Андрèа Калòджеро Камилèри () е италиански писател, сценарист, театрален режисьор и драматург, известен най-вече като създател на литературния персонаж комисар Монталбано. Популярността му нараства през края на 90‑те години на XX век благодарение на телевизионната адаптация на романите му, излъчвана по Rai 1. Преподава режисура в Националната академия за драматично изкуство в Рим, където сред неговите студенти е Лука Дзингарети, бъдещият изпълнител на ролята на Монталбано.
Камилери е автор на над сто произведения – исторически романи, криминални истории и разкази, преведени на повече от 30 езика, вкл. и български, и продадени в над 10 милиона екземпляра.<ref>"16.500.000 Il record di volumi venduti in libreria è di Andrea Camilleri. Un boom iniziato nel 1997." в статията на Ranieri Polese, на archiviostorico.corriere.it, Corriere della Sera, 13 novembre 2007, с. 49. Посетено на 18 август 2009 (архивирано от оригинала на 5 май 2009).</ref>"[...] Ma forse non tutti sanno che l'inventore del Commissario Montalbano, un personaggio che, interpretato in televisione da Luca Zingaretti, ha avuto e che ha un grande successo in tutto il mondo, che vanta traduzioni in decine di lingue e oltre dieci milioni di copie vendute" "... Il successo arriva nel '94, a 69 anni, con La forma dell'acqua (il primo libro con Montalbano): fino ad oggi Camilleri ha venduto 10 milioni di copie." (articolo di Gabriela Jacomella), в archiviostorico.corriere.it, Corriere della Sera, 27 febbraio 2006, с. 25. посетено на 18 август 2009 (архивирано от оригинала на 9 ноември 2012). Носител е на отличия като Ордена за заслуги към Италианската република и наградата „Международна кама“. На български е преведен за първи път от Даниела Илиева; романът му „Пансион Ева“, написан на сицилиански диалект, е представен в София през 2009 г.
От края на 40‑те години живее в Рим, а от 1968 г. прекарва част от годината в Баньоло, подселище на Санта Фиора в Тоскана.Lucio Niccolai, Santa Fiora. Invito alla scoperta del centro storico e del territorio, Effigi, Arcidosso, 2009, с. 91-96. През 2014 г. е обявен за почетен гражданин на Агридженто, а през 2017 г. театърът в Гросето е кръстен на негово име.
Биография и кариера Начални години Андреа Камилери е роден на 6 септември 1925 г. в Порто Емпедокле, провинция Агридженто, СицилияПрез 1927 г. Джирдженти е преименуван на Агридженто и впоследствие през 1929 г. и съответната провинция., като единствено дете на Кармелина Фрагапане и Джузепе Камилери, инспектор в пристанищната администрация, участвал в Похода на Рим.В телевизионното предаване Acqua in bocca, документален филм за Камилери и Карло Лукарели, излъчено на 21 декември 2010 по Rai 3. И също е роман: Acqua in bocca.
На десетгодишна възраст, по време на италианската война в Етиопия, Камилери попада под влиянието на фашистката пропаганда, разпространявана чрез детското списание „Балила“. Вдъхновен от разказ за измислен свой връстник, воюващ в Абисиния, той изпраща тайно писмо до Бенито Мусолини, в което заявява готовност да замине на фронта. Мусолини му отговаря, че е твърде млад за участие във военните действия, но че „в бъдеще ще бъде необходим“. Този епизод по-късно служи като основа за романа му La presa di Macallè, посветен на дете, подложено на фашистко индоктриниране по време на етиопската кампания.
В периода 1939 – 1943 г. учи в Класическата гимназия „Емпедокъл“ в Агридженто, след кратък престой в Епископския колеж „Пио X“, от който е изключен. През 1943 г. завършва гимназията без матура, тъй като вследствие на бомбардировките и очаквания съюзнически десант в Сицилия училищата са затворени, а второто тримесечие е признато за валидно.Alessandro Trocino, Popstar della cultura, с. 161 През юни същата година предприема продължително пътуване из Сицилия пеша или с военни камиони, извършвано под постоянен обстрел.
Между 1946 и 1947 г. живее в Ена, където започва да посещава Общинската библиотека, ръководена от адвокат Фонтанаца. Чрез него се запознава с творчеството на местните писатели Нино Саварезе и Франческо Ланца. В този период се сприятелява и с Франко Канарозо, по-късно известен като автор на научна фантастика под псевдонима Франко Ена. Престоят му в Ена го насърчава да участва в литературни конкурси, а през 1947 г. печели Наградата „Флоренция“ със свои стихове.
Режисьорска и актьорска кариера През 1942 г. Камилери започва работа като театрален режисьор. Две години по-късно се записва във Факултета по хуманитарни науки на Университета в Палермо, но не завършва обучението си. В този период се присъединява към Италианската комунистическа партия.
От 1945 г. публикува разкази и стихотворения и достига финалите на журналистическата награда „Сен Венсан“. През 1949 г. е приет като единствен студент-режисьор в Националната академия за драматично изкуство в Рим, където завършва през 1952 г. Сред неговите състуденти са бъдещите известни актьори Луиджи Ванучи, Франко Грациози и Алесандро Сперли. След дипломирането си режисира над сто театрални постановки, включително значителен брой пиеси на Луиджи Пирандело.
Между 1945 и 1950 г. Камилери публикува разкази и стихотворения, като печели и наградата „Сен Венсан“. Част от стиховете му са включени в антология, редактирана от Джузепе Унгарети. В този период пише и първите си разкази за издания като L’Italia socialista и палермския вестник L’Ora.
През 1958 г. поставя Fin de partie на Самюъл Бекет в Театъра на сатирите в Рим, което го прави първия режисьор, представил Бекет в Италия. По-късно създава и телевизионна адаптация на пиесата с участието на Адолфо Чели и Ренато Рашел. Работи и върху постановки на Йожен Йонеско („Новият наемател“, 1959; „Столовете“, 1976), Артур Адамов („Както бяхме“, 1957, първа постановка в Италия), Аугуст Стриндберг и Т. С. Елиът. Пренася на сцена и стихове на Владимир Маяковски в спектакъла „Гримът и душата“.
Кариера в Rai През 1954 г. Камилери успешно участва в конкурс за служители на Rai, но по собствените му думи не е назначен поради членството си в Италианската комунистическа партия."Nel 1954 partecipa con successo a un concorso per funzionari Rai, ma non viene assunto perché comunista." Camilleri e i ricordi in bianco e nero "Quando la Rai agganciò Eduardo..." Посетено на 26 юни 2023 г.Zingaretti: «Lascerò Montalbano» E festeggia gli 80 anni di Camilleri, архивирано от оригинала на 8 септември 2011 г.Festa di compleanno per Andrea Camilleri, посетено на 26 юни 2023 г. Влиза на работа в Rai три години по-късно. През 1957 г. сключва брак с Розета Дело Сиесто, от която впоследствие има три дъщери.
От 1958 до 1965 г., както и между 1968 и 1970 г., преподава в Експерименталния център по кинематография в Рим. В периода 1977 – 1997 г. ръководи катедрата по режисура в Националната академия за драматично изкуство. Публикува в италиански и чуждестранни списания, сред които Ridotto, Sipario, Il dramma, Le théâtre dans le monde, а от 1995 г. и в Almanaco letterario.
От края на 50-те години работи като делегат на продукцията в Rai и участва в създаването на редица успешни телевизионни драми, сред които Le avventure di Laura Storm с Ларета Мазиеро, сериалите за лейтенант Шеридан с Убалдо Лей и Le inchieste del commissario Maigret с Джино Черви. През 1968 г. режисира детската теленовела Lazarillo,Raffaello Brignetti, Lazarillo furbo e briccone, v Radiocorriere TV, anno 45, n. 52, ERI, 1968, с. 30-32. Посетено на 26 юни 2023 г. базирана на романа Lazarillo de Tormes, с участието на Паоло Карлини и Виторио Гуериери.
Актьор
Камилери се изявява и като актьор. През 1999 г. изпълнява ролята на възрастен археолог във филма на Роко Мортелити La strategia della maschera, посветен на събития, свързани с изчезването на археологически находки между Сицилия и Рим. По собствените му думи това не е първата му актьорска поява: по-рано участва в телевизионния филм Questo treno da Vienna, втори от трилогията по романите на Корадо Аугиас, с Жан Рошфор, в който играе ръководител в тайните служби.Roberto Poppi, Dizionario del cinema italiano, Gremese Editore, 1991 с. 300 В края на 2002 г. Камилери приема назначението за артистичен директор на Общинския театър „Кралица Маргарита“ в Ракалмуто, открит през февруари 2003 г. в присъствието на президента на Италия Карло Адзельо Чампи.
На 11 юни 2018 г. представя монолога Conversazione su Tiresia в Гръцкия театър в Сиракуза, в който проследява фигурата на Тирезий и я свързва със собствената си внезапна слепота.
Писателска кариера Основни творби Ранни творби През 1978 г. Камилери дебютира в художествената литература с романа Il corso delle cose, написан десет години по-рано и издаден от издателство „Лали“ за негова сметка. Книгата остава с ограничено разпространение, въпреки че по нея е заснета телевизионната драма La mano sugli occhi.Alessandro Trocino, Popstar della cultura, с. 162.
През 1980 г. публикува в издателство „Гардзанти“ романа Un filo di fumo, първия от цикъла произведения, ситуирани във въображаемия сицилиански град Вигата в края на XIX и началото на XX век. С тази книга Камилери получава първата си литературна награда в Джела.
През 1984 г. издава чрез изд. „Селерио“ романа La strage dimenticata, който не постига значителен успех.
90-те години През 1992 г. Камилери възобновява литературната си дейност след дванадесетгодишно прекъсване и публикува романа La stagione della caccia, а през 1993 г. документалната книга La bolla di componenda, и двете издадени от „Селерио“. През 1995 г. излиза романът Il birraio di Preston, който достига финалите на наградата „Виареджо“ и постига значителен читателски успех с близо 70 000 продадени екземпляра.Alessandro Trocino, Popstar della cultura, с. 164. С него Камилери участва и в наградата „Виторини“ през 1996 г., където влиза сред тримата финалисти, но Супер наградата на журито е присъдена на Густав Херлинг-Груджински.Salvo Sorbello,Quando Andrea Camilleri non vinse il Superpremio Vittorini, La Sicilia, 21 luglio 2019
През втората половина на 90-те години Камилери се утвърждава като един от най-успешните италиански автори. Книгите му се преиздават многократно и достигат средни продажби от около 60 000 екземпляра, въпреки че критиката понякога отбелязва повторяемост в творчеството му.През 2005 г. журналистът Мариано Сабатини включва в своята Trucchi d'autore глава за техниките на работа на Камилери.
Между 1995 и 2003 г. интересът към неговите произведения значително нараства, като особено силен подем се наблюдава през 1998 г. Романи като La concessione del telefono и La mossa del cavallo (1999) се превръщат в бестселъри. La mossa del cavallo е детективски роман, вдъхновен от действителни събития от XIX век в Барафранка (провинция Ена). По него е създаден телевизионният филм La mossa del cavallo – C’era una volta Vigata, излъчен по Rai 1 на 26 февруари 2018 г. с участието на Микеле Риондино, който представлява първата телевизионна адаптация на исторически роман на Камилери.
2000-те години През 2000 г. Камилери публикува сборника Favole del tramonto, съдържащ приказки, написани по молба на кооперация от затворници и бивши затворници; първата от тях е La magaria.La magarìa е пренаписана от автора и публикувана във вестник l'Unità на 18 декември 2005 с цел адаптацията ѝ към музикалната ѝ версия на Марко Бета.
През 2001 г. излиза романът му Il re di Girgenti, ситуиран в XVII век и написан изцяло на сицилиански диалект с включени испански елементи. Същата година е публикуван и сборникът Le inchieste del commissario Collura, съдържащ криминални разкази, развиващи се на борда на круизен кораб, в които се появява и персонаж, вдъхновен от Силвио Берлускони. Изданието включва и интервю, в което авторът разказва за ранния си интерес към морските истории. По разказа Il fantasma nella cabina Роко Мортелити създава успешна театрална адаптация, докато планираната филмова версия не се реализира.Alessandro Trocinio, цит. съч. с. 107