Бранко Младенович () е родоначалник на династията Бранковичи и властел при Стефан Душан.

Биография Най-старите известни членове на фамилията са баща му войводата Младен и чичо му Никола. Присъствието на братята Младен и Никола е отразено още в двора на Стефан Милутин. Впоследствие Младен служи и на Стефан Дечански.Spremić, Momčilo (2005). "Бранковићи у историји и предању". Прекинут успон: српске земље у позном средњем веку. Belgrade: Завод за уџбенике и наставна средства. p. 330. Територията на поземлените родови владения се е простира в района на Дреница, днешно Косово. Като гранични властели те енергично подкрепят военната кампания на Милутин срещу Византия.

Реалният възход на династията започва по времето на Стефан Дечански, когото те подкрепят в борбата му за престола срещу Стефан Константин. Като награда войводата Младен добива управлението на Требине и Драчевица, а брат му Никола е споменат като жупан в Северна Албания. След 1326 година войводата Младен умира и е наследен от сина си Бранко. Младен има и дъщеря – Радослава Бранкович женена за великия жупан Алтоман Войнович на Хум,Spremić, Momčilo (2004). "La famille serbe des Brankovic - considérations généalogiques et héraldiques" (PDF). Zbornik Radova Vizantološkog Instituta. 41: p.442 от който брак се ражда бъдещият властел на западносръбските земи Никола Алтоманович.

От баща си Бранко поема управлението на Требине. В сблъсъка на Стефан Душан със Стефан Дечански Бранко взема страната на младия крал и се отличава в превземането на Охридската област,Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 365. заради което е възнаграден с правото да я управлява,Spremić, Momčilo (2005). "Бранковићи у историји и предању". Прекинут успон: српске земље у позном средњем веку. Belgrade: Завод за уџбенике и наставна средства. p. 329. а след обявяването на Душан за цар получава и севастократорска титла от него.

Семейство Бранко Младенович има трима сина и една дъщеря:

Никола Радоня – женен за Елена, сестрата на Иван Углеша Мърнявчевич и на Вълкашин;Blagojević, Miloš (1989). Србија у доба Немањића [Serbia in the era of the Nemanjić] (in Serbian). TRZ VAJAT. p. 218. по-късно се замонашва под името Герасим; Гъргур Голубич; Вук Бранкович; Теодора Бранкович (Войслава), омъжена за владетеля на Драч Георги Топия.Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2002). Родослови српских династија [Genealogies of Serb dynasties] (in Serbian). Платонеум.

Бележки

Категория:Душанови властели Категория:Бранкович Категория:Родени в Охрид Категория:Починали в Охрид Категория:Севастократори