоро стремеж към автономност при вземането на решения и към защита на националните интереси без пряка зависимост от големите сили.
В съвременната международна среда идеологическото значение на Движението на необвързаните държави често се свързва с концепции като многостранност, равнопоставеност и културно многообразие. Макар ролята на организацията да се променя след края на Студената война, нейните основни принципи продължават да бъдат използвани като аргумент в подкрепа на по-балансиран международен ред, в който по-малките и развиващите се държави могат да участват по-активно във формирането на глобалните политики.
Роля след края на Студената война След края на Студената война и ерата на постколониализма, Движението на необвързаните е принудено да предефинира себе си и да открие новите си цели в контекста на новата световна система. Основният въпрос е дали фундаменталните за организацията идеологии като националната независимост, териториалната цялост и борбата срещу колониализма и империализма, могат да бъдат приложени върху съвременните проблеми. Движението поставя акцент на своите принципи на многостранност, равенство и мир, в опит да стане по-силен глас на глобалния Юг и да се превърне в инструмент, който може да бъде използван за засилване на позициите на своите членове при преговори с развитите държави. В опитите си да се грижи за интересите на Южните държави, движението набляга на важността за сътрудничество и единство между държавите членки.Putting Differences Aside , Daria Acosta, 18 септември 2006. В миналото точно това е бил един от големите проблеми на организацията, заради броят на нейните членове и множеството различия между тях. Докато е имало общо съгласие по основните принципи, на практика много рядко се е стигало до някакво конкретно общо действие, като движението е предпочитало да изрази своята критика или подкрепа пред това да приеме решителни действия.Staff (7 август 2009). "Profile: Non-Aligned Movement". BBC News.