„Играта на играчките“ () е американски анимационен приключенски комедиен филм от 1995 г., продуциран от Пиксар Анимейшън Студиос за Уолт Дисни Пикчърс. Това е първият филм от франчайза Играта на играчките и първият пълнометражен филм, създаден изцяло с компютърна анимация, както и първият пълнометражен филм на Пиксар. Режисиран от Джон Ласитър, по сценарий на Джос Уидън, Андрю Стантън, Джоел Коен и Алек Соколов, базиран на история от Ласитър, Стантън, Пийт Доктър и Джо Ранфт, продуциран от Бони Арнолд и Ралф Гугенхайм, филмът е озвучен от Том Ханкс, Тим Алън, Ани Потс, Джон Раценбъргър, Дон Рикълс, Уолъс Шон и Джим Варни.
Действието се развива в свят, в който играчките оживяват, когато хората не са наоколо. Сюжетът се съсредоточава върху отношенията между старомодното каубойско дърпано човече Уди и модерната екшън фигура на космически кадет — Баз Светлинна година, като Уди започва да изпитва ревност към Баз, след като той се превръща в любимата играчка на собственика им Анди.
След успеха на късометражния филм Ламаринено човече от 1988 г., Дисни се обръща към Пиксар с предложение да създадат пълнометражен компютърно анимационен филм, разказан от гледната точка на малка играчка. Ласитър, Стантън и Доктър пишат първоначални версии на историята, които обаче Дисни отхвърля, настоявайки филмът да има по-„остър“ тон. След няколко неуспешни сториборда продукцията спира, а сценарият се пренаписва, за да отрази по-точно тона и темата, към които Пиксар се стреми: „играчките силно желаят децата да играят с тях, и... това желание движи техните надежди, страхове и действия“. Студиото, което тогава се състои от сравнително малък екип, създава Играта на играчките при ограничен бюджет.
Играта на играчките има премиера в театър Ел Капитан в Лос Анджелис на 19 ноември 1995 г., а на 22 ноември излиза по кината в Северна Америка. Още през първия си уикенд оглавява боксофис класацията и впоследствие събира над 373 милиона долара в световен мащаб, превръщайки се във втория най-касов филм за 1995 година. Филмът получава възторжени отзиви от критиците, които хвалят техническите иновации в анимацията, сценария, музиката на Ранди Нюман, универсалната му привлекателност за зрители от всички възрасти и актьорските озвучавания (особено на Том Ханкс и Тим Алън). В сайта за филмова критика Rotten Tomatoes има 100% положителен рейтинг. Често е определян като един от най-добрите анимационни филми, правени някога, а поради статута си на първия компютърно-анимационен пълнометражен филм — и като едно от най-значимите произведения както в историята на анимацията, така и на киното изобщо. Филмът получава три номинации за награда Оскар: за най-добър оригинален сценарий (първият анимационен филм, номиниран в тази категория), за най-добра оригинална песен – You've Got a Friend in Me, и за най-добра оригинална музика, както и специална награда на Академията за изключително постижение.
През 2005 г. Библиотеката на Конгреса избира филма за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ, обявявайки го за „културно, исторически и естетически значим“. Успехът на Играта на играчките поставя началото на мултимедийна франчайз поредица, от която произлизат четири продължения, започвайки с Играта на играчките 2 (1999); спин-оф филмът Баз Светлинна година (2022); и множество късометражни филми. През 2009 г. филмът излиза отново по кината в 3D формат като част от двойна прожекция заедно с втория филм.
Сюжет Група разумни играчки, които се преструват на безжизнени, когато има хора наоколо, се подготвя за преместване в нов дом заедно със собственика си — малкия Анди Дейвис, неговата малка сестра Моли и тяхната самотна майка, госпожа Дейвис. Когато научават, че рожденият ден на Анди е преместен по-рано от очакваното, няколко от играчките — включително Господин Картоф, кучето Слинки, тиранозавър Рекс, прасенцето-касичка Хам и порцелановата кукла Бо Пийп — започват да се тревожат, че Анди може да получи нова играчка, която ще ги замени. За да ги успокои, шериф Уди — любимата играчка на Анди и техният неофициален лидер — изпраща Сержанта и неговите зелени войници да подслушват партито с помощта на бейбифон. Анди получава екшън фигурата Баз Светлинна година, който вярва, че е истински космически рейнджър и не подозира, че всъщност е играчка. Баз впечатлява останалите със своите високотехнологични функции и бързо се превръща в новата любима играчка на Анди, което провокира ревността на Уди.
Два дни преди преместването, семейството на Анди планира вечеря в „Планета Пица“. За да се увери, че Анди ще вземе него, а не Баз, Уди се опитва да събори Баз зад бюрото с дистанционно управлявана количка. Но по погрешка Баз е изблъскан през прозореца, а повечето играчки решават, че Уди умишлено го е елиминирал. Анди взема Уди със себе си, но Баз го настига в колата и му се нахвърля. В суматохата двамата изпадат от колата и остават изоставени; след нова разпра се качват тайно на камиона за доставки на „Планета Пица“.
В заведението Баз сбърква автомат с играчки на извънземни за ракета и се вмъква вътре, а Уди го последва. Садистичният съсед на Анди — Сид Филипс — ги взима от автомата и ги отнася в дома си, където срещат кучето му Скат и неговите „мутанти“ — играчки, сглобени от части на други унищожени играчки.
Баз вижда телевизионна реклама за себе си и изпада в екзистенциална криза, осъзнавайки, че е просто играчка. Опитва се да полети, но пада и откъсва ръката си. След като „мутантите“ поправят Баз, Сид го залепва за фойерверка, с която възнамерява да го взриви на следващия ден. През нощта Уди помага на Баз да осъзнае, че неговата истинска цел е да прави Анди щастлив, което му връща вярата. На следващата сутрин Сид изнася Баз, за да го взриви, но Уди мобилизира мутантите, които оживяват пред очите на Сид и го плашат до степен, че никога повече не посяга на играчки.
Освободени, Уди и Баз подгонват камиона за преместване на семейство Дейвис, но Скат напада Уди. Баз остава да се бори с кучето, докато Уди се качва в камиона и пуска дистанционно управляваната количка да го спаси. Останалите играчки смятат, че Уди отново се опитва да се отърве от някого, и го изхвърлят от камиона. Когато Уди и Баз ги догонват с количката, другите играчки разбират грешката си. Батериите на количката свършват, затова Уди запалва фойерверка, прикрепен към Баз. Баз разтваря крилете си и къса лепенката точно преди ракетата да избухне; двамата с Уди се плъзват през люка на колата на госпожа Дейвис и кацат вътре невредими.
Когато в новия дом играчките подслушват разопаковането на коледните подаръци, Господин Картоф се радва, че Моли получава Госпожа Картоф. Уди и Баз се шегуват какъв подарък би могъл да е „по-лош“ от Баз, но нервно се усмихват един на друг, когато Анди получава истинско дакелче.
Актьорски състав
Том Ханкс – Уди, каубойска дърпана играчка, любимец на Анди. Тим Алън – Баз Светлинна година, екшън фигура на космически рейнджър, втората любима играчка на Анди и съперник на Уди, който по-късно му става най-добър приятел. Дон Рикълс – Господин Картоф, цинична играчка с форма на картоф, с разположими части по тялото. Джим Варни – Кучето Слинки, играчка дакел с пружинено тяло и заместник на Уди. Уолъс Шон – Рекс, нервна зелена играчка на тиранозавър. Джон Раценбъргър – Хам, остроумно прасенце-касичка. Ани Потс – Бо Пийп, порцеланова играчка на овчарка и романтичен интерес на Уди. Джон Морис – Анди Дейвис, собственикът на играчките Ерик фон Детен – Сид Филипс, съсед на Анди и побойник, който унищожава играчки за забавление. Лори Меткалф – Госпожа Дейвис, самотната майка на Анди и Моли. Роналд Лий Ърми – Сержант, водач на голяма група пластмасови зелени войници. Сара Фрийман – Хана Филипс, дружелюбната по-малка сестра на Сид. Пен Джилет – Говорителят в телевизионната реклама за Баз Светлинна година. Джеф Пиджън – Играчки на извънземни от автомата в „Планета Пица“. Мики Макгоуън – Госпожа Филипс, непоказаната майка на Сид и Хана.
Производство Разработка
Първият досег на Джон Ласитър с компютърната анимация е по време на работата му като аниматор в Уолт Дисни Фичър Анимейшън, когато двама негови приятели му показват сцената със „светлинните мотоциклети“ от Трон. Това се оказва отварящо очите преживяване, което пробужда у Ласитър интереса към възможностите, които предлага новата медия на компютърно-генерираната анимация. Ласитър се опитва да предложи Храбрият малък тостер като изцяло компютърно анимационен филм на Дисни, но идеята е отхвърлена и Ласитър е уволнен. След това започва работа в Лукасфилм и през 1986 г. става един от основателите на Пиксар. Същата година студиото е закупено от предприемача и съосновател на Епъл – Стив Джобс. В Пиксар Ласитър създава късометражни компютърно анимационни филми, които демонстрират възможностите на компютъра Пиксар Имидж. През 1988 г. Ласитър продуцира късометражния филм Ламаринено човече, разказан от гледната точка на играчка, в чест на любовта му към класическите играчки. Филмът печели Оскар през 1989 г. за най-добър късометражен анимационен филм – първият компютърно-генериран филм с такава награда.
Ламаринено човече привлича вниманието на Дисни и новото ръководство – изпълнителният директор Майкъл Айснер и председателят на филмовия отдел Джефри Каценберг – се опитват да върнат Ласитър обратно. Благодарен за доверието на Джобс, Ласитър усеща, че е длъжен да остане в Пиксар, казвайки на съоснователя Ед Катмъл: „Мога да отида в Дисни и да бъда режисьор, или да остана тук и да направя история“. Каценберг разбира, че не може да върне Ласитър обратно, и започва да подготвя споразумение за партньорство с Пиксар за създаване на филм. До този момент Дисни винаги създава всичките си филми като вътрешни продукции на студиото и отказва да промени това. Но когато Тим Бъртън, бивш служител на Дисни, иска да изкупи обратно правата върху Кошмарът преди Коледа, студиото сключва сделка, която му позволява да направи филма като продукция на Дисни извън студиото. Това открива възможност пред Пиксар да създаде свои филми извън Дисни.
И двете страни проявяват желание. Едуин Катмул и съоснователят на Пиксар Алви Рей Смит отдавна мечтаят да продуцират пълнометражен филм с компютърна анимация, но едва в началото на 90-те години компютрите стават достатъчно евтини и мощни, за да направят това възможно. Освен това, Дисни лицензира системата за компютърна анимация на Пиксар – Компютър Анимейшън Прадакшън Систем (КАПС), и става най-големият клиент за компютрите на компанията.
Катмул, Смит и ръководителят на анимацията Ралф Гугенхайм се срещат с президента на Уолт Дисни Фичър Анимейшън Питър Шнайдер през лятото на 1990 г., за да обсъдят създаването на филм, но атмосферата на срещата се оказва объркваща и напрегната. По-късно разбират, че докато Каценберг подкрепя идеята за съвместна работа с Пиксар, Шнайдер не иска да въвежда в процеса студио, което не е част от компанията. Каценберг организира директна среща с екипа на Пиксар, този път с участието и на Ласитър и Джобс. Пиксар предлага коледна телевизионна програма като първа стъпка, но Каценберг отвръща, че щом така или иначе ще преминават от 30-секундни реклами към половинчасов специален проект, може направо да направят пълнометражен филм.