Исторически материализъм е теория за развитието на обществото, разработена в края на XIX век и началото на XX век от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин. Главните постановки се състоят в следното: Фундаменталната основа на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание, т.е. битието определя съзнанието, а не обратното.К. Маркс. „Към критика на политическата икономия“ Предисловие. Историческият процес представлява последователна и закономерна смяна на обществено-икономически формации, обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили.
Историческият материализъм разглежда обществото като система, обусловена от нивото на развитие на производителните сили. Социалната структура на обществото се състои от база и надстройка. База е материалното производство, съчетаващо производителни сили и производствени отношения. Почти във всяка обществена формация се оформят две антагонистични класи – трудещите се производители и собствениците на средствата за производство. Надстройка е съвкупността от политически, правни и религиозни институции, а също така всички нравствени, естетически и философски идеи, произтичащи от тях.
Източници