Жервохор, още Червор или Царвор, понякога Долно Жервохор (, Палео Зервохори, катаревуса: Παλαιόν Ζερβοχώριον, Палеон Зервохорион), е село в Република Гърция, в дем Негуш в област Централна Македония.
География Селото е разположено в Солунското поле на 14 m надморска височина, на 16 km източно от Негуш (Науса) и на 14 km северно от град Бер (Верия).
История Край селото е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.
В Османската империя Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.
В XIX век Жервохор е българско село в Берска каза на Османската империя. Храмът „Свети Николай“ е изписан в 1843 година от видните зографи Георгиос Мануил и Мануил Георгиу от Селица. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori), Берска епархия, живеят 360 гърци. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Жервохор живеят 240 българи християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жервохор (Jervohor) има 240 българи патриаршисти гъркомани. През 1907 година селото е нападано от четите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония на Телос Аграс и капитан Пелас (Панайотис Пападзанетеас), но успешно е защитено от четата на Апостол войвода.Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта pandektis.ekt.gr
В 1910 година в Жервохор (Ζερβοχώρι) има 180 жители екзархисти.Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
В Гърция В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Жервохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 127 мъже и 120 жени. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Жервохор като село обитавано от „славофони“Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. с 25 семейства на християни славофони.Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цървор има 35 къщи християни славяни.
В 1924 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Жервохор е смесено (местно-бежанско) селище с 65 бежански семейства и 205 жители бежанци. През 1932 година понтийските гърци се изселват от Жервохор и основават село Ново Жервохор.
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
Населението на Жервохор в края на XX век е изцяло от потомци на местни жители.
Селото е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвеждат се овошки, памук и частично пшеница.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Жервохор на 31 декември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Орманджик Όρμαντζίκ Палиодасос Παλιοδάσοςместност на Ю от Жервохор Сува река Φάβρικα Палиомилос Παλιόμυλοςместност на Ю от Жервохор Терзи Кума Τερζή Κουμάς Котеция Κοτέτσιαместност на СИ от Жервохор и на Ю от Голо село
Личности Атанас Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Иван Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
Бележки
Категория:Села в дем Негуш