Клисура или Трънска Клисура е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.
История Село Трънска Клисура, преименувано впоследствие от сърбите на Клисура, е българско село, отделено от българската държава по силата на Ньойския договор от 1919 г.
Традиционен занаят на клисурци е дърводелството и строителството. Дърводелски и мебелни фирми на клисурци в България през 1925 г.Костов, Стамен. Трънските майстори строители, София 2004, с. 183-184. Номер Име Дейност 1. Христо Стефанов Изработвал дограма 2. Петър Дракев Дърводелец 3. Стоян Ангелов Обзавел с дърводелски изделия БНБ, Народното събрание, Военното министерство и др. 4. Аврам Великков Обзавел с дърводелски изделия Централна гара София и др. 5. Стефан Михайлов Доставил дограма за Земеделската банка, мелници, гимназия и др. 6. Васил Иванов Обзавел с дърводелски изделия част от Александровска болница и няколко училища 7. Иван Кацаров Обзавел с дърводелски изделия Трета мъжка гимназия в София, болницата в Трън, много къщи в Анхиало (1908) 8. Адам Дракев 9. Братя Спасови Изработвали дограма 10. Борис Тасев Изработвал дограма 11. Никола Радков 12. Младен Дойчинов Изработвал дограма 13. Петър Милушев Произвеждал столарски изделия 14. Танчо Димитров Изработвал дограма 15. Хараламби Димитров Произвеждал столарски изделия 16. Милан Янакиев Произвеждал столарски изделия 17. Стоян Рангелов – Шваба Изработвал дограма 18. Коста Михалков Стоянов Изработвал дограма
Население Според данните на Статистическата служба на Сърбия броят на населението на селото по години е както следва:„Књига 9”. Становништво, упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. мај 2004. ISBN 86-84433-14-9. + Брой жители по години Година Бройжители 1948 2 315 ж. 1953 2341 ж. 1961 2211 ж. 1971 1731 ж. 1981 999 ж. 1991 508 ж. 2002 332 ж.
Етнически състав Според официалните данни от преброяването през 2002 година,„Књига 1”. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9. етнически жителите на селото се разпределят както следва:
199 (59,93%) – българи 101 (30,42%) – сърби 1 (0,30%) – югославяни 3 (0,90%) – непознати
Забележителности Църква „Света Троица“, построена през 1837 година върху основите на по-стара църква.Мирчев, Деян. Окончателен ремонт на черквата „Света Троица“ в Клисура, Братство, бр. 2182, 29 февруари 2008. В църквата работи дебърският зограф Петър Николов.
Личности Родени в Клисура Даринка Дракева (1911-1958), деец на бежанците от Западните покрайнини Благой Иванов (1898-1951), комунистически деец свещеник Кирил Любичев (1850-1935), просветен и обществен деец на българите в Западните покрайнини, духовен водач Мирчо Костов, деец на организациите на бежанците от Западните покрайнини Крум Гопов (1892 - 1978) - революционер, обществен деец, един от създателите и ръководител на организацията „ВЪРТОП“, ръководител на борбите на българите от Западните покрайнини за връщането им в пределите на Родината.
Галерия
Бележки
Категория:Села в община Сурдулица Категория:Села в Западните покрайнини