Футболен клуб „Интернационале Милано“, познат като „Интернационале“ и „Интер“, е основан в навечерието на 9 март 1908 г. като ФК „Интернационале“ (едва през 1967 г. към официалното име е добавено „Милано“, когато става АД ) в миланския ресторант „Часовникът“ (L'Orologio), разположен на Пиаца Дуомо, от 43 дисиденти на АК „Милан“, водени от Джорджо Муджани.

Причина за тяхното недоволство и напускане става забраната, която е наложена, в отбора да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнака при формирането на самия тим. Наименованието „Интернационале“ идва от желанието и основната идея на учредителите – хората да не се разграничават по националност.

Емблемата и цветовете на „Интер“ са избрани от Муджани: черно и синьо, от където идва и прозвището им „черно-сините“ (, „нерадзури“). Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти, а първият капитан е швейцарецът Ернст Марктъл, който по случайност е един от основателите на АК „Милан“.

Учредители на „Интер“ са: Джорджо Муджани, Фернандо Де Осма, Артуро Хинтерман, Ханс Риетман, Бертолини, Бошард, Карло Хинтерман, Пиетро Дел Оро, Воелкел, Уипф, Лана, Енрико Хинтерман, Уго Риетман, Манер, Карло Ардуси.

1909 – 1910: Началото и първото скудето

Първоначалният президент на клуба Джовани Парамитиоти е наследен от Еторе Страус през 1909 г., а през 1910 г. от Карло Де Медичи.interfc.it Отборът прави своите първи стъпки в лигата през 1909 г., като се състезава в групата на област Ломбардия заедно с АК „Милан“ и УС „Миланезе“. „Нерадзурите“ не са фаворити, тъй като АК „Милан“ е считан за основния конкурент на доминиращия по това време тим на „Дженоа“, докато УС „Миланезе“ разполага с някои от най-добрите италиански футболисти в състава си като вратаря Де Симони, който пръв облича фланелката с №1 на Италия. Първото в историята дерби между „Интер“ и „Милан“ се състои на 10 януари 1909 г. и завършва с победа с 3 – 2 за „росонерите“, а първия гол в дербито за „Интер“ бележи бразилецът Акиле Гама.www.inter.it Футболистите, които взимат участие в този първи мач, са предимно швейцарци: Коши, Каплер, Марктъл, Ниедерман, Фосати (който е и треньор),interfc.it Кумер, Гама, Ду Чене, Де Вере, Уипфт, Волк, Шулер. В крайна сметка групата е спечелена от „Миланезе“, но компактността в резултатите оставя впечатлението, че много скоро водачеството им може да бъде преустановено.interfc.it

В последвалия сезон 1909-10 в Италия се въвеждат генерални реформи по подобие на Английското първенство, като областните групи отпадат и отборите играят „всеки срещу всеки“, веднъж като домакин и веднъж като гост. Така на новосформирания „Интер“ се налага да се изправи срещу пионерите в италианския футбол – отборите на „Дженоа“, „Про Верчели“, „Ювентус“ в допълнение на градските съперници „Милан“ и УС „Миланезе“. Решено да затвърди позициите в първенството, ръководството на „Интер“ привлича нови футболисти, с които да са конкурентни на топ отборите. За всеобща изненада в края на сезона „Интер“ е на челна позиция в таблицата заедно с „Про Верчели“. Поради равния брой точки Италианската футболна федерация насрочва мач за решаване на крайния победител за 24 април 1910 г. на стадион „Арена ди Милано“. Тъй като по това време стадионът е зает поради военни шествия, федерацията решава мачът да се състои във Верчели, но не променя датата. В знак на протест „Про Верчели“ излизат за решаващия двубой с младежкия си отбор. Крайният резултат е 10 – 3 в полза на „Интер“, който им осигурява първото в тяхната история Скудето. Футболистите на „Интер“, вдигнали първата купа, са Кампело, Фронте, Золер, Джени, Фосати, Стеблер; Гоат, Пайер, Петерли, Аеби и Шулер.

Капитан и треньор на тима по това време е Вирджилио Фосати, който няколко години след този триумф загива в Първата световна война.

През същия сезон „Интер“ печели в голеада и двете дербита с „Милан“, съответно 0 – 5 и 5 – 1 в ответния мач.

1910 – 1919: Първата световна война В следващите сезони „Интер“ не показва сили за националната титла, а ръководството на клуба се сменя няколко пъти. През 1912 г. за президент е избран Емилио Хирцел, последван от Луиджи Ансбахер през 1914 г., който по-късно същата година е заменен от Джузепе Висконти Ди Модроне. По време на управлението на Модроне шампионатът през 1914-15 е прекъснат заради Първата светoвна война, а футболното първенство е отменено до 1919 година. Това се оказва първият толкова дълъг период от време, в който „Интер“ не печели трофей.

1919 – 1920: Скудето №2 Сезон 1919 – 20 е първият след подновяването на шампионата. За президент на „Интер“ е избран Франческо Мауро, който назначава за треньор Нино Резеготи. В настоящия състав все още могат да се видят „старите“ Аеби, Агради, Асти и Кампели, както и петимата братя Чевенини, Джузепе Фосати и изгряващата звезда Леополдо Конти. Без особени затруднения „нерадзурите“ печелят областната група на Ломбардия, след което за полуфиналите са поставени в „Група Ц“ заедно с „Новара“, „Болоня“, „Торино“, „Андреа Дория“ и „Енотрия Голиардо“, където събират общо 16 точки и печелят правото да играят на финала за „Централна Италия“ с „Ювентус“ и „Дженоа“. След победа над „бианконерите“ с 1 – 0 равенството с „Дженоа“ се оказва достатъчно за „Интер“ да преодолее финалната група и да се класира за националния финал. Така на 20 юни 1920 г. в Болоня последното препятствие пред „Интер“ се оказва отборът на ФК „Ливорно“, воден от „великия мотор“ Енцо Маниоци. В този много зрелищен и балансиран финален мач „нерадзурите“ съумяват да се наложат над своя съперник с 3 – 2 и така печелят втората в историята си национална титла. В отбора, вдигнал купата през 1919-20, са Пиеро Кампели, Густаво Франческони, Алесандро Белтраме, Алесандро Милези, Пино Фосати, Паоло Шайдлер, Леополдо Конти, Ермано Аеби, Емилио Агради, Луиджи Чевенини III и Джузепе Асти.

1920 – 1927: Посредствените години и Компромисът „Коломбо“calcioantico.wordpress.com Както се случва и след спечелването на първия шампионат, така и след завоюването на второто в историята си скудето „Интер“ изпада в дълъг период на анонимност и посредственост, като през повечето време се намират в средата или долната половина на таблицата. През сезон 1921 – 22 „Интер„ са на последно място в класирането и са само на крачка от изпадане във втора дивизия. Тогава в Италия има две футболни сдружения – Италианска футболна конфедерация (ИФК) и Италианска футболна федерация (ИФФ), които организарат отделни и независими първенства. „Интер“ участват в състезанието на ИФК и когато на 30 март 1922 г. сезонът приключва, „нерадзурите“ заемат последното място в „Група Б“ на Северна Италия със скромните 11 точки от 22 мача. След бурни полемики директорите на двете федерации се срещат в Брузненго на 30 юни 1922 г. за да обсъдят създаването на нова единна футболна структура. Арбитър и посредник в този дебат е Емилио Коломбо – президент на „Гадзета дело Спорт“. В крайна сметка конкурентните компании стигат до консенсус и ИФК е включена в ИФФ, но поради големия брой участници се организират предварителни плейофи, след които победилите се разпределят в три областни групи от по дванадесет отбора. Този прецедент в италианския футбол е известен с названието „Компромис „Коломбо““ (на италиански: Compromesso Colombo).

Жребият определя мач между „Интер“ и „Либертас Флоренция“. На 9 юли 1922 г. в Милано „черно-сините“ печелят с 3 – 0 (с два гола на Освалдо Алиатис и един гол на Ермано Аеби), а ответният двубой във Флоренция на 16 юли завършва 1 – 1, с което „Интер“ си осигуряват участие в първата дивизия на страната за предстоящия сезон.

В периода до 1927 г. ръководството се сменя два пъти – през 1923 г. президент става Енрико Оливети, през 1926 г. го наследяваСенаторе Борлети, а на треньорския пост се сменят редица специалисти, но без никакъв успех.

1927 – 1945: Амброзиана и кралството на Джузепе Меаца

С настъпването на фашистката ера „Интер“ са принудени да се съобразят с интересите на партията: на Националата фашистка партия не ѝ допада наименованието на клуба, което наподобява това на враговете от Комунистическия интернационал и през лятото на 1928 г. „Интер“ под управлението на Сенаторе Борлети се слива с УС „Миланезе“ и приема името СС „Амброзиана“ () в чест на църковния патрон на град Милано – св. Амвросий Медиолански, а черно-сините фланелки са заменени с чисто бели такива, пресечени с червен кръст (герба на Милано) и маркирани с фашистки символ.www.storiedicalcio.altervista.org

Въпреки всички промени отборът завършва сезон 1928 – 29 на шесто място, което води до смяната на треньора Джузепе Виола и завръщането на Арпад Вайшс. Истински фурор прави младият Джузепе Меаца, който вкарва 38 гола в 29 срещи.

Скудето №3 (1929 – 30)

През следващия сезон 1929-30 (първият официален сезон на „Серия А“ и първият сезон без географски дивизии) при управлението на президентите Ернесто Торузио (1929) и Оресте Симоноти (1930), отборът е прекръстен на „АС Амброзиана“, а черно-сините екипи са възстановени, като единствена разлика е в яката – черно-бяло, шахматно каре, каквито са цветовете на УС „Миланезе“. „Амброзиана“ побеждава основните претенденти за титлата „Ювентус“ и ФК „Дженоа“, което се оказва жизненоважно за спечелването на купата в края на сезона (първа в историята на „Амброзиана“ и общо трета за „Интер“). Младият „Пепино“ Меаца е коронясан за гол-майстор на турнира със своите 31 попадения, с което поставя рекорд за най-резултатен дебют в Серия А, неподобрен и до днес. В новоучредения европейски турнир „Митропа“ „Амброзиана“ достига до полуфиналите.

Петото място през 1930-31 е повод за промяна в президентството – „патрон“ на клуба става Фердинандо Поцани, наричан „Генерал По“, който издейства разрешително от ИФФ за промяна наименованието на клуба на „Амброзиана-Интер“ – име, което отбора носи през следващите 13 години.

Клубните промени обаче не се оказват ефективни на терена – разочароващо шесто място, което води до поредното завръщане на треньора Вайшс, както и привличането на класните Леврато и Фрионе. Големите амбиции през 1932-33 рухват с горчивото второ място и злощастно загубения финал за Купа Митропа (след победа над Австрия Виена с 2 – 1 в Милано „Интер“ губи във Виена с 3 – 1).www.rsssf.com

През 1933-34 „Интер“ отново се разминава с титлата на Италия. В мач, който събира рекордните 400 хиляди долара, „Амброзиана-Интер“ побеждава „Ювентус“ с 3 – 2, но губи последвалите два мача от „Фиорентина“ и „Торино“. По този начин за втора поредна година „Интер“ завършва на второ място, този път преднината на „Ювентус“ е намалена на 4 точки.

Последвалият сезон 1934-35, маркиран от злощастната смърт на „Тито“ Фрионе, се оказва още по-невероятен. До последния ден от шампионата „Интер“ и „Ювентус“ са с равен брой точки. Юве печели последния си мач във Флоренция, а „Интер“ губи от „Лацио“ с гол на бившия си футболист Феличе Леврато. Това е трета поред година, в която „Амброзиана“ завършва на второто място.www.rsssf.com

Следват две години, в които „Интер“ не показват конкурентност за скудетото, а на треньорската скамейка логично се сменят редица специалисти.

Скудето №4 (1937 – 38) „Отмъщението“ на „Амброзиана“ идва с пълна сила през сезон 1937-38, когато печелят борбата за скудетото с „Ювентус“ и „Милан“ в последния ден от шампионата.www.rsssf.com Гол-майстор на турнира, вече за трети път, е Джузепе Меаца (както и през 1935-36), който същата година извежда с капитанската лента Националния отбор по футбол на Италия до втората поредна световна титла. Тези негови успехи, редицата рекорди, които поставя и неоспоримата му класа заслужено го превръщат в първия световноизвестен италиански футболист, а последствие и в първата легендарна фигура на „Интер“ и Националния отбор на Италия.www.giuseppemeazza.it Това е и сезонът, в който „Интер“ нарушава лошата традиция да печели скудето само по веднъж на десетилетие.

Копа Италия №1 (1938 – 39)