Иран е разделен административно на 31 провинции. На персийски тази основна териториална единица се нарича остан (). Останите се различават значително както по площ, така и по брой на население. Всеки остан се управлява от губернатор ( – остандар), назначен от министъра на вътрешните работи. Администрацията на остана се нарича остандарѝ. Останите имат административен център, който обикновено е най-големият и икономически най-развитият град.
Останите са разделени на шахрестани (), един от които се определя като централен за съответния остан. Управителят на шахрестана се назначава от остандар и се нарича фармандар (). Управителното тяло на шахрестан се нарича фармандарѝ и се намира в централния град на шахрестана. Наименованието на шахрестана съвпада с това на неговия централен град. Централният град на централния шахрестан е и административен център на съответния остан. Всеки шахрестан се дели на административно-териториални единици, наречени бахши. Един бахш () включва градове и дехестани. Административният орган на управление, наречен бахшдари, се намира в централния град на бахш. Управителят на бахш се нарича бахшдар () и е подчинен на фармандар. Дехестан е административно обединение на група села, които имат общо местно управление (дехдари) и управител дехдар ().
Илюстрираща схема Административното деление на провинциите е илюстрирано в таблицата. Като пример се разглежда провинция, която е разделена на два шахрестана. Шахрестан 1 е разделен на 3 бахша: централен, бахш 1 и бахш 2. Централният бахш включва два града и един дехестан (Дех 1). Единият от градовете е административният център на провинцията. Дехестанът на централния бахш обединява 4 села (С1, С2, С3, С4). Бахш 1 включва един град и един дехестан (Дех 2), който обединява две села (С5 и С6). Бахш 2 съдържа само един дехестан (Дех 3). Шахрестан 2 е пример за минимален шахрестан, който има само един град. Този град заедно с прилежащите му територии формира един бахш, който по естествен начин е централен. Провинция (остан) Шахрестан Бахш Град/ Дех Села Провинция Шахрестан 1 Централен Град 1(ц) Град 2 Дех 1 С1, С2, С3, С4 Бахш 1 Град 3 Дех 2 С5, С6 Бахш 2 Дех 3 С7, С8, с9 Шахрестан 2 Централен Град 4
История
Административното деление на Иран се променя значително през годините. През 1907 г. е приет закон за териториалното структуриране на страната, според който се създават 14 административно-териториални единици: 10 велайата и 4 големи области, наречени айалати – Азербайджан, Хорасан, Фарс, Керман и Белуджистан. През 1937 г. се въвежда ново административно деление на страната, според което Иран е разделен на 10 остана и 49 шахрестана. С времето броят на останите се променя. До 1950 г. те са 12, през периода 1950 – 1960 г. броят им намалява на 10, към средата на 1970-те те стават 23. След Ислямската революция в Иран се формират нови остани. През 1986 г. от остан Маркази се отделя остан Техеран, през 1993 г. от териториите в Източен Азербайджан се формира остан Ардебил, през 1994 г. градът Казвин преминава от остан Занджан към остан Техеран, но 2 години по-късно той се отделя и става ценътр на едноименен остан. През 1995 г. се формира остан Кум, бивш шахрестан на остан Техеран. През 1997 г. от Мазендаран се отделя Голестан, а през 2004 г. Хорасан се разделя на 3 остана: Северен Хорасан, Разави Хорасан и Южен Хорасан. Най-новият 31-вия остан Алборз се образува през 2010 г., като за целта се обособява част от територията на остан Техеран.www.statoids.com През годините се променят не само разпределението и броят на останите, но и техните имена. Така остан Керманшах през 1979 г. се преименува в Бахтаран, но отново си връща името през 1995 г. През 1986 г. наименованието на остана Балучестан и Систан се променя на Систан и Балучестан.
Списък на провинциите Данните за площта и броя на населението са от националното преброяване през 2011 г., публикувани от Статистическия Център на Иран. ПровинцияПерсийсконаименование Административенцентър Площ (кв.км) Брой шахрестани Население Плътност д./кв.км Карта1 Алборзالبرز Карадж 51225 2 412 513 471 2 Ардабил اردبیل Ардабил 17 8009 1 248 488 70 3 Бушер بوشهر Бушер 22 74310 1 032 949 45 4 Чахар Махал и Бахтияри چهارمحال و بختیاری Шахрекорд 16 328 6 895 263 555 Източен Азербайджанآذربایجان شرقی Табриз 45 651 193 724 620 82 6 Исфахан اصفهان Исфахан 107 01823 4 879 312 46 7 Фарсفارس Шираз 122 60829 4 596 658 37 8 Гилян گيلان Рещ 14 04216 2 480 874 177 9 Голестан گلستان Горган 20 36714 1 777 014 87 10 Хамадан همدان Хамадан 19 3688 1 758 268 91 11 Хормозган هرمزگان Бандар Абас 70 697131 578 183 22 12 Илам ایلام Илам 20 1338 557 599 28 13 Керман کرمان Керман 180 72620 2 938 988 16 14 Керманшах کرمانشاه Керманшах 25 009141 945 227 78 15 Хузестан خوزستان Ахваз 64 055244 531 720 71 16 Кохгилюе и Бойер Ахмад کهگیلویه و بویراحمد Ясудж 15 5047 658 629 42 17 Кюрдистан کردستان Санандадж 29 1379 1 493 645 51 18 Лурестан لرستان Хорамабад 28 29410 1 754 243 62 19 Маркази مرکزی Арак 29 12710 1 413 959 49 20 Мазандаран مازندران Сари 23 842193 073 943 129 21 Северен Хорасан خراسان شمالی Боджнурд 28 4347867 727 31 22 Казвин قزوین Казвин 15 5675 1 201 565 77 23 Кум قم Кум 11 5261 1 151 672 100 24 Разави Хорасан خراسان رضوی Машхад 118 851285 994 402 50 25 Семнан سمنان Семнан 97 4917631 218 6 26 Систан и Балучестан سیستان و بلوچستان Захедан 181 785142 534 327 14 27 Южен Хорасан خراسان جنوبی Бирджанд 95 3858 662 534 7 28 Техеран تهران Техеран 13 692 1412 183 391 890 29 Западен Азербайджан آذربایجان غربی Орумийе 37 411 143 080 576 8230 Язд یزد Язд 129 285121 074 428 8 31 Занджан زنجان Занджан 21 7737 1 015 734 47 Общо Иран 1 628 771390 75 149 669 46
Източници