Студена е село в Южна България. Намира се в община Свиленград, област Хасково.
География Село Студена е разположено в Южен Централен планински регион на България, в полупланински район в югоизточните склонове на Сакар планина в подножието на връх Дервишка могила (представлява петрографски предислоцирано остатъчно възвишение с височина 687 м).
Землището на селото е близо 70 хил. дка и е най-голямото в Сакарския край. Граничи със землищата на селата Радовец, Филипово на изток, Сладун, Михалич на юг, Равна гора, Дервишка могила на запад, Планиново и Устрем на север.
През селото протичат малките реки Чучурката, водеща началото си от подножието на Дервишка могила и Габарската, водеща началото си от Сакар планина, смесващи се в северозападната част на селото и образуващи Студенската река (Селската река), която заедно с Талашманска река, минаваща през стопански двор, образуват река Фишера при сливането си, която от своя страна се влива в река Тунджа. Преобладава преходно-средиземноморски климат. Характеризира се с горещо лято и мека зима. Землището на селото е с ерозирани слабооподзолени канелени горски почви. Отглеждат се зърнени култури, тютюн, орехи, бадеми, лозя, сливи, слънчоглед, царевица, сусам, памук, овце, кози, говеда (крави, биволи, коне), свине и други.
В района на селото са изградени над 6 (шест) микроязовира, от които три по-големи – Селски язовир (Мелницата), Талашман, Юрта.
Селото отстои на 28 км североизточно от общинския център Свиленград, на 38 км от гр. Тополовград и на 97 км източно от областния град Хасково. Разстояние по въздушен път до столицата София – 267.447 км.
Функционира автобусна връзка с гр. Свиленград и гр. Ямбол.
Население: българско, достигало преди време 2000 души, а през 2014 г. – малко над 500.
Население на Студена по години според НСИ: ГодинаНаселение193417161946189119561924196517221975138419851271199210391993995199493819959091996936199792619988911999857200082820018272002823200381120047782005747200672620076992008683200964820106202011545201253120135142014511
История Старото име на Студена до 1934 г. е било Соуджак (Суйджак). Идва от турски език (soğucak) и означава студено място.
През 1793 година в Соуджак в семейството на неграмотните, но заможни Рада и Жельо е роден Петко Желев, известен после с монашеското си име Пантелеймон. Имал е брат Сидер (Шидер) и сестра Саломея. В тези смутни времена, когато в района върлува бандата на Кара-Фейзи, семейството се премества в град Одрин. Следващите години Пантелеймон посещава Света гора, Родосто, Димотика (в манастира Дада), Яфа, Йерусалим, Синайската планина (там е игумен на манастира „Св. Екатерина“), Псара, Атина, Филипопол (Пловдив), Цариград (в затвора). Създава няколко манастира и води религиозни спорове с различните духовни лица. Поради религиозните си пререкания често е хвърлян в затвора или прогонван от местата, които е посещавал. В руската дипломатическа кореспонденция е наречен „ересиарх“ т.е. основател или водач на ново религиозно движение. Старите хора говорят за него, като го наричат дядо Ярънда и разказват, че той е бил нещо като пророк и лечител. Предават с почит, че той е казал: "Ще дойде време учените да управляват света. Голямо строителство ще бъде, хората няма да оставят камъните на мира, Студена град ще стане.“
През 1830 година по исторически сведения в Соуджак има 110 къщи на българи.
През 1862 година Пантелеймон създава девическия манастир с име „Свети Теодор Студит“. Намирал се е на мястото на бившата здравна служба. За игумен е назначен Стефан Никита. Мястото на манастира е закупено, като за чифлика от мюсюлманина Изет бей е платена сумата от 19 000 пиастри.
През 1863 година на 23 декември Пантелеймон се среща с възрожденеца Рафаил Попов и два дни по-късно, навръх Рождество Христово, се присъединява към Българската уния, т.е. става католик по източен обред или по-известното – униат. Иван Еленков в своя труд „Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на ХХ век“ посочва, че в село Соуджак католиците били също малцинство като тези в околните села, в стария католически център с. Мустраклий (Мустрак) и в с. Дервишка могила, но за разлика от другите села, в които се разгорели остри конфликти между местните католици и православните им съселяни, в село Соуджак между тях и православните имало мир и взаимопомощ.
През 1864 е построена първата католическа църква. Към 2018 г. тя е полуразрушена.
През 1866 година Пантелеймон създава манастир в Мустраклий (Мустрак). За създаването му купува за сумата от 18,000 пиастри чифлика „Мустракли“, принадлежащ на мюсюлманина Дертли бей.
През 1867 година на 1 август е открито килийно училище към манастира в Соуджак
През 1867 година по време на великденските празници Пантелеймон заедно с неговите 300 ученика и много селяни от Соуджак и Дервишка могила тръгват от манастира в Соуджак за манастира в Мустраклий. Старият вече Пантелеймон е качен на малко кротко конче, което често му предоставял местен селянин. По някое време животното се подплашило и побягнало към гората. Намират Пантелеймон ранен в една яма. Отнасят го в Одрин в опит да го спасят.
През 1868 година на 25 февруари в Одрин умира Пантелеймон. Погребан е на 28 февруари. Погребението е отслужено от униатския владика Рафаил Попов, като католици и православни се обединяват в траурна церимония. Австрия, Италия, Белгия, Прусия, Испания и дори Османската империя поднасят съболезнования чрез консулите и официалните си лица. Тленните му останки са погребани в двора на метоха в квартал Серьок мегдан, а по-късно с голямо честване на народа са били пренесени в Соуджак в черквата на монахините. В наши дни костите му се съхраняват в православната църква „Св. Йоан Богослов" в селото.
Към 1873 година Соуджак е част от кааза Юскюдар в пределите на Османската империя.
През 1874 година на 24 септември селото отново е посетено от Рафаил Попов заедно с епископ Нил и архимандрит Иван Ваклидов. На 1 октомври те заминават за Одрин.
През 1875 година на 11 септември Рафаил Попов отново посещава Студена, където на 21 септември служи тържествено и ръкополага дякон Гавриил за свещеник. Постригва и 13 монахини в манастира и на 23 септември заминава за Одрин.
През 1878 година на 3 март е подписан Санстефанският мирен договор, с който селото влиза в пределите на възстановената българска държава. След няколко месеца на 13 юли 1878 година се подписва Берлинският договор, в който Студена е определена като част от Източна Румелия – обособена провинция под пряката политическа и военна власт на султана, но имаща административна автономия и ръководена от генерал-губернатор християнин. В член 14 от същия договор Соуджак (Студена) е отбелязана като село, оставащо в пределите на Източна Румелия, до което трябва да премине самата граница. Към този момент по исторически данни в селото има 150 къщи на българи.
През 1892 година игуменът на манастира в Соуджак архимандрит Стефан Никита влиза в конфликт с униатския епископ в Одрин Михаил Петков и това води до отнемане на правата му. Стефан Никита се обръща последователно към Вселенската патриаршия в Цариград и Сливенската митрополия с молба да присъедини манастира към тези вероизповедения. Оказва се обаче, че документите за собственост на манастира са на името на Мари Еманюел Огюстен, игуменка на сестрите облатки на Успение Богородично в Одрин. Поради това архиепископ Роберт Менини изпраща на 2 юли 1892 година изложение на обстоятелствата около историята и собствеността на манастира и настоява за неговото връщане на униатите. След три години през 1895 година Мари Огюстен отново предявява иск и представя документи, които доказват собствеността ѝ върху манастирските имоти. В резултат на тези борби за собственост нито едно вероизповедание не поема поддръжката на манастирските сгради и те постепенно западат. Разменената кореспонденция се пази в държавния архив в Сливен.
През 1898 година на 5 май доскорошният игумен на манастира в Соуджак архимандрит Стефан Никита, завърнал се в православното вероизповедание, става игумен на православния Устремски манастир „Св. Троица“. Той остава там до 1 декември 1906 година.
През 1902 година за първи католически свещеник след освобождението е назначен Никола Димитров. Той е роден в Сожуджак през 1874 година, а на 21 май 1899 година в Рим приема свещенически сан от Лвовския архиепископ Йосиф Сембратович. През 1900 година се завръща в България и първоначално е назначен за помощник на М. Миров в Топузларе. Сградите на черквата и енорийският дом са били построени в бащиния му двор.
По време на Илинденско–Преображенското въстание 1903 г. в селото е имало оръжеен склад на четниците с отговорник Димитър Варимезов. Куриер е бил студенецът Добри Милев, а съратник в Одрин е Вакла Георгиева Бисерова, за която в някои източници се твърди, че е от Соуджак, а в други - от Дервишка могила.
През 1909 година на 16 август 30-40 монахини от манастира в Соуджак се преместват в устремския манастир „Св.Троица“, където за игуменка е избрана Евпраксия и той става девически. Това е може би краят на активността на студенския манастир.
През 1912 година по исторически сведения в Соуджак има 250 къщи на българи.
По време на Балканските войни 1912–1913 година селото дава много свидни жертви1: +ИмеПрезимеФамилияЧинНаборДата на смърттаМясто на гробаАнгелТодоровМавревред.190111.04.1912с. СофасАндонПанайотовВълевред.190027.11.1912гр. ЛозенградАндонТюйлиевред.18982 януари 1913с. Караджа кьойАтанасВърбановДимитровефр.190403.04.1913гр. ЧорлуВеликГеоргиевКондовред.190020.11.1912с. СофасГосподинДимитровЮрганджиевред.191215.07.1913с. СоуджакГосподинЖелязковред.01.06.1913гр. СересДимитърИвановДрагановред.18.11.1912гр. ЛозенградДимитърИвановЮрганджиевред.18982 април 1913гр. ЧорлуДимоВеликовАрмутлиевред.190620.11.1912с. СофасДобриИвановЮрганджиевфелдф.189917.07.1913м. ПределаЖелюКостадиновСтратиевред.189106.07.1913гр. ГюмюрджинаЖелюСъбевБудаковред.189820.11.1612с. СофасЖелюСъбевЖелевкан.21.06.1913Арджански висотиИванАнастасовАрабаджиевред.191013.03.1913гр. ОдринИванТодоровТрайковред.190628.11.1912с. КалфакьойМаринИвановТюйлиевред.189920 януари 1913гр. ЛозенградНиколаАтанасовАрабаджиевред.190813.03.1913гр. ОдринНиколаГеоргиевАрнаудовред.189730.12.1912ПеткоДимитровГюлевред.190805.11.1912с. Калфа кьойПеткоДимитровКолевред.190805.11.1912с. Калфа кьойПеткоКолевДжунджуловред.189813.11.1912гр. СтранджаПетърВеликовКозевред.190020.11.1912с. СофасПетърМишевДобревред.18931912 г.с. СоуджакПетърНиколовЙоргакевред.190112.03.1913гр. Нова ЗагораПроданАндоновБожиловред.01.11.1912с. Калфа кьойСтоянКолевГоведаровкан.190609.11.1912с. ТарфаТонюВеликовАнгеловред.190108.11.1912г. СинеклиХристоИвановВладовред.190812.03.1913ф. СапунджиларЮрданАндоновБожиловред.01.11.1912ЧаталджаЯнакиЖелевПетровкан.13.11.1912с. Калфа кьой Забележка: Наборът е годината на влизане в казармата
През 1913 година на 11 юли турските войски опожаряват Срем, Вакъф (Устрем) и Соуджак, а през следващите дни българската войска с подкрепата на доброволци от местното население и от бежанците успява да изтласка турските сили към Одрин.
След балканските войни в селото са се заселили няколко семейства бежанци от Одринска Тракия. Сегашните им наследници са от Дерменджиевия, Кръстевия и Карталаковия род.
По време на Първата световна война 1914–1918 година хора от селото участват в бойните действия и са отличени за своята храброст: