Драматичен театър „Рачо Стоянов“

Драматичният театър „Рачо Стоянов“ е държавен драматичен театър в град Габрово.

История 1870г. - 1929 г. до 1945 г. – учреждаване на театрално дружество и габровски общински театър В Габрово няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които Райчо Каролев, учител, министър на народното просвещение в кабинета на Петко Каравелов, книжовник; Иван Гюзелев, учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на Цанко Дюстабанов.

Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според д-р Петър Цончев за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество.

Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на „Многострадална Геновева“ е габровецът Илия Христович, учил в духовните академии на Киев и Москва. Гледал театрални представления там, той ги пренася в родния си град.

Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите невинаги са съобразени с епохата.

Следващата пиеса е „Михал Мишкоед“ от Сава Допроплодни. Следват историческите пиеси на Добри Войников, някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище.

Първите актьори и режисьори са предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), „че още нямал брада и мустаци“„Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ; Райчо Каролев (цар Петър), „че е личен, гласовит и му отива“; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището.

Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на Цанко Дюстабанов – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от Илия Христович не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна.

От 1876 до 1878 г. поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на Априловската гимназия и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството.

През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка).

Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша.

Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията.

След Сръбско-българската война театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си.

До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти.

Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник – „Росица“.

Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев.

В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от Горки, „Призраци“ от Ибсен и пр.

През 1929 г. е основан Габровски общински театър помещаващ се в сградата на НЧ "Априлов-Палаузов". Този акт дава началото на габровския театър.

След 1945 г. – основаване на държавен театър в Габрово След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри.

В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров казва: „... само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор...“

През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е Стефан Гъдуларов.

На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от Иван Вазов се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър.

Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков.

Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машини. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори.

Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на Андрей Гуляшки „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, салон и фоайета, парно отопление.

В репертоара на първите сезони влизат пиеси в духа на революцията. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ от Молиер с гастрол през 1946 г. на Кръстьо Сарафов, „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, „12-а нощ“ от Уилям Шекспир, „Царска милост“ от Камен Зидаров, „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Ревизор“ от Николай Гогол, „Боряна“ от Йордан Йовков, „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225.

Културно събитие през 1958 г. е гастролът на народния артист Константин Кисимов в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от актьорите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър.

Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян.

Театърът в съвремието Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово.

Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни.

Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с АЕК „Етър“ – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага.

През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“.

Към 2018 г. режисьори на трудов договор в театъра са Петринел Гочев и Васил Дуев.

През 2019 г. театърът осъществява инициативата "Съботно приключение в театъра". Събитие за най-малките зрители, в което децата се срещат с приказни герои и гледат спектакли специално създадени за тях.

През същата година спектакълът "Свекърва" на реж. Петринел Гочев е поканен на Международния фестивал "Хомо луденс" - Украйна в гр. Николаев, където е представен пред българската общност от с. Терневка, Украйна. Спектакълът е отличен с награда "Постижения в театралното изкуство" и "Най-добра сценография".

Към трупата на театъра се присъединява режисьорката Ана Батева.

През 2020 г. светът е засегнат от вируса COVID-19. Град Габрово и театърът не са подминати. От 13 февруари до 1 юни репетициите по новия спектакъл "12-та нощ" на реж. Стоян Радев Ге.К са отменени и впоследствие проектът не се реализира.

В периода 1 юни до декември 2020 г. театърът реализира 8 премиери, като стратегия за справяне с последиците от пандемията.

На 10 октомври 2020 г. е премиерата на спектакъла "Под игото - 1894-та" на реж. Петринел Гочев, автор Гергана Змийчарова. С тази премиера е отбелязана 75-та годишнина от създаването на постоянна, професионална трупа в гр. Габрово, 170 години от рождението на Иван Вазов и 70 години от смъртта му.

През 2021 г. Съюзът на артистите в България организира националните театрални награди "Икар", на които актрисата от трупата на габровския театър Поля Йорданова е отличена с "Икар" в категория "Дебют" за ролята си в спектакъла "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева.