Битолската българска класическа гимназия е създадена със съдействието на Солунската българска мъжка гимназия, като през учебната 1899 – 1900 година класическият отдел на Солунската гимназия се премества в Битоля.

Дейност Пръв директор на училището е Антон Попстоилов. През 1899 година, след скандал с него, Христо Матов напуска гимназията.

На 11 май 1899 година, на тържеството за Св. св. Кирил и Методий учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски. Екзархията уволнява учителя, но в гимназията избухва бунт и част учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков. Вследствие, гимназията е временно затворена, провинилите се учители са уволнени, а учениците организатори на бунта – изключени.Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.

През 1900 година на сградата на училището се прави основен ремонт.

Списък на учениците от последния клас за учебната 1899/1900 г.Недкова, Надежда, Евдокия Петрова, съставители, Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Главно Управление на Архивите, София, 2002, Документи и материали № 2 Номер Име Родно място Номер Име Родно място 1 Георги Баждаров Горно Броди 13 Христо Силянов Цариград 2 Иван Бинев Воден 14 Александър Станоев Неготино 3 Михаил Грашев Прилеп 15 Филип Стефанов Загоричани 4 Георги Грашев Прилеп 16 Христо Сенокосинов Прилеп 5 Георги Диметров Стояково 17 Георги Тодоров Стенче 6 Георги Динев Забърдени 18 Никола Хаджиташев Дойран 7 Пандо Кляшев Смърдеш 19 Стою Хаджиев Голешево 8 Георги Константинов Желин 20 Георги Христов Шкрапари 9 Костадин Лещаров Охрид 21 Тале Христов Прилеп 10 Търпен Марков Вишени 22 Христо Цветинов Охрид 11 Никола Медичков Пътеле 23 Михаил Чукалов Ресен 12 Манол Розов Бобища В гимназията се развива активна революционна дейност. Даме Груев съвместява учителството и воденето на тайни революционни кръжоци, в които участват самите ученици.Баждаров, Георги, „Моите спомени“, София – 1929 г. Издава се ръкописният революционен вестник „Жална Македония“. През 1899 – 1900 година в училището преподават още Михаил Герджиков (под името и с дипломата на Тодор Луканов), Петър Мартулков и Васил Пасков.„106 години от Илинденско-Преображенското въстание – Анархистът Михаил Герджиков“, в. „Свободна мисъл“, август 2009 г. Пере Тошев и Гьорче Петров, по време на учителстването си, подпомагат местния революционен комитет на ВМОРО и издават вестник „На оръжие“. Още учители там са Йордан Бомболов и Мехмед ефенди.Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр.7

През есента на 1902 година в гимназията учител по български език и литература е Кръсте Мисирков. Други учители са: Атанас Яранов – историк, Панче Хаджиздравев – математик, Емануил Ляпчев, учител по турски език, и Парашкев Цветков – по музика.Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“

Гимназията разполага и с пансион, който се намира в района на Куртдере (Вълчата суха река). Владислав Миладинов-Алексиев описва живота в пансиона като „суров, войнишки, но в същото време задушевен, български“. В пансиона освен ученици живеят и част от учителите.Миладинов-Алексиен, Владислав. Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 208 – 209.

През учебната 1909 година броят на завършилите ученици в Битолската класическа гимназия е 194, като само 16 души са отпаднали по различни причини.Галчев, Илия, „Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2005 г.

В Битоля работи и Битолската българска девическа гимназия, на която за кратко директор е Евтим Спространов, като и двете са затворени през 1913 година.

Преподаватели и възпитаници

Преподаватели в Битолската българска класическа гимназия Това са:

Александър Димитраков Антон Кецкаров – настойник Антон Попстоилов (1899) – директор Атанас Яранов Васил Пасков Ангел Воденичаров Гьорче Петров Даме Груев Димитър Мирчев (1909 – 1910) – директор Димитър Стефанов (1900 – 1901) – директор Емануил Ляпчев Йордан Бомболов Кирил Тъпков Константин Вълканов Кръсте Мисирков Кръстю Капиданчев Мехмед ефенди Лазар Цунев Милан Матов Михаил Герджиков Никола Гърков (1905 – 1906) Никола Янишлиев Панче Хаджиздравев Парашкев Цветков Пере Тошев Петър Мартулков Петър Станков Христо Вълканов (1905) Христо Матов Юлиан Шумлянски Коста Георгиев – преподавадаветел по математика и физика

Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Сред по-известните възпитаници са:

Александър Евтимов, революционер Александър Климов, военен и революционер Ангел Куртелов, военен и революционер Андрей Казепов, революционер Арсени Йовков, революционер и публицист Асен Татарчев, революционер и лекар Атанас Лютвиев, революционер Божин Талев, революционер Владимир Карамфилов, революционер Георги Баждаров, революционер Георги Попхристов, революционер Георги Тодоров, революционер Георги Попхристов, революционер и общественик Георги Сугарев, революционер Дичо Андонов, революционер Владислав Алексиев, юрист Димитър Несторов, лекар и опълченец Иван Далкалъчев, революционер Илия Балтов, революционер Илия Талев, революционер Илия Димушев, революционер Йордан Бадев, критик и публицист Кузман Стефов, революционер Лазар Москов, революционер Лазар Поптрайков, революционер Манол Розов, революционер Никола Карев, революционер Никола Киров, просветен деец Никола Хаджиташев, революционер Панде Суджов, революционер Пандо Кляшев, революционер Софрони Стършенов, лесовъд Тале Христов, революционер Тодор Златков, революционер Търпен Марков, революционер Христо Силянов, революционер

Вижте също Битолско българско девическо училище Битолска гръцка гимназия Битолски румънски лицей

Бележки