Белослава е българска княгиня и сръбска кралица, съпруга на крал Стефан Владислав I.

Биография Дъщеря е на цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря – Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал Стефан Владислав I. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между България и съседното кралство.

Царската зестра, с която Белослава пристига в Сърбия, е изключително богата. По времето, когато в Сърбия още не е познато бельото, Белослава носи със себе си в сандъците си дълги копринени долни ризи. Споменава се, че раклите с дрехите ѝ са били пълни и с къси ризи, избродирани с коприна и злато. Кралската ѝ стая е била покрита с разноцветни килими и завеси от свила. Кралицата е разполагала с богати и фини тоалети, които са се различавали от дрехите, носени от сръбските знатни дами. Също така е имала икони с позлатени и сребърни рамки и с инкрустирани бисери. Симић Калпачки, Томислав (2010). Жене српских владара. Београд: Наша прича плус: Патам. ISBN 978-86-876001-08-6

През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република.Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006. Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоява пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажира с писмена клетва, че кралицата няма „...нито по море, нито по суша, нито през Босна...“ да се завръща в Рашка, че няма „... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...“. Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските сръбски земи. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава се завръща в Рашка, заемайки полагащото ѝ се място сред елита.

Потомство Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца: Стефан († 1281, Есфигмен) Деса (док. 1281-1285), жупан дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на Омиш Джурадж или Дуро Качич от рода Качичи (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща сиBosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276..

Източници

Категория:Асеневци Категория:Български княгини Категория:Кралици на Сръбското кралство