Аврора (бронепалубен крайцер, 1900)

Аврора () е музеен бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Балтийския флот от Военноморския флот на Русия.

Той е последният от крайцерите тип „Диана“. Името си носи в чест на ветроходната фрегата „Аврора“, прославила се при отбраната на Петропавловск-Камчатски в Кримската война.

По време на Руско-японската война участва в похода на Втора тихоокеанска ескадра, който завършва с Цушимското сражение. Крайцерът взема участие в Първата световна война. Халосният изстрел на „Аврора“ става сигнал за щурма на Зимния дворец, а крайцерът става един от символите на Октомврийската революция. През септември 2014 година е изпратен в Кронщат за ремонтни работи, след които през 2016 година отново се завръща на вечната си стоянка на Петроградската набережна. „Аврора“ е обект на културното наследство на Руската федерация.

Построяване

Проектиране Поръчката на крайцерите от типа „Диана“ е предизвикана от външнополитическата обстановка от края на 19 век. Изострянето на противоречията с Англия, които са урегулирани по дипломатически път, се сменят с постоянно нарастващата „германска заплаха“ в Балтика. Новата посока в надпреварата във военноморските въоръжения на фона на напрегната политическа ситуация води през 1895 г. към поредна корекция на двадесетгодишната корабостроителна програма на Русия, приета през 1881 г. В рамките на направените допълнения, внесени в нея, са поръчани три „карапасни крайцера“, станали впоследствие крайцерите от тип „Диана“.

За изпълнител на поръчката е избран Балтийският завод, специалистите на който в течение на месец предлагат за разглеждане на Морския технически комитет (МТК) вариант за крайцери с различна водоизместимост. Като основа за бъдещата разработка е избран по инициатива на Ксаверий Ксавериевич Ратник проект за крайцер с водоизместимост от 6000 тона, прототип за който става най-новият по онова време английски крайцер „Талбот“. До ноември 1896 г. тече съгласуването на тактико-техническите характеристики на бъдещите кораби, а още преди това (в началото на юни) е решено да се построи серия – вече не от два, както е първоначалната идея, а от три крайцера. Третият крайцер (бъдещата „Аврора“) е предписано да се заложи от Новото Адмиралтейство. Работите по строителството на „Палада“ и „Диана“ се осъществяват фактически едновременно; „Аврора“ напротив – изостава от графика в продължение на целия строеж и може да се смята за допълнително построен кораб на проекта.

Подготовка и стапелен период Резолюцията на ГУКиС (Главно управление по корабостроене и снабдяване) от 23 юни 1896 г.Нататък всички дати са по нов стил. на началника на управлението, вицеадмирал Владимир Павлович Верховский, предписва да се започнат работите по строежа в Новото Адмиралтейство на „крайцер с водоизместимост 6630 t“Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“ 32 с. от типа „Диана“. Това име на новия кораб се запазва в официалните документи в течение на почти година, до момента когато Николай II решава какво да бъде името на крайцера.

Непосредствените работи по формиране на корпуса на кораба започват в Новото Адмиралтейство през септември – октомври 1896 г. под ръководството на назначения за строител на крайцера корабен инженер младши корабостроител Е. Р. де Грофе. Към този момент няма необходимите материали за строеж (стомана), тъй като Адмиралтейският Ижорски завод е претоварен от поръчки, които не успява да изпълни, в частност производството на клетъчна (швалерна) стомана за бимсовете батарейната и бронираната палуби и крепленията за напречните прегради. Освен това администрацията на завода моли В. П. Верховски за удължаване на сроковете. В резултат част от поръчката, по разпореждане на началника на ГУКиС, е прехвърлена към Александровския чугунолеярен завод. Във връзка със задръжката на началния етап от строежа се прави само подготовката на строителния плас и набор на стапел-блоковете в елинга. На 30 октомври 1896 г., с пристигането на първата партида корабостроителна стомана, е започнат наборът на вертикалния кил.

Доставчици на материали и системи за крайцера „Аврора“ Изделие Доставчик Корабостроителна стомана Адмиралтейски Ижорски завод Александровски чугунолеярен завод Щевни и болтове от морски бронзов прокат Завод на Я. С. Пулман Палубна броня Фирма „Шатильон-Коментри“Транслитерация приведена по книге: Броня за защита на кожусите на котелните отделения и елеваторите Адмиралтейски Ижорски завод Артилерия Обуховски завод Минно въоръжение, комплект мачтиМеталически завод

На 12 април 1897 г. император Николай II заповядва строящият се крайцер да се именува „Аврора“ в чест на римската богиня на зората. Това име е избрано от императора сред общо единадесет предложени варианти за име.

Официалното залагане на крайцерите от типа „Диана“ е проведено на 4 юни 1897 г. Първа в 10:30 е тържествената церемония на „Аврора“ – в присътствието на генерал-адмирала Алексей Александрович е закрепена сребърната табелка между 60-и и 61-ви шпангоут и е издигнат на специално поставени флагщокове флагът и гюйсът на бъдещия крайцер.

Най-важен е въпросът, възникнал още в началото на строежа и който повлиява върху неговите срокове – поръчката на машините за крайцера. Едва на 20 юли 1897 г. е подписан договорът с Франко-руския завод за производството на машините, котлите и останалите механизми, описани в спецификацията. Такова забавяне в постигането на договореност е обусловено от нежеланието на ръководството на даденото предприятие да предостави чертежите на Балтийския завод, който управляващият Морското министерство на Руската империя Павел Петрович Тиртов желае за изпълнител на производството. След договаряне на два процента отстъпка от цената на поръчаните за „Диана“ и „Палада“ комплекти от механизмите, ръководството на Франко-руския завод успява да подпише договора за производството и на третия комплект. Стойността на всички работи съгласно договора е 2,275 милиона рубли. Наблюдаващ производството на механизмите сега е старши инженер-механикът А. А. Перов. За времето на строежа до ходовите изпитания, т.е. почти 8 години, в непосредственото ръководство на строежа на крайцера, от септември 1896 г., са заети четирима души – офицери от Корпуса на корабните инженери (ККИ): Е. Р. де Грофе, К. М. Токаревски, Н. И. Пущин и А. А. Баженов.

В същото време стапелният период от строителството на „Аврора“ продължава; посетилият Новото Адмиралтейство на 22 октомври 1897 г. П. П. Тиртов вижда форщевена на крайцера вече монтиран на стапела. След като се запознава с работите, управляващият Морското министерство издава разпореждане да не се прави никакъв компромис при строежа, спрямо строежа на крайцерите „Диана“ и „Палада“. Към средата на 1898 г. степента на готовност на корпуса на „Аврора“ достига 28%, а степента на готовност на машините е малко под 60%.Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“ 45 с. Наблюдаващ производството на паросиловата установка става назначеният на крайцера за старши офицер инженер-механик Н. А. Петров. Постепенно на кораба, както и на неговите близнаци (систершипс,  – еднотипни кораби), започва назначаването на офицерите и корабните специалисти. По тяхно предложение е изменено торпедното въоръжение на корабите от серията, състоящи се сега от три 381-милиметрови торпедни (минни) апарата: един надводен подвижен, разположен във форщевена на кораба, и два подводни траверсни щитови, поставени на носова платформа. Съответният договор е сключен с Петербургския металически завод на 18 юни 1898 г. Към пролетта на 1900 г. готовността на „Аврора“ по корпус съставлява вече 78%. На кораба по това време вече се монтират различните системи и устройства.

Спускането на вода

В 11:15 на 24 май 1900 г., в присъствието на императора Николай II и императриците Мария и Александра, наблюдаващи церемонията от Императорския павилион, се състои тържественото спускане на „Аврора“ на вода. Под залпове на артилерийски салют от стоящи в Нева кораби крайцерът благополучно е спуснат на вода, „без пречупване и теч“, както докладва впоследствие К. М. Токаревски. „С излизането на кораба от елинга, на него са издигнати флаговете, а на гротмачтата щандарта на Негово Величество“. По време на спуска на горната палуба на кораба в състава на почетния караул се намира и 78-годишен матрос, служил на фрегатата „Аврора“. Освен това на спускането присъства и бившият офицер на прославения платноход, а сега вицеадмирал Константин Павлович Пилкин. На следващия ден новият крайцер е отбуксиран към стоянката на Франко-руския завод за установка на главните машини. Водоизместимостта на кораба при спуска съставлява 6731 тона.

Основни групи на натоварването на крайцера към момента на спускането му на вода Група В тона В проценти от водоизместимостта Корпус 2621, 36 38,8 Броня 705,45 10,5 Въоръжение 401,67 6 Енергетична установка 1471,3 21,9 Спомагателни механизми, системи и устройства 204,55 3 Снабдяване и екипаж 325,51 4,8 Котелна вода и вода за битови нужди 319 2,08 Нормален запас въглища 800 12 Запас водоизместимост 62,16 0,92

Довършителни работи Едновременно с началото на работите по монтирането на машините на кораба започва монтажът на паропровода, спомагателните механизми и общокорабните системи. Към август на крайцера се появяват трите комина, а на 30 октомври 1900 г. за първи път вдигат пара в машините. Проведена на 12 ноември 1900 г. проба на машините показва, че всички те работят изправно. На 2 ноември се състоват изпитанията на швартовите, завършили с подписване на акт № 559, в който се говори, че „комисията не намира препятствия за преход на крайцера до Кронщат на свой ход“.ЦГАВМФ, ф. 421, оп. 3. д. 309, л. 467. Цит. по: Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“. стр. 52 Въпреки това много от работите на крайцера остават незавършени, а някои (монтирането на румпелното устройство, парната рулева машина и електрическото устройство за управление на руля) – даже не са започнати.

От лятото на 1900 г. „Диана“ и „Палада“, значително изпреварващи „Аврора“ по степен на готовност, преминават приемните изпитания. По техните резултати комисията отбелязва сериозни недостатъци и недоглеждания, особено в артилерийската част. Леките недостатъци започват от началото на 1901 г. спешно да се поправят на дострояваната „Аврора“: оказалите се ненадеждни телефони на лейтенант Евгений Викторович Колбасиев са дублирани с разговорни тръби, някои изменения са направени и на погребите за боезапаса. Основната модификация в конструкцията на кораба на този етап става преправянето на оръдейните портове на батарейната палуба и като следствие увеличаването на ъглите на обстрел на 75-милиметровите оръдия.Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“ – 23 с.

По време на целия строеж на „Аврора“ има дефицит на работна сила: в държавните корабостроителници на Санкт Петербург по това време се строят броненосците „Бородино“, „Император Александър III“, „Орёл“, „Княз Суворов“, крайцерът „Олег“ и транспортът „Камчатка“, които изискват значителна част от работниците и специалистите. Изпитанията за водонепроницаемост на кърмовото и носовото котелни отделения показват необходимост от доработка на крепленията, което задържа другите работи. Още по-сериозно изоставане има забавянето в производството на вертикалната броня за бойната рубка, произведена от Ижорския завод некачествено. Тази работа на крайцера е завършена едва през май 1902 г. Най-големите трудности в довършителната част на строителството е доработката на електрооборудването, промишленото усвояване на което едва е започнато от руските заводи.

В началото на 1902 г. на „Аврора“ са поставени котви система Хол, което прави крайцера първият кораб на флота собствена постройка, който има новия вид котви. Към май съдът е напълно завършен.