Майкъл Джей Фокс () с рождено име Майкъл Андрю Фокс (Michael Andrew Fox) е канадско-американски актьор.
Известен е с участието си в трилогията „Завръщане в бъдещето“ като Марти Макфлай, в „Сянката на смъртта“ като Франк Банистър, в комедийния сериал „Шеметен град“ като Майк Флеърти и много други.
През 1991 г. е диагностициран с болест на Паркинсон, но обявява своето състояние през 1998 г.
Биография Роден като Майкъл Андрю Фокс на 9 юни 1961 г. в Едмънтън, Албърта, Канада. Син на актрисата Филис и полицая и служител на Канадската армия Уилиам Фокс. Има три сестри – Кели, Кеърън и Джаки. Поради професията на бащата семейството често се мести от едно на друго място в Канада, и при пенсионирането му през 1971 г. се установява в Бърнаби, Британска Колумбия – предградие на Ванкувър. Там Майкъл посещава гимназия, в която има театрален салон, наречен на негово име.
На 18 години се премества в Лос Анджелис за да търси кариера като актьор. Дебютът му е под името Майкъл Фокс, и първоначално е възнамерявал да продължи да използва това име. Когато обаче се регистрира в Американската гилдия на актьорите, се оказва, че възрастният актьор Майкъл Фокс вече използва това име. В автобиографията си и в интервюта Майкъл разказва, че му се е наложило да използва друго име. Не харесвал как звучи „Ендрю“ или „Енди“ Фокс, не желаел да използва инициала от това име, за да няма шеги от типа на „Майкъл А? Фокс“, и не искал тийнейджърските списания да го наричат „Michael, A Fox“ (Майкъл Лисицата). Затова решил да използва различен инициал, и избрал „Джей“ в знак на почит към актьора Майкъл Джей Полард. Понякога се шегува, че „J“ произлиза от „Jenius“ или „Jenuine“ (на английски език – неграмотни изписвания на „гений“ и „оригинален“).
На 7 декември 1998 г. актьорът признава пред списание People, че още през 1991 г. е диагностициран като болен от Болестта на Паркинсон. Отишъл на лекар, защото по време на снимките на „Док Холивуд“ (1991), забелязал, че показалецът му потръпва неконтролируемо. През 1998 той се снима в успешния познат и в България сериал „Шеметен град“ и често му се налага да крие дясната си ръка в джоба си. Майкъл Джей Фокс участва в сериала с голям успех от началото му през 1996 до януари 2000, когато болестта му не му позволява да продължи. Въпреки тежките препятствия, пред които го изправя борбата с болестта, Майкъл Джей Фокс продължава да работи в киното като озвучава любимата семейна мишка в хитовата поредица „Стюарт Литъл“.
С неостаряващия си вид на честно момче, готово за някоя добросърдечна шега, Майкъл Джей Фокс винаги е бил един от най-симпатичните и харесвани актьори от своето поколение. Той беше Алекс Кийтън в любимия на Америка сериал „Семейни връзки“ и Марти Макфлай в любимата на цял свят трилогия „Завръщане в бъдещето“. При това се справи със славата си изключително добре и внесе искреност и скромност, които не се срещаха често сред звездите през '80-те години. Майкъл Фокс, Джим Кери и покойният Раймънд Бър са начело в списъка на канадците с най-големи успехи в американската телевизия.
Актьорът има 4 деца със съпругата си, Трейси Полан – Сам Майкъл (роден 1989), близнаците Акина Катлийн и Шулер Ф. Грансес (родени 1996) и Исме Анабел (родена 2001). За отношението си към работата си, актьорът казва „Внимавам да не бъркам превъзходно свършената работа със съвършенството. Първото мога да го постигна; съвършенството е работа на Господ“. А по повод заболяването си от Паркинсон – „Хората често ме питат, дали си задавам въпроса 'Защо аз?', на което обикновено отговарям, 'А защо да не съм аз?“
Актьорска кариера Професионалният актьорски дебют на Майкъл е на 15-годишна възраст – явява се на прослушване и получава ролята на 10-годишно момче в сериала, наречен „Лео и аз“ (Leo and Me) през 1976 г.. Привлякъл вниманието като най-новата звезда на канадската телевизия и кино, Майкъл не пропуска и възможността да играе и на театралната сцена.
В САЩ е открит от продуцента Роналд Шедло, и дебютира на американския телевизионен екран във филма „Писма от Франк“. Отначало получава няколко малки участия в телевизионни шоута, сериала Palmerstown, U.S.A. (1980), но ранният му успех свършва и предложенията за роли секват. Известно време Майкъл се храни само с макарони и постепенно разпродава покъщнината си. Тогава се обажда агентът му и му предлага да яви на прослушване за ролята, която ще го прослави.
„Семейни връзки“ Първото му явяване на кастинг за ролята на Алекс П. Кийтън, арогантният тийнейджър-републиканец от телевизионния сериал „Семейни връзки“, стартирал през 1982 г., не е много успешно – създателят на филма Гари Дейвид Голдбърг не го смята за подходящ за ролята. Директорката по кастинга Джудит Вайнер успява да убеди Голдбърг да даде на Фокс още един шанс. След втория кастинг Голдбърг променя мнението си, но този се противопоставя висшият мениджър в NBC, Брандън Тартикоф. Голдбъг се опитва да убеди Тартикоф, че Фокс е подходящ за ролята, и Тартикоф накрая отстъпва с думите: „Карай, щом си решил. Но ми помни думата – това не е лице, което ще видиш върху кутия за храни по поръчка.“ (В САЩ е честа практика върху кутиите, в които се разнасят поръчките за храна по домовете, да има изобразени популярни актьори). Няколко години по-късно, след огромния успех на „Завръщане в бъдещето“, Тартикоф получава по пощата от Майкъл Джей Фокс кутия за храни по поръчка с лицето на актьора на нея, и запазва тази кутия в офиса си до края на кариерата си.
Началото на „Семейни връзки“ не е много успешно – сериалът едва е подновен след първия сезон. През 1984 г. го дават заедно с шоуто на Козби вечер в четвъртък, и двете предавания заемат първите две места в Нилсъновите рейтинги до 1987 г., когато „Семейни връзки“ е изместен в неделя вечер. За изпълнението си на Алекс П. Кийтън Фокс печели три награди „Еми“ и една награда Златен глобус. Един от прочутите епизоди на сериала от 1987 г., „Името ми е Алекс“, е режисиран като театрална постановка: в него Алекс посещава психиатър, за да се справи със смъртта на най-добрия си приятел. В издание на „Телевизионен справочник“ от 1997 г. този епизод е класиран на 68 място в историята на телевизията. В друго издание, от 1999 г., Алекс П. Кийтън е класиран на 27 място в списъка на 50-те най-популярни телевизионни герои на всички времена.
Фокс среща за пръв път бъдещата си съпруга Трейси Полан при снимането на сериала през 1985 – 1986 г., когато тя изпълнява ролята на приятелката на Алекс Елън Рийд. Двамата отново се срещат на екрана във филма от 1988 г. „Ярки светлини, голям град“.
„Завръщане в бъдещето“ Майкъл Джей Фокс изпълнява главната роля, на тийнейджъра-пътешественик във времето Марти Макфлай, във филма „Завръщане в бъдещето“ (1985 г.) на режисьора Робърт Земекис. Успехът на филма е изключителен, и превръща Майкъл Джей Фокс в звезда. Заснети са успоредно две продължения на филма – „Завръщане в бъдещето 2“ (1989 г.) и „Завръщане в бъдещето 3“ (1990 г.), които повтарят успеха на първия филм. Планиран е бил и четвърти филм, но заболяването на актьора осуетява плановете.
Както и повечето други водещи актьори от филма, Фокс изпълнява по няколко роли в него. В продълженията той се явява като Марти Макфлай (на 17 и на 47 години), като сина му Марти Макфлай-младши, като дъщеря му Марлин Макфлай и като прапрадядо му Шиниъс Макфлай.
Други филми Сред другите филми, в които се е снимал, изпълнява водещи роли в High School U.S.A. (1983) (ТВ), Poison Ivy (1985) (ТВ), Teen Wolf (1985), The Secret of My Succe$s (1987), Bright Lights, Big City (1988), Light of Day (1987), The Hard Way (1991), „Доктор Холивуд“ (1991), For Love or Money (прожектиран в някои държави под името The Concierge) (1993), Life with Mikey (1993), Greedy (1994), The American President (1995), Mars Attacks! (1996), The Frighteners (1996).
Фокс изпълнява също гласовите роли на Стюарт Литъл в едноименния филм и продължението му, на булдога Шанс в „Homeward Bound: The Incredible Journey“ и продължението му „Homeward Bound II: Lost in San Francisco“, на Майло Тач в „Атлантида: Изгубената империя“.
В началото на ситкома „Шеметен град“ Фокс изпълнява ролята на Майк Флеърти, заместник-кмет на Ню Йорк. След като напуска сериала, той е заместен от Чарли Шийн, който изпълнява ролята на Чарли Крауфорд. Докато участва във филма, Фокс е и негов изпълнителен продуцент, и след напускането си продължава да бъде посочван като изпълнителен консултант.
През 2004 г. Фокс участва в комедийния сериал „Смешно отделение“ в ролята на д-р Кевин Кейси, който страда от обсесивно-компулсивно разстройство. През 2006 г. той се появява в четири епизода на „Адвокатите от Бостън“ в ролята на пациент с белодробен рак, който при изпитания на експериментално лекарство използва влиянието си, за да получи истинското лекарство вместо плацебото. В началото на сезон 3 продуцентите отново показват героя му на екран. Въпреки че героят умира преди края на сезона, Фокс получава награда „Еми“ за най-добър гостуващ актьор. През 2009 г. се появява в пети сезон в сериала „Спаси ме“ с кратка роля. През 2010 г. участва в епизод от сериала „Добрата съпруга“, където изпълнява ролята на адвокат, очаква се още един епизод с негово участие, който предстои да бъде заснет през 2011 г.
Личен живот Фокс се жени на 16 юли 1988 г. за актрисата Трейси Полън, в Уест Маунтин Ин в Арлингтън, Вермонт. Двамата имат четири деца: Самюъл Майкъл (роден на 30 май 1989 г.), близначките Акуина Катлийн и Шуйлър Франсис (родени на 15 февруари 1996 г.), и Есме Анабел (родена на 3 ноември 2001 г.). Фокс има двойно гражданство – канадско и на САЩ.
Симптомите на ранна форма на болест на Паркинсон се появяват при Фокс още през 1990 г., докато се снима във филма „Док Холивуд“. Правилната диагноза обаче е поставена чак година по-късно. През 1998 г. той решава да оповести официално заболяването си, и оттогава е известен поддръжник на научните изследвания в областта на лечението на болестта на Паркинсон. Организира фондацията „Майкъл Джей Фокс“, за да подпомага проучванията в областта на Паркинсоновата болест чрез изследвания върху ембрионални стволови клетки.
Един от малкото хора, които са знаели преди 1998 г., че Фокс страда от болест на Паркинсон, е Чарлз Крогуел, един от най-добрите му приятели и негов дубльор при снимането на „Док Холивуд“. По-късно двамата създават система за прикриване на симптомите на Майкъл.
През 1998 г. Фокс получава звезда на Канадската Алея на славата.
На 14 май 2008 г. Фокс получава почетна степен – докторат по изящни изкуства – при завършването на 176-ия випуск на Нюйоркския университет. Няколко дни по-късно, на 22 май, той става доктор по право хонорис кауза от Университета на Британска Колумбия.
През 2006 г. Фокс обяснява в интервю на Кейти Курик, причините за политическата си активност. „Аз съм в тази ситуация заедно с милиони други американци... и ние имаме правото, ако има начини да се справим, да търсим тези начини с пълната подкрепа на нашите политици“, казва той.
Две години по-рано Фокс се появява в телевизионна реклама за предизборната кампания на републиканеца Арлен Спектър за сенатор. В рекламата, спонсорирана от кампанията на Спектър, Фокс коментира, че Спектър „разбира проблема“, и се чува гласът на Спектър, който казва: „Има надежда.“
На 18 юли 2006 г. Фокс се появява в интервю, записано от предаването на ABC, „Добро утро, Америка“, в подкрепа на проектозакон на Сената (т.нар. Закон за поощряване на изследванията със стволови клетки), който би увеличил централното финансиране за този тип изследвания. Законът обаче се проваля поради вето, наложено от президента Джордж У. Буш.