Евгений Гуцало (14 януари 1937 – 4 юли 1995) е украински писател и журналист.
Биография и творчество Евгений Гуцало е роден в с. Старий Животов (днес Новоживотов), Виницка област. Дипломирал се от Нежинския педагогически институт през 1959 г., а първото му произведение е публикувано през 1960 г. През шейсетте години Гуцало е един от малкото украинци, които открито се противопоставят на комунистическия строй. По-късно решава да е писател, вместо да му е забранено да публикува. Той е автор на повече от 25 книги с разкази и новели (част от тях – за деца), трилогия романи и три стихосбирки. Неговите произведения са известни със своите детайлни описания на природата, психологически портрети на героите и ползването на разговорен език.
През 1985 г. Гуцало получава наградата „Шевченко“. На български през 1972 излиза книгата му с разкази „Клава, майка пиратска“, а през 1982 г. излиза книгата му с повести и разкази „Предчувствие за радост“. За Гуцало е известно, че е бил изцяло отдаден на литературата и не обичал да шуми много около своята личност или своето творчество. През целия си живот дава само едно интервю.
Произведения Романи Улюмджі (1988) Блуд (1992) Імпровізація плоті (1993)
Серия „Лоялен човек“ (Позичений чоловік) Позичений чоловік (1981) Приватне життя феномена (1982) Парад планет (1984) – повест
Повести Мертва зона (1967) Родинне вогнище (1968) Мати своїх дітей (1968) Подорожні (1969) Сільські вчителі (1971) – „Шкільний хліб“ Шкільний хліб (1973) – „Шкільний хліб“ Серпень, спалах любові (1970) Дівчата на виданні (1971) Дениско (1973) Двоє на святі кохання (1973) Щастлива родина (1976) – с Ростислав Самбук З вогню воскресли (1978) У гаї сонце зацвіло (19??) Милосердя по-американськи (1988) Голодомор (1990)
Категория:Украински поети Категория:Украински писатели