Горазд

Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици. Денят му се чества на 27 юли.

Дълго време творчеството на Горазд остава неизвестно. Днес някои български учени предполагат, че е сътворил житието на св. Методий, т.нар „Панонска легенда“.

Биография

Ранни години Роден е в заможно аристократично семейство във Великоморавия в земите на днешна Словакия – гр. Нитра или неговата околност. Виден ученик на Константин-Кирил Философ и Методий. Ръкоположен в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите. Горазд е владеел славянски и гръцки, както е бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981).

Великоморавска мисия През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, като най-добрия от 200 свои ученици, го обявява за свой наследник и глава на основаната от него школа, и архиепископ. Методий умира на 6 април 885 г. Адриан III (17 май 884-септември 885) e папа по това време. След смъртта на Методий решението не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянското богослужение и книжовност Вихинг/Wiching, (Фол и кол. 1981), епископ на Нитра. Формално той си остава само епископ на словашкия главен град Нитра и не е ръкополжен за архиепископ, но е обявен за управляващ митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора в 886 г. като еретици и да съди много Кирило-Методиеви ученици, сред които своя основен конкурент Горазд, както и Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство.

Смърт Съдбата на Горазд остава неясна. Съществуват различни хипотези.

Хипотеза за смърт във Великоморавия или Бохемия Една значителна част от изследователите смятат, че прогонен от Великоморавия, но податките са малко. Някои смятат, че ако Горазд е оцелял след 886 година, се е спасил в Бохемия (днешна Чехия). Съществуват дори твърдения, че след като Викхинг напуска Великоморавия през 891 година при войната между Великоморавия и Германия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място най-сетне е назначен титуляр това да е той. Според някои сведения той става първи епископ на КраковИсторията на Горазд – един от учениците на Кирил и МетодийПламен Павлов и Христо Темелски под общата редакция на Пламен Павлов. Велико Търново, 2004. Светци и духовни водачи от Македония. (до 906 г. Краков е във Великоморавия).

Хипотеза за смърт в днешна Албания Гаврил Кръстевич смята че Горазд, Ангеларий, Сава, Климент и Наум избират да потеглят към българските земи. Те обаче избират различни пътища и се разделят.Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр. 274 Горазд и Сава потеглят по един път, а Ангеларий, Климент и Наум – по друг.Vit. S. Clem XIII цит в: Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр. 274 Словашкият славист Павел Шафарик също изказва твърдение, че Горазд е стигнал до Албания. Тази хипотеза той изгражда на две основания: първо, защото името му е вписано в Дюканжевия каталог от XII в., като трети български архиепископ (дори преди Климент Охридски). второ защото според сведение на Виктор Григорович мощите на Горазд и Ангеларий се съхраняват в манастир в Албания, близо до Белград (Берат).Шафар. Разцв. Слов. писмен. в Болг. 2 V св. Горазд. виж и Григор. очерк путешеств. во Европ. Турц. Казан 1842 цит. в: Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр-. 274 Този манастир носи името именно на св. Горазд. За това сведение потвърждава и проф. Божидар Димитров. Той също развива хипотеза, че мощите му се пазят в старата българска област Кутмичевица в град Белград (дн. Берат) в Албания, заедно с тези на св. АнгеларийБожидар Димитров открил мощите на св. Горазд и Ангеларий в Албания"Св. Горазд, славянски просветител", Д.Калев, Синодално издателство цит в: проф. Николай Димков, статия във в. "Дума", 23 май 2015. Съществува мнение, че той основал манастира „Дева Мария“; там се пазят мощи за които се предполагат че са негови. Въз основа на последните сведения съществува хипотеза, че към края на живота си той е развил дейност в Девол и Белград (Албания). В България и в Македония има немалък брой изображения на Св. Горазд от XVIII и XIX в., създадени на базата на по-стари материали. Според предания е живял известно време в българския град Охрид, а по-късно се преместил в Берат.www.euro2001.net

Памет На Горазд са наречени улиците „Горазд“ в квартал „Гео Милев“ () и „Свети Горазд“ в квартал „Драгалевци“ () в София. Улица „Горазд“ има и в гр. Видин.

Вижте също

Кирило-Методиевски записки

Източници

Литература Чешмеджиев, Д. Мощите на св. Горазд в Белград Албански (Берат). – Slavica Slovaca, 45 (2010), No 2, 136 – 143 Фол Ал., Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Петров, Начало на славянската писменост и книжнина, Кратка история на България, Наука и изкуство, София (1981), 52.

Категория:Седмочисленици Категория:Римокатолически епископи от 9 век Категория:Християнски светци от IX век Категория:Чешки светци Категория:Великоморавия Категория:Личности (Берат)