Златю (срещано също като Златьо или Злати) Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Смятан е за един от най-самобитните български художници на XX век.
Биография и творчество Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово. Баща му, Георги Вапцара, е сравнително заможен селянин и изпраща най-големия си син Златю да учи в Търговската гимназия в Пловдив. Златю обаче напуска гимназията само след година поради слаб успех. Завръща се в Брезово и започва работа като архивар в районния съд, като пише и разнася призовки. Скоро това му омръзва и, без да се обади на близките си, заминава за Бургас. Там работи известно време като пощальон. След известно време се завръща в Брезово и все пак завършва Търговската гимназия, но така и не започва да се занимава с търговия.
През 20-те години на ХХ век попада в ателието на Гео Мирчев, фирмописец и „покровител на местните художествени сили“, където се среща с Васил Бараков; към тях впоследствие се присъединява Давид Перец.Златю Бояджиев и Бараците, Портал „Култура“, 5 юли 2013 г. Тримата приятели заедно учат живопис в Художествената академия при проф. Цено Тодоров и делят квартира в София. Стават известни като „Бараците“ – прякор, който им дава Цанко Лавренов.
Творчеството на Бояджиев се дели на два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка.Моливната скица – портрет на КЕРАЦА в средата според нея е бил първи негов опит след удара, строго академичен все още, през сълзи. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. През втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Получава отличията народен художник и герой на социалистическия труд. Носител е на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“, „Портрет на майка ми“ и „Семеен портрет“. Голяма част от платната му са подредени в къщи музеи в Пловдив и Благоевград, както и в Националната галерия.
Златю Бояджиев участва с малка роля на художник във филма „Дърво без корен“.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Памет На Златьо Бояджиев е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София ().
Галерия
Вижте също Постоянна експозиция „Народен художник Златю Бояджиев“ Пейзаж (Златьо Бояджиев)
Източници
Външни препратки
Картини на Златьо Бояджиев
Категория:Български живописци Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Народни художници Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Родени в Брезово Категория:Починали в Пловдив Категория:Погребани в Централния траурен парк Пловдив