Ендре Ади () (1877 – 1919) е унгарски поет.
Създава гражданско-революционна лирика, характерна с политическия си отзвук, смелост и самобитна символика. Допринася за идейната подготовка на буржоазната демократична революция от 1919 г. На 22 март 1896 г., публикува първата си поема във вестник „Силаг“, който по онова време е излизал на унгарски език в румънския град Залъу.
Стихосбирки Versek (Стихове) (1899) Még egyszer (Още веднъж) (1903) Új versek (Нови стихове) (1906) Vér és arany (Кръв и злато) (1907) Illés szekerén (На колесницата на пророк Илия) (1909) Szeretném, ha szeretnének (Иска ти се да бъдеш обичан) (1909 – 1910) Minden-Titkok versei (Стихове на всички тайни) (1911) A Menekülő Élet (Спасяващият се живот) (1912) A magunk szerelme (Влюбено в себе си) (1913) Ki látott engem? (Кой ме е виждал?) (1914) Utolsó hajók (Последните кораби) (1915, 1923) A halottak élén (Начело на мъртъвците) (1918)
На български Избрани стихове. София: Народна култура, 1972, 154 с. Стихове. София: Народна култура, 1977, 244 с.
Източници
Външни препратки
Ендре Ади в Литературен свят Петер Юхас, „Ади, Яворов и фаталните жени“ , в-к „Литературен форум“, бр. 13 (454), 3 април 2001 г.
Категория:Унгарски поети Категория:Поети символисти Категория:Унгарски журналисти Категория:Унгарска аристокрация Категория:Починали в Будапеща Категория:Починали от сифилис