Пѐтгъс (, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 година Πέτγα, Петга) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на 450 m надморска височина, на 6 km югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.
История В Османска империя
На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.
В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Петгиз (Petjes, Petgiz), на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Петгас (Πέτγας), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (Πέτγκις) е село с 38 християнски семейства.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Petgaz) има 376 българи екзархисти.
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.
По данни на Екзархията в 1910 година Петгъсъ е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτγας) има 300 екзархисти и 50 патриаршисти.
При избухването на Балканската война двама души от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:
В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (Πέτγας) като село със 182 мъже и 149 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петгаз има 120 къщи славяни християни.
От 65 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 20 семейства или 114 души и в селото остават 45 български семейства. Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България. В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.
В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон. В 1940 година в селото има 319 жители, от които само 40 бежанци, тъй като останалите се изселват в полските села. В 1947 година по време на Гражданската война жителите на селото насилствено са изселени в полските ениджевардарски села.
Селото традиционно се занимава със скотовъдство, като частично произвежда и пшеница, и картофи.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Петгъс на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Цигарчи камен Τσιγάρτσι Κάμιν Ксиролития Ξηρολιθιάвъзвишение на ЮИ от Рамна и на С от Цигарево Голем дол Γκολέμ Ντόλ Мегалос Лакос Μεγάλος Λάκκοςрека на Ю от Рамна Дуков рид Δούκοφριτ Рахи Дука Ράχη Δούκαвъзвишение на ЮЗ от Рамна Бесина Μπεσίνα Лекани Λεκάνηместност на З от Рамна Бачилка Μπατσίλκο Тирокомейон Τυροκομεΐονвъзвишение на ЮЗ от Петгъс и на СЗ от Рамна Грамайци Γκραμάϊτσι Петротон Πετρωτόνвъзвишение на ЮЗ от Петгъс и на С от Рамна (529,6 m) Пресекта Πρεσέκτα Ставродроми Σταυροδρόμιместност на ЮЗ от Петгъс Берковица Μπέρκοβιτς Ститос Στήθοςвъзвишение на З от Петгъс Албанджинде Άλμπαντσίντε Агриомилиес Άγριομηλιέςвъзвишение на СЗ от Петгъс Муркова тумба Μούρκοβα Τούμπα Псилома Ψήλωμαвъзвишение на И от Петгъс (422 m)
Личности
Родени в Петгъс Георги Пенев Тръпчев (1922 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1 Дионис Даулов (1873 – 1951) български революционер, четник от ВМОРО Иван Георгиев Политика, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО Мино Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25 Христо Георгиев (1878 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО. Христо П. Тенков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев
Бележки
Категория:Села в дем Пеония Категория:Паяк