„Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен!“ – Седма строфа от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в Париж.

„Хаджи Димитър“ е балада, написана от българския поет и революционер Христо Ботев и издадена за пръв път през 1873 година във вестник „Независимост“. Творбата се състои от 12 строфи.

История Датата на написване е неизвестна, но според Захарий Стоянов Ботев я декламира дълго преди публикацията. Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката „Песни и стихотворения“, която Христо Ботев издава съвместно със Стефан Стамболов.

При сражение на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си двадесетина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според някои предположения е и погребан. Народната памет поддържа мита за това, че войводата остава жив след кървавото сражение, но историческите източници свидетелстват, че е изгубил живота си при последната битка на четата. Стихотворението на Ботев е публикувано по повод петата годишнина от смъртта на Хаджи Димитър, с когото Ботев се е познавал лично.

Заглавието съдържа име на конкретна историческа личност, но в самия текст името не присъства, а е заменено от обобщителното „юнак“ и от третоличното местоимение „той“. В „Хаджи Димитър“ се споменава и друга историческа личност – Стефан Караджа.

Жанр Жанровата същност на текста е обект на дълги дискусии в българското литературознание. Характеризиран е като ода, като текст, съчетаващ одически, баладически и елегически елементи, както и чрез общото понятие песен. Най-разпространеното жанрово определение за творбата е балада.

Творбата не може да бъде характеризирана като поема, доколкото в нея силен превес има лирическото начало за сметка на епическото (напр. липсва времева необратимост). В произведението се преплитат митологичните и фолклорните мотиви, с познанието от автора на хайдушкия начин на живот.

Памет

Най-популярният стих от баладата е „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“.

Превод на този стих на френски е изписан на паметна плоча на Ботев на входа на Българския културен институт в Париж.

Източници

Критика за произведението Никола Георгиев – „Ботевата балада “Хаджи Димитър" (опит за разбор)"

Никола Георгиев – „Жанр, херменевтика и един прочит на “Хаджи Димитър"

Външни препратки Текст на „Хаджи Димитър“ Песен на група Епизод по текста на „Хаджи Димитър“

Категория:Основани в Османската империя през 1873 година Категория:Обекти, наречени на Хаджи Димитър Категория:Произведения на Христо Ботев Категория:Български стихотворения Категория:Култура в Шипка