Община Гурково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора. Общинският й център е град Гурково.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в североизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 292,261 km2 е 9-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на югозапад – община Стара Загора и община Николаево; на запад – община Мъглиж; на север – община Велико Търново и община Елена, Област Велико Търново; на изток – община Твърдица, Област Сливен; на югоизток – община Нова Загора, Област Сливен.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.

Около 2/3 от територията на община Гурково се заема от южните склонове на Средна Стара планина. На запад от долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) и Прохода на Републиката (Хаинбоаз) се простират югоизточните разклонения на Тревненска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Клъшка чукара 946,2 m, разположен на границата с община Велико Търново, на около 3 km западно от прохода. Районите разположени източно от реката и прохода се заемат от югозападните части на Елено-Твърдишка планина. Тук на границата с община Твърдица, на около 3 km на изток-североизток от рудник Паисий се издига връх Каменска могила 1251,4 m, най-високата точка на община Гурково.

Южно от двете планини в пределите на общината попадат крайната източна част на Казанлъшката котловина и най-западната част на Твърдишката котловина, където надморската височина варира от 280 до 350 m. Тук се намира и най-ниската точка на общината – 261 m н.в. (кота преливник на язовир Жребчево). Между двете котловини, южно от „опашката“ на язовира се издига уединеното възвишения Ямурджа 432,9 m, което е естествена граница между двете котловинни полета.

Най-южната част на общината (южно и югозападно от язовира) се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Трите върха 736,1 m, разположен на границата с общините Стара Загора и Николаево.

Води Основна водна артерия на община Гурково е река Тунджа, долината на която изцяло е залята от водите на големия язовир Жребчево. Преди вливането на Тунджа, отляво в нея се влива Радова река.

Радова река (33 km) извира под името Габрищица от извор-чешма на 938 m н.в. в Тревненска планина, на 1,5 km източно от гара Кръстец, община Трявна. До изхода си от планината тече в югоизточна посока в дълбока и силно залесена долина. Между селата Конарското, община Трявна и Пчелиново носи името Лява река. Северозападно от град Гурково излиза от Стара планина, образува голям наносен конус и навлиза в най-западната част на Твърдишката котловина. При ниско ниво на Жребчево се влива отляво в река Тунджа на 269 m н.в., а при високо – в „опашката на язовира“. Площта на водосборния и басейн е 240 km2, което представлява 2,85% от водосборния басейн на река Тунджа. Неин основен приток е Лазова река (Гурковска река).

Лазова река (21 km, Гурковска река) извира под името Екенова река на 1147 m н.в. в Елено-Твърдишка планина, на 4,8 km западно от Твърдишки проход. До рудник „Паисий“ тече на югозапад, а след това на юг в много дълбока и силно залесена долина. В района на местността Лазово има малко долинно разширение. В северния край на град Гурково излиза от планината, преминава през града и на 1,3 km южно от него се влива отляво в Радова река на 295 m н.в. Площта на водосборния r̀ басейн e 54 km2, което представлява 22,5% от водосборния басейн на река Радова река.

Стопанство Климатичните и почвени условия са благоприятни за развитието на етерично-маслени култури и лозя. Отглеждат се и зеленчуци, пшеница, ечемик, овощни дървета, маслодайни рози, лавандула и др. Седемдесет процента от територията на общината е заета от гори. Природно-географските условия са благоприятни и за развитието на животновъдството – отглеждат се предимно свине, овце, кози и крави.

В екологично отношение районът е чист. Няма крупни замърсители на околната среда. Поради близостта до Стара планина и прекрасните си природни дадености, множеството хижи и почивни станции, общината е привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 5127 100,00 Българи 3596 70,14 Турци 196 3,82 Цигани 1034 20,17 Други 5 0,10 Не се самоопределят 29 0,57 Неотговорили 267 5,21

Движение на населението (1934 – 2021)

Населени места Общината има 11 населени места с общо население от 4420 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Гурково, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Брестова - - в з-щето на с. Димовци Златирът 8 - в з-щето на с. Пчелиново Гурково 2519 58,323 Хаинито, Колупчии, Генерал Гурково Конаре 374 39,741 Конари, Княгиня Евдокия Дворище 8 - Юрта, в з-щето на с. Димовци Лява река 15 29,232 Димовци 17 14,162 Паничерево 1441 41,713 Чанакчии, Долно Паничерево Жерговец - - в з-щето на с. Димовци Пчелиново 31 89,090 Пчелински рът Жълтопоп 7 - Саръ папазлардан, Червени Поповци, в з-щето на с. Димовци ОБЩО 4420 292,261 5 населени места са без землища

Административно-териториални промени МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаинито (Колупчии) на с. Гурково; – преименува м. Юрта на м. Дворище; – преименува с. Чанакчии на с. Долно Паничерево; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Саръ папазлардан (Червени Поповци) на м. Жълтопоп; – преименува с. Конари на с. Княгиня Евдокия; МЗ № 1313/обн. 27.06.1940 г. – преименува с. Гурково на с. Генерал Гурково; МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княгиня Евдокия на с. Конаре; МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – възстановява старото име на с. Генерал Гурково на с. Гурково; Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Пчелински рът на с. Пчелиново; Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Гурково за с.гр.т. Гурково; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Гурково за гр. Гурково; Указ № 3894/обн. 09.11.1984 г. – преименува с. Долно Паничерево на с. Паничерево; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; Указ № 310/обн. 05.08.1997 г. – отделя гр. Гурково и селата Димовци, Конаре, Лява река, Паничерево и Пчелиново и техните землища от община Мъглиж, област Стара Загора и създава нова община Гурково с административен център гр. Гурково; Указ № 400/обн. 23.09.1997 г. – отделя селата Брестова, Дворище, Жерговец, Жълтопоп и Златирът от община Мъглиж, област Стара Загора и ги присъединява към новосъздадената община Гурково.

Транспорт През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 6,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51 km: участък от 5,5 km от Републикански път I-6 (от km 358,3 до km 363,8); участък от 37,6 km от Републикански път II-55 (от km 33,9 до km 71,5); участък от 7,9 km от Републикански път III-5007 (от km 24,5 до km 32,4).

Топографска карта

Външни препратки Официален сайт на община Гурково

Източници

Бележки