Швеция

Кра̀лство Швеция или просто Швѐция () е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. По големина е пета в Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез моста Йоресунд – най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г., на Шенгенското пространство от 1996 г. и на НАТО от 2024 г.

Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната.Статистика на Швеция Yearbook of Housing and Building Statistics 2007. Statistics Sweden, Energy, Rents and Real Estate Statistics Unit, 2007. ISBN 978-91-618-1361-2. Available online in pdf format. Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англосаксонските общества.De Geer, Hans, Tommy Borglund and Magnus Frostenson (2003). An Anglo-Swedish affair – Changing relations in an international acquisition. The 17th Nordic Conference on Business Studies in Reykjavík, 14 – 16 август 2003. Working paper within the project „Scandinavian Heritage“, p. 9. Available online in pdf-format through the University of Iceland. Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.Swedish Environmental Protection Agency (Naturvårdsverket) (2006). Sweden's Environmental Objectives – Buying into a better future. A progress report from the Swedish Environmental Objectives Council. De Facto, 2006, p. 9: „Swedes in general feel that environmental issues and action to reduce impacts on the environment are important“. See also Legislation & guidelines and Greenhouse gas emissions: „Swedish greenhouse gas emissions per head of population are among the lowest in the member states of the OECD.“Kristrom, Bengt and Soren Wibe (1997). Environmental Policy in Sweden. Swedish University of Agricultural Sciences – Department of Forest Economics, Working paper 246, 27 август 1997.

Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и каменни въглища.

По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските страни и области от днешна Германия. След смъртта на Карл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция, Йостерланд, и източната част на Норланд се обособяват в полуавтономна област – Велико княжество Финландия. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

География

Швеция е разположена в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Общата ѝ площ е 449 964 km², което я прави най-голямата скандинавска държава. Швеция граничи само с две страни – Норвегия на запад и север, с граница от 1619 km, и Финландия на североизток, с граница от 614 km. Свързана е с Дания чрез мост. Бреговата линия е 3218 km.

Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е нос Смюгехук (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от Северна Швеция са разположени отвъд Северния полярен кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположен Скандинавският планински масив. В северната му част, в Шведска Лапландия, се намира най-високият за Швеция връх Кебнекайсе (2103 m). В историческата провинция Бухуслен има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток е Ботническият залив и два големи острова – Готланд и Йоланд. Най-населени са южните и централните части на страната, със столицата Стокхолм (1,3 млн. души), градовете Гьотеборг (520 000 души), Малмьо (260 000 души) и Упсала (130 000 души).

Скандинавският полуостров е бил покрит от дебели ледове през последната ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите са Венерн, Ветерн и Меларен. На територията на Швеция има 95 700 езера, които заемат около 10% от общата ѝ площ. Горите покриват близо 78% от общата площ. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки, сред които е и най-дългата – Турне, с дължина 522 km. Наличие на полезни изкопаеми има най-вече в северозападните части на страната. От индустриално значение са желязна руда, медна руда, цинк, олово, сребро, и в по-малки количества има наличие на уран, волфрам и злато.

Климатът е от умерен, със студени, облачни зими и хладни, частично облачни лета в южните части до субарктичен в северните части. Валежите са чести. Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнината Сконе е използвана предимно за селскостопански култури. В Швеция има 28 национални парка, от които най-известни са Готска-Сандьон, Фулуфелет и Сьодерьосен.

Шведската писателка Селма Лагерльоф е написала книгата Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и на български).

Административно деление

Лени във Швеция Административно Кралство Швеция се състои от 21 областни административни единици, наречени лени (län):

AB: Лен Стокхолм (Stockholms län) AC: Лен Вестерботен (Västerbottens län) BD: Лен Норботен (Norrbottens län) C: Лен Упсала (Uppsala län) D: Лен Сьодерманланд (Södermanlands län) E: Лен Йостерйотланд (Östergötlands län) F: Лен Йоншьопинг (Jönköpings län) G: Лен Крунубери (Kronobergs län) H: Лен Калмар (Kalmar län) I: Лен Готланд (Gotlands län) K: Лен Блекинге (Blekinge län) M: Лен Сконе (Skåne län) N: Лен Халанд (Hallands län) O: Лен Вестра Йоталанд (Västra Götalands län) S: Лен Вермланд (Värmlands län) T: Лен Йоребру (Örebro län) U: Лен Вестманланд (Västmanlands län) W: Лен Даларна (Dalarnas län) X: Лен Йевлебори (Gävleborgs län) Y: Лен Вестернорланд (Västernorrlands län) Z: Лен Йемтланд (Jämtlands län)

Всеки лен се управлява от администрация, назначена от правителството, и от орган на местното самоуправление – ландстинг (landsting), избиран от населението. Областите са административно разделени на общини – комюн (kommun). Общо в Швеция има 290 общини (2004).

По поръчение на парламента комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г.

Историческо деление Въпреки че официално не се ползват от почти четири века, историческите земи и провинции продължават да се използват в ежедневието. Делението е на: Йоталанд (Götaland), 10-те южни провинции Свеаланд (Svealand), 6-те провинции на същинска Швеция (от там идва името Sverige – шведска държава) Норланд (Norrland), 9-те северни провинции Йостерланд (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономно Велико княжество Финландия след загубата им от Русия, и основа на днешна Южна Финландия. История

Праистория Скоро след последната ледникова епоха териториите на днешна Швеция са били заселени от ловци и берачи на плодове. Това започва да става през Каменната епоха (6000 г. пр.н.е. – 4000 г. пр.н.е). Най-старият човешки скелет, намерен в Скандинавия, е женски скелет, открит в Бекаскуг в Сконе. Около 3000 г. пр.н.е. ловците и берачите на плодове започват да водят уседнал живот и преминават към селско стопанство. Край Алвастра, близо до Ветерн, са открити останки от малко селище на земеделци и пастири, съществувало около 3500 г. пр.н.е. – 2000 г. пр.н.е.

Регионът се развива добре през вековете, съществуват данни за по-стара цивилизация по тези земи (легендата за изчезналата цивилизация Туле).

За първи път името Швеция е отбелязано през I век от римския историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алтернативно свеите), преживяващо от морето, и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това, което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтюна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старошведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige“ (произнася се „Сверийе“), или на англосаксонски „Svealand“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в йоталандските територии. Твърде малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите за Беовулф.

Средновековие По време на Викингската епоха (9 – 10 в.) шведските викинги са пътували на изток в балтийските държави, Киевска Рус, около Черно море, чак до Константинопол и Южна Европа.

Дълго след като се образуват Норвежкото и Датското кралства, Швеция е разделена на области, управлявани от местни ярлове и конунги. След като Дания превзема областта Скания (Skåne) в Южна Швеция, датска армия се отправя на изток, за да подчини непокорните шведски племена. На 31 януари 1208 г., 12 хил. датски кръстоносци са разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, който е почитан от шведите като светец. През 1210 г. още по-голяма датска армия се отправя в Швеция, в подкрепа на прокудения шведски владетел Сверкер, но Сверкер е убит и шведската армия на Ерик Кнутсон отблъсква датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чийто пръв крал става Ерик Кнутсон.

Златен период

На 6 юни 1523 г. Густав Васа е избран за крал на Швеция, като по този начин се разпада Калмарската уния и Швеция става независима държава.

През XVII век Швеция се превръща в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното ѝ участие в Тридесетгодишната война, инициирано от крал Густав II Адолф. Но тя губи своето могъщество през XVIII век, когато Руската империя започва завоеванията си в Северна Европа по време на Северната война и окончателно през 1809 г., когато от източната ѝ половина е откъснато полуавтономното Велико Финландско княжество, подчинено на Руската империя. След като Дания и Норвегия са победени в Наполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявява за независима и това довежда до война на Швеция срещу нея през 1814. Тя завършва с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция, който продължава до 1905 г. Кампанията от 1814 г. е последното участие на Швеция във война.

Съвременна история