Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Хелвеций го определя като „разумно себелюбие“Философский энциклопедический словарь. Москва: Советская энциклопедия, 1983. С. 787. Може да се счита и като черта на характера на даден човек. Различава се съществено от индивидуализма, който защитава правата на индивида по принцип, не само собствените. Егоизмът често е противопоставян на алтруизма, но това традиционно схващане се оспорва от съвременната психология. Според Емил Дюркем известна степен на егоизъм е необходима, но абсолютният егоизъм, който не се компенсира с алтруизъм, е безсмислен: той неизбежно води до изолиране на индивида от останалите членове на групата и дори до самоубийство. Ерих Фром разглежда егоизма и себелюбието от гледна точка на психоанализата в своята книга „Човекът за самия себе си“. Той приема, че егоистът е заинтересован само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие – да взема, а не да дава. Според него любовта към себе си и егоизмът не само че не са тъждествени, но са диаметрално противоположни.Ерих Фром, Човекът за самия себе си, изд. Захари Стоянов, 2005, стр. 147
Съществуват рационален, психологичен и етичен егоизъм.Egoism, Stanford Encyclopedia of Philosophy Той също така може да бъде рационален и ирационален, импулсивен или осъзнат, явен или скрит, замаскиран. Някои изследователи считат, че разумният егоизъм се предава на генетична основа, тъй като е сформиран в процеса на дълга борба за оцеляване и естествен отбор и е тясно свързан с инстинкта за самосъхранение.
Принципът на егоизма в човешката дейност е признат по време на епохата на Просвещението. Самият термин егоизъм идва от френски и се появява през XVIII век, когато френските мислители съчиняват теорията за разумния егоизъм. Основавайки се на Фойербах, Чернишевски разработва в статията си „Антропологическият принцип във философията“ Современник, 1860, № 4 своята версия на теорията на разумния егоизъм. На базата на тази теория като нейна илюстрация е написан романът му „Какво да се прави?“ (1863).
Саша Гитри определя егоиста по следния начин:
Библиография Twilight of the Idols, Фридрих Ницше Penguin Classics; Reissue edition (15 февруари 1990), ISBN 0-14-044514-5 The Evolution of Cooperation, Робърт Акселрод, Basic Books, ISBN 0-465-02121-2 The Selfish Gene, Ричард Докинс (1990), second edition—includes two chapters about the evolution of cooperation, ISBN 0-19-286092-5 Добродетелта на егоизма, Айн Ранд, ISBN 0-451-16393-1
Вижте също Егоцентризъм Нарцисизъм
Източници
Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com , използван с разрешение.
Категория:Поведение Категория:Етика