Главлит или Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения е институционализиран държавен орган в Народна република България, който осъществява след деветосептемврийския преврат цензурата в страната в областта на литературата и издателската дейност.

Той е официализиран цензурен орган в периода 1950 – 1956 (до Априлския пленум).

История След деветоспетемврийския преврат частните печатници и издателства са национализирани в края на 1947 г., а през 1949 г. е приет репресивният Закон за книгопечатането. С постановление 2205 на Министерския съвет и Заповед 48 от 31.VII.1950 г. се създава Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговия с печатни произведения, която да упражнява общо ръководство и контрол над издателствата, полиграфията и разпространението на печатната продукция.

През октомври 1952 г. Политбюро на ЦК на БКП възлага на Енчо Стайков, Рубен Леви, Карло Луканов, Георги Михайлов и Георги Кумбилиев да изготвят списък на „вредната литература“ в България по примера на Главлит в Съветския съюз. В края на годината за началник на българската дирекция Главлит е определена Елена Гаврилова от отдел „Агитация и пропаганда“ към ЦК на БКП, завеждаща политическия кабинет на Вълко Червенков.

Цел и задачи Целите и задачите на учреждението са определени с помощта на заместник-началника на Главлит Виктор Катишев. С помощта на съветския другар в България се въвеждат сталински методи на терор над интелектуалния труд и се организира своеобразен погром над библиотеките и книгохранилищата към селските читалища в България. Същевременно се прекъсва и обмена на информация със страните извън съветския блок. Катишев и Гаврилова се насочват към библиотеките, където според тях има огромен масив стара литература и периодика отпреди 9 септември 1944 г., състоящ се от много „вражески“ и остарели енциклопедии и съвсем малко „прогресивна“ съветска литература.

Метод на работа Основна работа на „Главлит“ е изготвянето на списъци и издаването на заповеди за инкриминирането на вече издадени книги. Дирекцията започва да отпечатва т.нар. „свезки“ с вредна литература. Критериите на Главлит са: „Вредни са всички тези книги, в които се възхваляват буржоазния морал, частната собственост и се споменава Господа“. Създава се „Списък на вредната литература, подлежаща на изземване и претопяване“, който се актуализира и преиздава многократно, като книгите, попаднали в него, се предават за унищожаване. Специално внимание е отделено на прочистването от „вредна литература“ на църковните и манастирските библиотеки. За целта на място се създават комисии в състав: партиен секретар председател на Общинския съвет учител по литература председател на ОФ секретар или библиотекар на местното читалище.

Всички забранени книги отиват за претопяване под строг контрол. По един екземпляр остава само в т.нар. специални фондове на Народната и окръжните библиотеки, книгохранилищата на БАН и на висшите училища, на Народното събрание, Министерския съвет и някои министерства.

Тематично съдържание Първият списък с „вредна литература“ на Главлит е от 1952 г. Има още две части, съответно от 1955 и 1957 г. Първото книжно тяло съдържа 130 страници, а другите две, взети заедно – 70. Т.нар. „вредна литература“ е „квалифицирана“ като фашистка, упадъчна, религиозна, опортюнистическа, реакционна, грубо реакционна и малоценна и е с тематика, посветена на: монарха и монархията в Царство България положението в Съветска Русия и Съветския съюз църквата и нейните служители право и правни науки философия и политически учения Македония и българско националноосвободително движение литературознание и хуманитаристика книги от/за правителства и министри до 9 септември 1944 г.;

Цензорска дейност след Главлит Въпреки че Главлит официално прекратява дейността си след Априлския пленум от 1956 г., години наред по-късно никой не отменя издадените списъци с „вредна литература“. Неофициално дейността в тази насока продължава, като дори се добавят или съставят нови списъци с вредна литература. В писмо № IV – 3449 от 25.VI.1960 г. на Министерството на просветата и културата се казва:

В резултат от дейността на Главлит са нанесени сериозни поражения на книжния фонд в българските библиотеки и книгохранилища за отминалите години до 60-те на 20 век.

Източници

Категория:Цензура Категория:История на България (1945 – 1989) Категория:Исторически държавни институции в България Категория:Българска литература Категория:Издателско дело в България Категория:Основани в България през 1950 година