Кръстан Дянков

Кръстан Димитров Дянков е български журналист и есеист, един от големите български преводачи от английски език. Превел е творби на някои от най-значимите автори на американската литература на XX век: Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Чийвър, Джон Ъпдайк, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Карл Сандбърг, Уилям Сароян и преди всичко Уилям Фокнър. Член е на редакционната колегия на поредицата „Избрани романи“ в издателство „Народна култура“. Негово дело са и много съставителства на сборници, на които той е и редактор. Автор е на редица предговори и рецензии. Работи в редакция „Международна информация“ на БТА (1957 – 1968) и е един от създателите на седмичните издания на БТА – списанията „ЛИК“ и „Паралели“. Заместник главен редактор е на сп. „Българско фото“ (1968 – 1979) и редактор в сп. „Съвременник“. Един от основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Учредител и председател на сдружението „Приятели на САЩ в България“.

Ранни години Кръстан Дянков е роден на 10 ноември 1933 в София. Родът му е смесица от европейски издънки. В родословното му дърво има един чех, който открива първата аптека в столицата след Освобождението. Пряк роднина му е първият директор на прочутата Русенска мъжка гимназия в края на 19 век.

Дянков завършва гимназия през 1951 година и още от гимназиалните си години се насочва към изкуството на превода. В ръцете му попада една брошура – кратко жизнеописание на Блез Паскал, който по това време е негов любимец в областта на физиката. Превежда брошурката, за да могат да я прочетат и съучениците му.

Кариера Още като студент по английска филология в Софийския университет Кръстан Дянков поема професионалното поприще на литературен преводач. Първоначално превежда няколко разказа на Ърскин Колдуел, чието творчество става по-късно тема на дипломната му работа. Три от тези първи преведени разказа са публикувани в списание „Пламък“ през 1957 година и така започва същинският му творчески път. За дипломната си работа Дянков се свързва лично с големия американски писател. Колдуел му изпраща три книги с личен автограф за него, но поради съществуващата идеологическа цензура те не пристигат на неговия адрес, а се озовават в каталозите на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Едва след време, чрез официалния адрес на Съюза на българските писатели и на сп. „Пламък“, той успява да получи други 16 тома и така завършва навреме дипломната си работа.

Преводи Ърскин Колдуел, Тютюнев път, роман, 1959, 1979 Джон Стайнбек, Улица Консервна, роман, 1964, 1981, 2003 Джон Стайнбек, За мишките и хората, новела, 1964 Джон Стайнбек, Благодатният четвъртък, роман, 1965, 1981, 2003 Джон Стайнбек, Пътешествие с Чарли, новела, 1965 Ърскин Колдуел, Джени, жена по природа, новела, 1966, 1977, 2001 Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966 Артър Милър, След грехопадението, пиеса, 1966 Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011 Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970 Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970 Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972 Карсън Маккълърс, Часовник без стрелки, роман, 1972, 1985 Уилям Фокнър, Дворецът, роман, 1980 Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983 Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и новела, 1980 Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983 Тенеси Уилямс, Царството земно, пиеса, 1983, 2008, 2013 Карл Сандбърг, Залезът на бизоните, стихотворения, 1985 Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013 Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005 Документи на американската демокрация, 1990 (с Люба Маджарова)

Предговори и послеслови Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966 Карл Сандбърг, Чисти ръце, стихотворения, 1967 Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011 Труман Капоти, Хладнокръвно, роман, 1968 Арчибалд Кронин, Цитаделата, роман, 1969, 1980, 1983 Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970 Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970 Уилям Сароян, Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, разкази (съставителство и превод Нели Константинова), 1971, 1980 Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972 Сол Белоу, Не изпускай деня, роман, 1974 О'Хенри, Избрани разкази, 1975, 1977 Джон Ъпдайк, Ожени се за мен, роман, 1979 Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и новела, 1980 Уилям Фокнър, Селцето"; „Градът, романи, 1980 Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983 Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983 Джон Стайнбек, Избрани творби в 3 тома, 1983 Стъдс Търкъл, Американски мечти, интервюта, 1984 Джон Дос Пасос, Манхатън, роман, 1984 Тони Морисън, Песента на Соломон, роман, 1984 Джон Стайнбек, Тортила Флет, избрано, 1985 Ричард Олдингтън, Смъртта на героя, роман, 1985 Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013 Фланъри О'Конър, Мъдра кръв, разкази и романи, 1986 Джеймс Болдуин, От планината възвестявай!, роман, 1987 Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005 Робърт Пен Уорън, Нощен ездач, роман, 1989 Джон Кенеди Тул, Сговор на глупци, роман, 1989 Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят, роман, 1990 Томас Пинчън, Обявяването на серия № 49, роман, 1990 О'Хенри, Сърцето на Запада, разкази, 1995

Културна дейност Кръстан Дянков е сред основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Учредител и председател е на сдружението „Приятели на САЩ в България“. Работи в редакция „Международна информация“ на Българска телеграфна агенция (БТА) (1957 – 1968) и е един от създателите на седмичните издания на БТА – списанията „ЛИК“ и „Паралели“. Заместник главен редактор е на сп. „Българско фото“ (1968 – 1979) и редактор в сп. „Съвременник“. Член е на редакционната колегия на поредицата „Избрани романи“ в издателство „Народна култура“. Негово дело са и много съставителства на сборници, на които той е и редактор. Автор е на редица предговори и рецензии.

Кино Кръстан Дянков има изяви и като киноактьор – участва във филмите „Поетът и дяволът“ (1984) и „Заплахата“ (1989).

Театър Дянков става драматург на Театър „София“. През февруари 1998 година заедно с актрисата Катя Паскалева поставя в Сатиричния театър пиесата на Жан Клод ван Итали „Скитница“. Сам обяснява театралния си опит така: „С пиесата се пробвах в режисурата, но не се виждам зад кулисите.“

Интервюта „Българският език притежава безгранични възможности...“. Среща-разговор с Кръстан Дянков, сп. „Родна реч“, кн. 6, 1990 г. „Разговор с преводача Кръстан Дянков“, заснет от БНТ през 1995, но неизлъчен тогава. БНТ 2 го излъчва на 15 февруари 2013 „Кръстан Дянков: „Българският език е силен и богат...““, интервю на Огнян Стамболиев, Litclub.bg, 28 юни 2006 „Кръстан Дянков – двайсет години по-късно“, анкета на Емил Басат, LiterNet, 10 ноември 2008

Признание

През 2007 година фондация „Елизабет Костова“ учредява годишна литературна награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен роман от английски на български език.За наградата, EKF, 2007

Източници

Външни препратки

От и за Кръстан Дянков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

В памет на Кръстан Дянков , слова от Александър Шурбанов и Георги Лозанов, в. „Култура“ Димитри Иванов, „Небесният омнибус на Кръстан“, в. „Сега“, 2 октомври 2007 Зорница Джункова, Из библиографско изследване на цялостното творчество на Кръстан Дянков, Elizabeth Kostova Foundation for Creative Writing, 2007

Категория:Български писатели Категория:Български литературни критици Категория:Български преводачи на англоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Родени в София Категория:Починали в София