Врачанското евангелие е старобългарски паметник от 13 век.
Съдържа 201 пергаментови листа малък формат, а текстът е писан с черно мастило. Няма украса освен заглавни букви под формата на плетеници и човешки фигури. Евангелието е изборно (евангелистар) и включва евангелски четения по седмици, месецослов с празнични евангелия, няколко евангелия за особени случаи и недовършен показалец. Ръкописът е подарен на Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий от Тодораки Хаджидимитров от Враца.
Ръкописът е особено интересен с това, че е преписан от руски извод някъде в Северозападна БългарияЦонев, Б. Врачанско евангелие, Български старини, бр. 4. София, 1914, с. 6. и по език се доближава до руски евангелия като Остромирово и Архангелско евангелие. Това се познава веднага по замяната на буквата тета /θ/ с ф и липсата на буква дзело /s/ и по употребата на отделни руски думи в текста (семь вместо седмъ, толочи).
Особености на езика на паметника Буквите за носови гласни се употребяват смесено. Има замяна на /ѧ/ и /ıa/, /ѣ/ и /ѧ/ (може би под руско влияние?), обаче има и известно влияние от народен говор, в които старите носови звукове вече са загубили носовия си призвук. В говора на преписвача звуковете /ы/ и /и/ са изравнени по гласеж, защото той не ги различава и ги употребява безразборно: /ы/ се пише вместо етимологично /и/ (выни (*viny), осмы (*osmi)); а /и/ се употребява вместо етимологично /ы/: ти (*ty), рïбï (*ryby). Интересна е употребата на глаголически букви тук-там в текста.
Паметникът изобилства от морфологични и синтактични неправилности и по думите на Б. Цонев това е сигурен белег, че „старата стойност на езика вече е рухнала и че езикът е тръгнал по други пътища“. Стари и нови падежни и глаголни форми се употребяват доста смесено. Старото склонение се спазва само по книжовна традиция, но изглежда, че за преписвача много от старите падежни конструкции са били вече чужди, а други той разбира и употребява по свой собствен начин. Склоненията се смесват едно с друго както и в Добрейшово евангелие. Употребата на двойствено число е доста неправилна. При прилагателните имена има безразборна употреба на кратки и дълги форми.
Засвидетелствани са някои новобългарски местоименни форми, образувани под влияние на морфологични аналогии: тъи, тои, ты (м.р.), сои (ж.р.), нѣкои (вместо нѣкъто), нѣки, нѣкоѫ. Забелязва се разширение на местоименната основа на – е като в новобългарски при личните местоимения за мн. ч.: не боите сѧ вие, и тие поклонишѫ сѧ емоу. Относителното местоимение иже не се съгласува нито по род, нито по число: глаголы, ıаже азь глаголѧ; слово, ıаже далъ еси мнѣ.
Употребата на сегашните деятелни причастия е съвсем безразборна и те като че ли започват да се преосмислят като неизменяеми дееепричастия.
Новите форми в текста на паметника са: При глаголите в 3 л., ед.ч., сег. време се изпуска окончанието – тъ. Забелязват се глаголи с наставка – оува вместо – ова: свѣдѣтелствоува, бесѣдоувати. Преобладава употребата на супин. Има отделни случаи на заместване на супинната форма с формата за 3 л.: задашѫ и понесеть кр[ь]сть (вместо понестъ), ведошѫ сь ис[оу]сомь ина два злодѣѫ оубиѫтъ (вместо оубитъ). Употреба на окончание – тъ при формите за имперфект, 3 л., мн. ч.: хоулѣшетъ, молѣхѫтъ, подобно на сръбското Вуканово евангелие.
Приписки към текста Приписките към текста са интересни с това, че показват мислите и желанията на анонимния преписвач.
На лист 19 преписвачът е преобърнал наведнъж два листа и оставил две страници неписани и е отбелязал: Грѣшникъ, варе какъ се забых та грѣших. прѣвратихъ два листа, грѣшникъ ıa.
На други места (лист 147 и 156) благодари за щедростта на хората, които са му носили храна: Богъ да прости калоугерицѫ от грѣхъ, ωти ми донесѣше хлѣбъ мѧкъ и ıаца да сѧ насытѧ. Богь да прости Славна, ωти ми доносѣше благотинѫ.
Източници
Литература Цонев, Б. Врачанско евангелие, Български старини, бр. 4. София, 1914 Мусакова, Е. Кодикологически бележки върху Врачанското евангелие (НБКМ 19). – Старобългаристика, 20, 1996, № 2, 64 – 82
Външни препратки кратко описание и дигитално факсимиле на ръкописа
Категория:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Издания и преводи на Библията Категория:Среднобългарска литература Категория:Български ръкописи Категория:Култура във Враца Категория:История на Враца Категория:Основани през 13 век