Анастас Стоянов Анастасов е български поет, писател, журналист и публицист.

Биография Роден е на 2 август 1931 г. в село Живовци, недалеч от Монтана, тогава град Фердинанд.

В рода му битува легендата за родство с родения в Радовиш, днешна Северна Македония, Анастасий Струмишки, чието име българската църква почита на 29 август.

Предците му, издънка на Солунски българи, са били дюлгери каменоделци. Много мостове, църкви и манастири са съхранили следи от теслите и длетата им. Последното, което са съградили дядо му и баща му са Живовският каменен мост, църквата в селото, камбанарията и училището, в което е учил и той самият.

Руините на църквата и останките от училището се издигат на брега на язовир Огоста.

В края на 19 век дядо му Анастас Златанов, беден трънски майстор, заедно със своя брат се заселват в село Живовци, Монтанско. За баща му Стоян Анастасов Златанов, се знае малко – работил е заедно с дядо му като зидар. Умира твърде рано, едва двадесетгодишен. След това почива и дядо му. След няколко години майка му – Верка Георгиева Стоянова, се омъжва повторно.

Прогимназия завършва в родното си село. В периода от 1946 г. до 1951 г. Анастас Стоянов учи в Мъжка гимназия „Ген. полк. Христо Михайлов“ в Михайловград. По това време директор на гимназията е Жечо Боздуганов. Сега гимназията носи името природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“.

Като десетокласник през 1949 г. той написва стихотворението „С Михайловски дух несломим“85 години от рождението на Христо Михайлов и 60 години гимназия „Христо Михайлов“, издание на Образцова политехническа гимназия „Хр. Михайлов“, 1978, Михайловград., което става химн на гимназията. Музиката на химна е написана от друг ученик – Георги Андреев.

Учи филология и журналистика в Софийския университет.

За първи път печата във в. Народна младеж през 1949 г.

Редактор е в Радио София (1957 – 59). През периода 1959 – 65 г. работи във в. Септемврийче. От 1965 до 1966 г. е завеждащ редактор в издателство „Народна младеж“.

Член е,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юли 2026 г. а в периода 1966 – 1969 и секретар на Съюза на българските писатели (СБП). Редактор е във вестник „Народна младеж“ (1969 – 72). В периода 1972 – 74 г. е главен редактор на сп. „Пламък“ – тогава орган на СБП, а от 1974 до 1991 г. е главен редактор на сп. „Пламъче“ – списание за детско-юношеско литературно творчество. От ноември 1994 до април 1995 г. е главен редактор на вестник „Вселена“.

Превежда от руски език стихотворения на Сергей Есенин, Иля Еренбург, Саят-Нова, Нил Гилевич и др.

Благодарение на комбинацията от талант и свободомислие, творческият му живот е белязан от издигания и спадове. Така например в началото на 60-те години той, повлиян от френския сюрреалист и дадаист Луи Арагон, публикува стихове без препинателни знаци. Това скандализира тогавашното висше партийно и държавно ръководство и той губи възможност да печата за няколко години. По-късно, пак по настояване на партийното ръководство, бива назначен за главен редактор на авторитетното и политически значимо по това време списание Пламък. Следва предложение за наказания и уволняване.

За Анастас Стоянов споменава в своите „Задочни репортажи“ и писателят емигрант Георги Марков. Своята гледна точка за вечерята в двореца „Бистрица“, Анастас Стоянов е описал в неиздадената му още книга „Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели“.

След 1989 г. Анастас Стоянов е обект на остри нападки, публикувани във вестниците „Работническо дело“, „Народна култура“ и др. Обект е дори на нападки, написани в самоделни плакати, разлепени по стените на сградите около пл. „Славейков“ в София.

Почти 15 години след 1989 г. той се самоизолира и пише, без да издава книги.

През 2004 г. излиза последната му книга, издадена приживе – „Ранни рани“.

През 2005 г. краеведският отдел на Общинската библиотека „Гео Милев“ в Монтана е наречен на името на Анастас Стоянов.

След смъртта му, с издаването на подготвените от него за печат книги, се заема неговата съпруга Виолета Сотирова – Стоянова и децата му Калин и Милена Стоянови.

Творчество Първото си стихотворение („Ковач“), написва още в прогимназията, а първата си книга („Първа любов“) издава през студентските си години, през 1955 г.

В творчеството му може да бъдат открити елементи на романтика и приказност. Според собствените му думи винаги се е придържал към реални събития и реални личности, колкото и да ги е „опоетизирал“ и „разкрасявал“. Така е в повестта му „Имаше едно момче“, в романите му „Конници“ и „Хищникът“, също и в приказките му за Малчо. Същото се отнася и за поезията му.

Както той казва:

Някои от произведенията му или части от тях са преведени на руски, беларуски, украински, френски, английски и др. езици.

По данни от „Речник на българската литература“Речник на българската литература, 1982, София, изд. на БАН, 3 том, стр. 380. и други справочни издания за него и творчеството му са писали Борис Делчев, Димитър Канушев, Минко Николов, Ефрем Каранфилов, Пантелей Зарев, Стефан Елефтеров, Иван Цветков, Людмила Григорова, Симеон Хаджикосев, Енчо Мутафов, Иван Милчев, Йордан Василев, Николай Янков, Даря Табакова, Михаил Василев, Благовеста Касабова, Георги Пенчев, Никола Инджов, Тихомир Йорданов, Борис Борисов, Никола Намерански, Юлий Йорданов, Юлия Иванова Анастас Стоянов в местния и периодичен печат, био-библиография, Регионална библиотека „Гео Милев“, Монтана, 2007. и изданието „Кой кой е в Монтана“Кой кой е в Монтана, изд. къща Арт, Монтана, 1998.. За него споменава и Йордан Радичков, с когото са делили не една ловна раздумка.Йордан Радичков, Кучешка преписка, LiterNet, 4 октомври 2002 г. (Първа публикация в кн. „Скандинавците“, С., 1985).

Библиография Първа любов, изд. Народна младеж, 1955 Майска виелица, изд. Български писател, 1961 Пъстрата торбичка, изд. Народна младеж, 1961 Есенни макове, изд. Държавно военно издателство, 1962 Посвещение, изд. Български писател, 1964 Имаше едно момче, изд. Народна младеж, 1964, 1973, 1979 Имаше едно момче, редактор Нил Гилевич, превод Вл. Антонович, 1970 Имаше едно момче, изд. Детская литература, Москва, превод Т. Елисеева, 1970 Имаше едно момче, превод Татяна Рудой, 1977 Имаше едно момче, превод Влад Берлински, 1983 Малко е да те обичам, изд. Народна младеж, 1964 Наричайте ме вечност или миг, изд. Български писател, 1966 Звезда запали селото, изд. Народна младеж, 1966 Кладенчови очи, изд. Български писател, 1967 Уловени сънища, изд. Български писател, 1970 Танцът на Шива, изд. Държавно издателство Варна, 1970 Мравешка пътека, изд. Български писател, 1971 Конници, изд. Държавно издателство Варна, 1971 Неделни новели, изд. Профиздат, 1973 Пралюбов, изд. Български писател, 1973 Очарование, изд. „Георги Бакалов“ – Варна, 1974 Скитания, Изд. на Отечествения фронт, 1974 Стихотворения, изд. Народна младеж, 1976 100 приказки, изд. Български писател, 1977 На грешната земя, изд. Български писател, 1978 Още 100 приказки за Малчо, изд. Български писател, 1980 Трицветна читанка, изд. Народна младеж, 1980 Жертвено цвете, изд. Български писател, 1981 Повече от любов, изд. Народна младеж, 1982 Имаше едно момче, изд. Отечество, 1984 Търсете българския алпинист, изд. Хр. Г. Данов, 1985 Нов обитател в зоо градината, изд. Библиотека Славейче, 1987 Казвам се Малчо, изд. Български писател, 1987 Златната лисица – част първа – Хищникът, изд. Партиздат, 1989 Имаше едно момче – повест приказка в три части, изд. Народна младеж, 1989 Ранни рани, 2004 На грешната земя – лирика, изд. Водолей, 2005 В храма на рогатите ангели, изд. Наслука, 2006 Казвам се Малчо – приказки и притчи, изд. Д-р Иван Богоров, 2007 Това момче бях аз, изд. издателско ателие „АБ“, 2007 Обратно пътуване, изд. Българска книжница, 2008 Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели, Предстои издаване

Участие в антологии Антология на световната любовна лирика, съставителство и редакция Владимир Свинтила, Любен Любенов, Григор Ленков, изд. „Народна младеж“, 1967 Поети и писатели, родени в Михайловградски окръг, Окръжна методична библиотека, Михайловград, 1968 Това е песен: Антология на двадесет и петте рози, съставителство и редакция Анастас Стоянов, изд. „Народна младеж“, 1969 Антология на българската поезия, том втори, съставителство и редакция Ел. Багряна, Ив. Давидков, Г. Джагаров, П. Динеков, Мл. Исаев, В. Колевски, Ан. Стоянов, изд. „Български писател“, 1969 Кой какъв е и защо такъв е, том четвърти, съставителство и редакция Николай Янков, изд. „Бълг. художник“, 1969 Приказки от Български писатели, съставителство и редакция Кръстьо Станишев, изд. „Български писател“, 1981 Болгарская поезия, Серия „Европейская поезия“, изд. „Художественая литература“, 1982 Речник на българската литература, три тома, съставителство и редакция Георги Цанев, Изд. на БАН, 1982 Слънце от макове, съставителство и редакция Георги Струмски, Анастас Стоянов, изд. „Народна младеж“, 1984 Училището празнува, съставителство и редакция Ал. Чоев, Радой Киров, изд. „Народна просвета“, 1986 Писатели, деца и книги, Д. Василев, изд. „Отечество“, 1987 Антология Български писатели от втората половина на XX век, съставителство и редакция Павел Матев, П. Караангов, Н. Инджов, П. Братинов, М. Бенчев, изд. „Български писател“, 1995 Антология Българска поезия за деца, съставителство и редакция Михаил Василев, П. Парашкевов, Ел. Савова, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995 Поетична антология за Куба с любов, съставителство и редакция Матей Шопкин, изд. „Вангелия“, 2000 Антология на съвременни български поети. Разпятия от думи, съставителство и редакция, Камен Васевски, изд. „Български писател“, 2001 Камбаните на съвестта: Български поети за Беларус, изд. „Илинда-Евтимов“, 2003 Антология на българската епиграма, съставителство и редакция Красимир Матев, Марко Ганчев, Т. Климентов, изд. „Чернат“, 2003 Българийо, родино моя, съставителство и редакция Атанас Звездинов, изд. къща ДАЛ СИАТ, 2007

Бележки

Външни препратки

От и за Анастас Стоянов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Биография на Анастас Стоянов на сайта на Общинска библиотека „Гео Милев“ в Монтана (мъртъв линк) Георги Марков, Срещи с Тодор Живков (глава от Задочни репортажи за България)

Категория:Български поети Категория:Български писатели Категория:Български журналисти Категория:Български комунисти Категория:Родени в област Монтана Категория:Починали в София