Мирослав Атанасов Миндов е български актьор.
Биография Роден е на 7 юли 1924 г. в Ямбол. Завършва Държавната театрална школа в класа на професор Кръстьо Мирски.
Работи в Народния театър „Иван Вазов“ (1942 – 1970) и (1973 – 1978).
През 1965 г. получава званието „заслужил артист“.
През 1967 година с личните протекции на диктатора Тодор Живков Миндов става председател на Съюза на артистите в България и директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1966 – 1967), на който преди това е партиен секретар. Също така е народен представител. През 1968 година изпада в немилост, отстранен е от ръководните си постове и е изпратен на специализация по режисура в Кралския Шекспиров театър, Лондон. През 1971 – 1972 година е директор на Сатиричния театър в София и на Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград.
Член е на СБФД и на САБ, като е председател на САБ в периода 1965 – 1968 г. Председател на ГС за изкуство и култура – София (1973 – 1975).
Преподавател в оперна вокална студия. Ръководител на детски-музикален театър „Пиколо“ (1989 – 2005).
Дългогодишен артист в Радиотеатър – София.
Автор и постановчик на десетки драматизации от детска класика.
Издадени плочи, касети и дискове: „Любовна лирика“ – съвременни български автори, „Сонети“ – Шекспир, Есенин, Древноизточна поезия и други.
Памет На Мирослав Миндов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Награди Заслужил артист (1965). орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен. Награда за най-добра мъжка роля за Николай Василев във филма „Призори“ (1962). Лауреат на рецитаторския конкурс „Поезия на Ботев“ (1947).
Театрални роли като актьор: „Калоян“ (Камен Зидаров) – Калоян „Индианци“ „Сън в лятна нощ“ – Лизандър „Под игото“ (Иван Вазов) – Бойчо Огнянов „Хъшове“ – Владиков „Любов“ (Орлин Василев) – Марин Великов „Огнен мост“ – Хомотов „Гераците“ (Елин Пелин) – Петър „Иванко“ – Петър „Любов Яровая“ – Елисатов „Трета патетична“ – Сестрорецки „Майка на своите деца“ (А. Н. Ефиногенов) – Пьотр „Иван Шишман“ – Раксин „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – Войнов, Миладин „Съвест“ – раненият „Майстор Манол“ – Майстор Манол „Снаха“ (Георги Караславов) – Димо „Дачници“ (Максим Горки) – Суслов
телевизионен театър: „Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев) „Песен за сбогуване“ (1988) (Петър Анастасов) „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли) „Ковачи на мълнии“ (1981) (Иван Пейчев) „Престолът“ (1975) (Иван Вазов) „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев) „Топлите камъни“
като режисьор: „Училище за жени“ „Индианци“ „Радиация“ „Въпрос на принцип“ „Калоян“ (Камен Зидаров) „Страници от миналото“ „Иркутска история“ (Арбузов) „Коварство и любов“ (Шилер)
Филмография Като актьор Година Филми и сериали Епизоди Копродукции Роля 1976 Войници на свободата(Солдаты свободы) 4 СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия (като М. Миндов в 1 серия: I) 1973 Нако, Дако и Цако 1969, 1971 На всеки километър(тв сериал) 26 Васил Драганов (в серията „Тайната на шифъра“) 1969 Галилео Галилей(Galileo) Италия/България кардинал Борджия 1963 Капитанът 1961 Призори Николай Василев 1960 Стубленските липи Петко Стубленски, председателят на селската кооперация 1959 Командирът на отряда Богдан, бившия командир на партизанския отряд 1959 Тайната вечеря на Седмаците партийният секретар 1956 Точка първа Христов, бащата, офицер-граничар 1955 Неспокоен път Горанов, секретарят на партийната организация 1954 Снаха железничарят Димо, комунист 1952 Под игото Бойчо Огнянов/Иван Кралича 1952 Данка Иван, работник-демократ
Като режисьор Година Филми и Сериали Серии Серия 1974 Нако, Дако, Цако 3 сериите Нако, Дако, Цако – коминочистачи и Нако, Дако, Цако – шофьори (и двете режисирани заедно с Нейчо Попов)
Бележки
Външни препратки
Мирослав Миндов в КиноПоиск Мирослав Миндов в Кино-Театр
Категория:Български радиоактьори Категория:Български актьори и актриси Категория:Български театрални актьори и актриси Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ II степен Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Членове на БКП Категория:Родени в Ямбол