Джалалуддин Мухамад Акбар ( [Джалал ад-Дийн Мухаммад Акбар]), роден като Бадр уд-дин Мухамад Акбар, известен още като Акбар Велики (15 октомври / 23 ноември 1542 – 17/27 октомври 1605 г.) е третият император от династията на Великите моголи, считан за най-велик.
Той е от рода на Тимуридите, които са тюрко-монголи.www.newworldencyclopedia.org Внук е на Бабур, създателя на моголската династия, и пряк потомък на Тамерлан. Син е на Насируддин Хумаюн, от когото наследява престола и управлява между 1556 и 1605 г. В края на царуването му империята обхваща по-голямата част от Северна и Централна Индия и се разпростира на площ над 1 000 000 км².
Акбар е сред най-високо оценяваните владетели поради либералните си възгледи към религиите и вярванията и отношението му към културата и изкуството, които достигат зенита си по време на неговото управление.
По време на царуването си той елиминира военните заплахи от пущунските наследници на Шер Шах Сури, а при втората битка при Панипат постига решителна победа над самопровъзгласилия се за индуски крал Хему. Заздравяването на властта му и присъединяването на всички части на Северна и Централна Индия му отнема почти две десетилетия. За целта Акбар сключва и дипломатически съюз с могъщата индуска каста на раджпутите и дори се жени за раджпутска принцеса. Влиянието му се разпростира върху целия Индийски субконтинент, чиято по-голяма част управлява пряко като император. Неговата администрация включва огромен брой индуски земевладелци, придворни и военни генерали.
Царуването на Акбар оказва значително влияние на културата и изкуството в страната. Той е покровител на изкуството и архитектурата, проявява голям интерес към живописта и украсява стените на дворците си със стенописи. Акбар е ценител на литературата и по негово време има произведения на санскрит, преведени на персийски и обратно, освен големия брой произведения на персийски, илюстрирани от художници от неговия двор.
По време на първите години от царуването си императорът показва нетолерантно отношение към индусите и другите религии, но по-късно променя възгледите си към неислямските вероизповедания, отменяйки някои от строгите закони на шариата. Акбар дава началото на поредица от религиозни дебати, в които мюсюлманските учени обсъждат религиозни въпроси с индуси, джайнисти, зороастрийци и португалски йезуити. Той третира техните религиозни лидери с голямо внимание, независимо от тяхната вяра. Акбар предоставя земи и пари не само за джамии, но в списъка на получателите включва огромен брой индуистки храмове в Северна и Централна Индия и християнски църкви в Гоа.
Произход и ранни години
Шахзада (син на император) Акбар е роден на 15 октомври 1542 г. (на четвъртия ден от месец раджаб през 949 г. по ислямския календар), в раджпутската крепост Амаракот в Синд (сега провинция в Пакистан), където император Хумаюн и неговата съпруга Хамида Бану Бегум, дъщеря на персийския шиит Шейх Али Акбар Джами, са намерили убежище. Там той прекарва първите 12 години от живота си. След завладяването на Кабул от Хумаюн се провежда церемонията по обрязването на Бадр уд-дин Акбар, като датата му на раждане и името му са променени с цел да се отхвърлят злите магьосници – преименуван е от Хумаюн на Джалалуддин Мухамад Акбар.Humayun Nama По това време Хумаюн е в изгнание в Персия, прогонен от водача на пущуните Шер Шах Сури. Акбар е изпратен в източните части на Сефевидската империя (сега част от Афганистан), където е отгледан от чичо си Мирза Аскари. Бъдещият владетел прекарва младостта си в лов и тренировки, което по-късно го прави силен и смел воин, но никога не се научава да чете или пише и остава неграмотен през целия си живот.
Възползвайки се от хаоса, настъпил при възкачването на трона на сина на Шер Шах Сури Ислям Шах, Хумаюн си възвръща Делхи през 1555 г. като част от армията му е осигурена от персийския му съюзник Тахмасп I. Няколко месеца по-късно Хумаюн умира. Опекунът на Акбар Байрам Хан укрива смъртта на владетеля, за да подготви безпроблемното наследяване на сина му. Акбар наследява Хумаюн на 14 февруари 1556 г. на тринадесетгодишна възраст, в разгара на войната срещу Сикандар Шах за властта върху моголския трон. Коронацията е в град Каланаур – Пенджаб, върху новопостроена платформа, която все още стои.History Gurdaspur district website. Акбар е обявен за Шаханшах (от персийски – „Цар на царете“), като Байрам Хан управлява от негово име до навършването му на пълнолетие.
Военни постижения Ранни завоевания Още в началото на царуването си, Акбар решава че трябва да отстрани заплахата от рода на Шер Шах, и повежда армия срещу най-силният от тях, Сикандар Шах Сури в Пенджаб, оставяйки Делхи под регентството на Тарди Бег. Сикандар Шах не оказва голяма съпротива на Акбар и се оттегля при приближаването му.
На 6 октомври 1556 г. обаче, индуския цар Хему, командващ афганските сили, побеждава моголската армия и превзема Делхи. Призован обратно от Байрам Хан, които оглавява армията, преди Хему да може да затвърди завоеванието си, Акбар потегля към Делхи. Армията му, водена от Байрам Хан, се среща с по-многобройните сили на Хему на 5 ноември 1556 г. в битка при Панипат, на 50 km северно от Делхи. Битката се развива в полза на Хему, когато една стрела пронизва окото му, оставяйки го в безсъзнание. Индуската армия, останала без водач, скоро капитулира и Хему е заловен и екзекутиран.
Победата оставя в ръцете на Акбар над 1500 бойни слона, които той използва при обсадата на Хоопа в земите на Сикандар Шах. Сикандар, заедно с няколко местни вождове, които го подпомагат, се предава и животът му е пощаден. С това, целият регион на Пенджаб е присъединен към Моголската империя. Преди завръщането си в Агра, Акбар изпраща част от армията си към царство Джаму, която побеждава владетеля Раджа Капур Чанд и превзема царството. Между 1558 и 1560 г., след преместването на столицата си от Делхи в Агра, Акбар допълнително разширява империята си чрез завладяване и анексиране на царствата Гвалиор и Джаунпур и Северна Раджпутана.
Четири години след възкачването си на трона, след спор в двора, Акбар прогонва Байрам Хан и му нарежда да замине на хадж до Мека. Байрам потегля за Мека, но по пътя си е подстрекаван от опонентите си да се разбунтува. Той обаче е победен от моголската армия в Пенджаб и принуден да се предаде. Акбар му прощава бунта и му дава възможност да продължи да служи в двора му или да продължи пътуването си, от които Байрам избира второто.
След като се справя с бунта на Байрам Хан и установява здраво властта си, Акбар продължава да разширява Моголската империя, като подчинява местните вождове и анексира съседните царства. Първото голямо завоевание е Малва – през 1561 г. моголите започват военен поход, воден от Адхам Хан и проведен с такава жестокост, че това води до ответна реакция от царството. Нейният владетел, Баз Бахадур, успява да си възстанови редица територии, докато Акбар се занимава с бунта на Байрам Хан. Императорът изпраща друг отряд, който превзема Малва през 1562 г., и Баз Бахадур в крайна сметка се предава на моголите и е направен администратор от Акбар. Почти по същото време е завладяно царството на гондите, след свирепа битка между Асаф Хан, моголския управител на Алахабад, и гондската царица Рани Дургавати. След победата на моголите, Асаф Хан присвоява по-големия дял от плячката от царството и по-късно Акбар му заповядва да възстанови част от богатството. Освен това той възкачва сина на Дургавати, покръстен в исляма, като управител на новозавоюваната област.
Разширение на империята
В продължение на няколко години, Акбар присъединява по-голямата част от днешните Раджастан, Гуджарат и Бенгал, но вярва, че крепостта Читоргарх е основната заплаха за Моголската империя, тъй като е заета от раджпутите, считани за заклети врагове на моголите. През 1567 г. Акбар събира силите си, които са ангажирани за кратко в битката при Танесар, но от есента са готови да започнат обсада. Крепостта е управлявана от Удай Сингх, който често дава убежище на враговете на Акбар. Царството на Сингх е от голямо стратегическо значение, тъй като лежи на най-краткия път от Агра до Гуджарат, а също се счита за портата към централен Раджастан. Опасявайки се от предстоящо нападение на Акбар, Удай Сингх се оттегля към хълмовете, оставяйки воините Джаймал и Пата да отговарят за крепостта.
През октомври 1567 г., моголска армия от около 5000 души, водени от Акбар, обсажда в Читоргарх 8000 раджпутски войници. Скоро армията на императора надхвърля 50 000 души. Акбар нарежда на хората си да носят кошници с пръст и да издигнат хълм срещу крепостта, на който да бъдат разположени моголските оръдия. Когато хълмът е завършен, Акбар поставя оръдията и мортирите си близо до върха, след това организира сапьорите да поставят мини под каменните стени на крепостта. Мините обаче се взривяват преждевременно и убиват около сто моголски соари. С продължаването на обсадата се смята, че изстрел от собствения мускет на Акбар ранява или убива командира на вече деморализираните индуси. В крайна сметка, крепостта пада през февруари 1568 г., след обсада от четири месеца. Над 30 000 жители на града са убити от моголската армия. Акбар нарежда главите на враговете му да бъдат показани върху кули, издигнати в целия регион, за да демонстрира своята власт. Плячката, която попада в ръцете на моголите, е разпределена по цялата империя. След това Акбар нарежда издигането на статуи на двата слона, които са водели моголското нападение, при главната порта на Агра. 26-годишният император събира художници на миниатюри, които илюстрират обсадата на Читоргарх в ръкописа Фатахнама и Читор, издаден в Аджмер, където Акбар остана за известно време и после се връща в Агра на 9 март 1568 г. В чест на победите над Читор и по-късно над Рантамбор, през 1569 г. императорът заповядва строителството на нова столица на 37 km от Агра. Градът е наречен Фатехпур сикри („град на победата“).
След завладяването на Читор, Другите два големи раджпутски клана остават враждебно настроени към Акбар – Сисодии в Мевар и Хада в Рантамбор. Последната е известна като най-мощната крепост в Раджастан, но е завладяна от моголската армия през 1569 г. по време на едномесечна обсада. Това превръща Акбар в едноличен владетел на почти цялата територия на Раджпутана. Повечето раджпутски царе, включително и тези на Биканер, Бунделкханд и Джайсалмер се предават на властта на Акбар. Само клановете на Мевар продължава да се съпротивляват на моголите и на Акбар се налага да воюва с тях през по-голямата част от царуването си. Сред водачите на клановете най-известен е Махарана Пратар, който отказва да приеме сюзеренитета на Акбар, а също и браковете на раджпутски дъщери и моголи. Той разваля всички брачни съюзи с раджпутски владетели, които са брачно свързани с моголите, отказвайки такива съюзи дори на принцеси от Марвар и Амер, докато накрая те не се съгласяват да скъсат връзките си с моголите.James Tod, Annals and Antiquities of Rajast'han or the Central and Western Rajpoot States of India, 2 vols. London, Smith, Elder (1829, 1832); New Delhi, Munshiram Publishers, (2001), pp. 83 – 4. ISBN 81-7069-128-1