Пиер Бурдийо

Пиер Бурдийо (, р. 1 август 1930 – п. 23 януари 2002) е известен френски социолог.

Биография Пиер Бурдийо е роден на 1 август 1930 г. в градчето Денген, Пиренеите, в Югозападна Франция. Баща му е местният пощальон. Бурдийо е блестящ ученик в училище, макар че по същото време е и звезда на отбора по ръгби. По-късно се премества в Париж, където учи в Екол нормал сюпериор (École Normale Supérieure), а негов учител е Жак Дерида. По това време Бурдийо се интересува от Мерло-Понти, Хусерл и Хайдегер, привличат го и съчиненията на младия Маркс. Неговата дипломна теза от 1953 г. е върху философията на Лайбниц.

След успешното дипломиране по философия Бурдийо работи известно време като учител до повикването му в армията. Служи две години в Алжир, където френските войски се сражават с алжирските бунтовници. В периода 1959 – 1960 г. Бурдийо чете лекции в университета в град Алжир и същевременно изследва традиционното стопанство и етническата култура на берберите. Завръщайки се от Алжир, Бурдийо споделя: „като философ си казвах, че ми отне твърде дълго време да призная пред себе си, че вече съм антрополог“.

От 1960 г. Бурдийо отново е в Париж. През 1962 г. се жени за Мари-Клер Бризар. Учи антропология и социология и чете лекции в университетите в Париж (1960 – 1962) и Лил (1962 – 1964). През 1964 г. се присъединява към факултета по социални науки към École des Hautes Études. През 1968 г. става директор на Центъра по европейска социология, където с група колеги инициира серия изключително успешни изследвания, свързани с културните и социалните различия във френското общество и механизмите на налагане на господство с цел възприемане и легитимиране на доминиращата култура.

Културата и образованието са централни в неговата работа от този период най-вече като примери за потвърждение на по-общата теория за статусните различия и тяхното възпроизводство. Например в „Репродукцията“ (1970) Пиер Бурдийо се опитва да докаже, че френската образователна система е основната причина за културните различия във френското общество. Той загатва и за връзка между символното насилие на педагогическите действия и държавния образователен монопол за легитимиране на психологическото насилие.

През 1975 г. Пиер Бурдийо основава списание „Actes de la recherche en sciences socials“, където публикува и по-голямата част от важните си съчинения през 70-те и 80-те години на 20 век.

От 1981 г. заема престижното място на професор по социология в Колеж дьо ФрансЛекциите от годините 1989 – 92 са издадени посмъртно, вж. Bourdieu Р., Sur l'État: Cours au Collège de France (1989 – 1992), Paris: Seuil,‎ 2012, 656 p. (ISBN 9782020662246). След 1980 г. Пиер Бурдийо става един от най-често цитираните френски социални учени. От средата на 90-те години на XX век той все повече се дистанцира от академичната среда и се отдава на публична обществена дейност. Подкрепя работнически стачки, говори пред форуми на домакини, гостува в телевизионни програми, а през 1996 г. основава публичната компания „Liber“. През 1998 г. Бурдийо публикува в „Монд дипломатик“ статия, в която сравнява дискурса на неолиберализма с дискурса на психиатрите в лудницата.Bourdieu P., L'essence du Néoliberalisme, Le Monde Diplomatique, mars 1998 Една от последните му монографични публикации е върху мъжкото господство, но едновременно с това пише за неолибералното говорене, за изкуството на Едуар МанеНезавършеният ръкопис е издаден по-късно, вж. Bourdieu P., Sur Manet: Une révolution symbolique, Paris: Seuil, 2013, 778 p. и на Бетовен.

Пиер Бурдийо умира от рак на 24 януари 2002 г. в болницата „Свети Антоан“ в Париж. Веднага след смъртта му всички големи френски и западноевропейски издания публикуват паметни бележки, интервюта и речи, с което отбелязват широката публична тежест на Бурдийо в западния свят не само като изследовател и интелектуалец. Самият той пише в последните години от живота си своя интелектуална автобиография, която излиза скоро след смъртта муНай-напред на немски език, тъй като Бурдийо я е изпратил на своя германски издател, вж. Bourdieu P., Esquisse pour une auto-analyse, Paris: Seuil‎ 2004.. Сред това обилие от материали от и за Бурдийо са голямото му интервю в „New Left Review“ (2002) с писателя Гюнтер Грас по най-злободневни теми от дневния ред на европейските общества, както и забележителният In memoriam от неговите колеги и приятели Крег Калун и Лоик Вакан, публикуван от името на Американската социологическа асоциация Craig Calhoun and Loic Wacquant, 2002, Everything is social: in memoriam, Pierre Bourdieu (1930 – 2002), Footnotes, 30 (2). ISSN 0749 – 6931.

Библиография

1972 Esquisse d'une théorie de la pratique et Trois études d'ethnologie kabyle 1979 La distinction: critique sociale du jugement 1980 Le Sens pratiqueПрактическият усет. София: Фигура, 2005 ([София: ЕТ Емил Райков]) (ISBN 954-9985-19-9) 1980 Questions de sociologie 1982 Ce que parler veut dire: l'économie des échanges linguistiques 1984 Homo academicus 1987 Choses ditesКазани неща, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1993 (ISBN 954-07-0316-6) 1989 La noblesse d'État: grandes écoles et esprit de corps 1992 Les règles de l'art: genèse et structure du champ littéraireПравилата на изкуството: Генезис и структура на литературното поле. Превод от френски Стоян Атанасов, Малинка Велинова, Александра Желева, Антоанета Робова. София: Дом на науките за човека и обществото, 2004. (поредица Актове под научното ръководство на Ивайло Знеполски) (ISBN 954-9567-16-8)Светла Маринова, „Правилата на изкуството“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2336), 17 септември 2004 г. 1992 Réponses: pour une anthropologie réflexiveВъведение в рефлексивната антропология, София: Критика и хуманизъм, 1993 (ISBN 954-587-002-8) 1994 Raisons pratiques: sur la théorie de l'actionПрактическият разум: Върху теорията на дейността, София: Критика и хуманизъм, 1997 (ISBN 954-587-035-4) 1997 Méditations pascaliennesРазмишления по Паскал. Превод Мария Димитрова. София: Панорама плюс, 2008 (ISBN 954-859-80-64)Мария Димитрова, „Социалната философия на Пиер Бурдийо“ (предговор на Размишления по Паскал), „Литературен клуб“, електронна публикация на 14 ноември 2007 г. 1998 Contre-FeuxОтветен огън, УИ „Кл. Охридски“, 2008, ISBN 97895407 1998 La domination masculineМъжкото господство. Превод от френски език Ирена Кръстева. София: ЛИК, 2002Красимира Даскалова, „За мъжката доминация“, рец. във в. „Култура“, бр. 26 (2281), 27 юни 2003 г. Esquisse pour une auto-analyse, Paris: Seuil,‎ 2004 Sur l'État: Cours au Collège de France (1989 – 1992), Paris: Seuil,‎ 2012, 656 p. (ISBN 9782020662246) Sur Manet: Une révolution symbolique, Paris: Seuil, 2013, 778 p.

На български още 2012 Полета. т. 1, Полета на духа. Съставителство и превод от френски Недка Капралова. София: Изток-Запад, 2012. ISBN 978-619-152-098-5Сборникът включва статии, посветени на ключовото за неговото творчество понятие „поле“. Представяне на книгата на страницата на издателство Изток-Запад т. 2, Полета на властта, (т.1, София: Изток-Запад,)

За него Ивайло Знеполски, Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците, София: Дом на науките за човека и обществото (София: ИК Силви арт), 2003. Пламен Бочков, Пиер Бурдийо и рефлексивната антропология. Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. София: НБУ, 2004, с. 115 „Пиер Бурдийо“ в сп. Социологически проблеми, тримесечно списание на Института по социология при БАН, XL (2008) 1 – 2: 111 – 173 (ISSN 0324 – 1572)

Източници

Външни препратки Яни Милчаков, „In memoriam Пиер Бурдийо“ , в. „Литературен вестник“, 27 февруари 2002, год. 12, бр. 8. Емил Григоров, „Пиер Бурдийо. Въпросите на мислещата тръстика“, в. „Култура“, бр. 30 (2513), 12 септември 2008. „Социологията като критика (блок за Пиер Бурдийо)“, в. „Култура“, бр. 35, 8 септември 2002. „Десет години след Бурдийо“, в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012.

Категория:Френски социолози Категория:Телевизионни критици Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Членове на Европейската академия на науките и изкуствата Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Доктор хонорис кауза на Атинския университет Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Родени във Франция Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак Категория:Погребани на Пер Лашез