Лъвът (Panthera leo) е едър хищник от семейство Коткови и един от четирите представители на род Пантери. В Systema Naturae видът е наречен от Карл Линей Felis leo, свързвайки го с котките. Думата Panthera в съвременното му име Panthera leo идва от pan – („всичко“) и thera („звяр“). Въпреки че думите са с латински произход, словосъчетанието демонстрира поразително сходство със санскритската дума за тигър – pundarikam. В дословен превод тя означава белезникаво-жълто. От своя страна leo идва от романските езици и е латинската дума за лъв; с това значение и подобно звучене са и старогръцката λέων (leon) и думата на иврит לָבִיא (lavi). Използват се и като човешки имена.
Обикновено лъвовете обитават савани и ливади, въпреки че понякога се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите Коткови лъвовете са изключително социални. Живеят на групи, наречени прайдове, състоящи се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно, като плячката им се състои предимно от големокопитни животни. Максималната скорост, с която лъвът преследва плячката, достига 60 km/h. С мощни крака, силни челюсти и дълги до 8 cm кучешки зъби това животно може да повали и убие доста едра плячка.
Продължителността на живота на лъвовете на свобода, в дивата природа, е до 15 – 20 години (по други данни - до 10 – 14 години), а в плен те могат да живеят и повече от 20 години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от 10 години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им.Smuts, G.L. (1982). Lion. Johannesburg: Macmillian South Africa (Publishers)(Pty.) Ltd. p. 231. ISBN 0-86954-122-6.
Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната си грива, каквато женските лъвове/лъвиците нямат. Тя е и един от най-разпространените животински символи, известни в човешката култура. Лъвът (като по принцип се има предвид мъжки лъв, а не лъвица) често бива наричан във фолклорните творби и Царят на животните. В европейската традиция той е символ на мощ и сила, въплъщаващ силата на Слънцето и огъня. Още в Древността митичният Немейски лъв е бил свързан с едно от зодиакалните съзвездия. В хералдиката лъвът символизира кралското достойнство и благородство. В страните от Югоизточна Азия от древни времена съществува особен, силно митологизиран и стилизиран образ на лъва - слабо наподобяващ истински лъв и явяващ се символ на могъществото и успеха на владетеля и династията. Статуи на съществото са поставяни като стражи/пазители пред императорските спални, правителствените резиденции, административни здания и култови съоръжения, ставайки в съвременността атрибут на будистки храмове и шинтоистки светилища, поставян на входовете им.
Описание Лъвът е второто по големина след тигъра животно от семейство Коткови, обитаващо днес Земята.Nowak, Ronald M. (1999). Walker's Mammals of the World. Baltimore: Johns Hopkins University Press. ISBN 0-8018-5789-9. Той е и най-високото от тях (мерено по височината в областта на холката/рамото), около 123 cm при мъжките и 107 cm - при женските. Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 kg (до 300 kg), докато при женските то варира между 120 и 182 kgSmuts, G.L. (1982). Lion. Johannesburg: Macmillian South Africa (Publishers)(Pty.) Ltd. p. 231. ISBN 0-86954-122-6.. Дължината на тялото при лъвовете достига 170 – 250 cm, а при лъвиците – 140 – 175 cm. Индийският подвид обикновено е по-дребен на ръст от африканските си роднини. Теглото му е 160 – 190 kg при мъжките и 110 – 120 kg - при женските, но могат да бъдат и по-едри.
Лъвовете проявяват склонност да показват вариация в телесното тегло и в зависимост от околната среда и областта, която обитават. Например лъвовете в южната част на Африка са склонни да бъдат с около 5% по-тежки от тези в източната част на континентаScott, Jonathon; Scott, Angela. (2002) Big Cat Diary: Lion, p. 80. В Кения е отстрелян едър мъжки с тегло 272 kg.Nowell K, Jackson P (1996). „Panthera Leo“ (PDF). Wild Cats: Status Survey and Conservation Action Plan. Gland, Switzerland: IUCN/SSC Cat Specialist Group. pp. 17 – 21. ISBN 2-8317-0045-0 В плен лъвовете проявяват склонност да стават по-едри и по-тежки. Най-тежкият известен лъв е мъжки на име Симба, от зоопарка в Колчестър, който през 1970 г. е тежал 375 kg.Jungle Photos Africa Animals mammals – lion natural history Wood, G. 1983. The Guinness book of animal facts and feats. Sterling Pub. Co. Inc. 3rd. edition. 256 pp.
Дължината на главата при мъжките е между 40 и 70 cm, а при женските - 30 – 50 cm. Черепът на лъва е много близък до този на тигъра, с тази разлика, че в предната си част е по-сплескан и притежава по-къса посторбитална област. Лъвовете са известни със страховитата си захапка, но са опасни и със своите лапи и нокти. При лов лъвовете могат да развият скорост до 58 – 60 km/h, но за кратко. Те се хранят като убиват плячката си. По-голямата част от деня (по 12 – 18 часа в денонощието) лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове – привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата.
Лъвовете са единствените членове на семейство Коткови, които показват характерен полов диморфизъм. Най-съществената разлика във вторичните полови белези между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда (групата). Лъвиците например са ловците в семейството и осигуряват храната, при все че и двата пола участват в ловуването. Мъжките все пак са по-тромави и имат грива, което допълнително ги затруднява в него.
Окраската на лъвската козина е такава, че да се слива с обстановката, и варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. При мъжкия варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта. Опашката е дълга около 90 – 105 cm при мъжките и 70 – 100 cm - при женските. Тя завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение не е съвсем ясно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-ия вече е напълно развит.Schaller, George B. (1972). The Serengeti lion: A study of predator-prey relations. Chicago: University of Chicago Press. ISBN 0-226-73639-3. Същевременно малките лъвчета се раждат с кафяви розетки по тялото, подобно тези на леопарда. Те избледняват при израстването им, макар могат да се наблюдават и при възрастни лъвици в областта на краката. Азиатските лъвове се различават от африканските по характерно оцветяване на коремната част и по-малката и не е така гъста грива на мъжките, която приляга плътно назад към тялото, при което изглежда като зализана. Този подвид е с по-приземно тяло, създавайки впечатление, че е по дребен в сравнение с африканските подвидове.
Разпространение и местообитания Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка, където го има най-често в полупустините и по-рядко в пустините. Видът да се види основно в пасищата на саваната, с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка. В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора. Съвременният ареал на представителите е силно ограничен за разлика от този, отпреди около 10 000 години. През последните 2 – 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка - от Юкон до ПеруHarington, CR (1969). „Pleistocene remains of the lion-like cat (Panthera atrox) from the Yukon Territory and northern Alaska“. Canadian Journal Earth Sciences 6 (5): 1277 – 1288.. Това го прави в исторически план, наред с домашната котка, животното от семейство Коткови с най-обширен ареал.
Към началото на новата ера местообитанията на лъвовете са включвали районите на южните части на Евразия в район от Гърция до Индия и цяла Африка, с изключение на централните части на Сахара, но за широкото разпространение на това животно има и по-ранни писмени свидетелства. Древногръцкият историк Херодот съобщава, че лъвовете са били често срещани в Древна Гърция в периода около 480 г. пр.н.е. През време на похода на персийския цар Ксеркс I през страната лъвове атакуват негови камилски кервани. Към 300 г. пр.н.е Аристотел описва лъвовете като рядко срещани в Елада. В епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен и са се ползвали в гладиаторските битки, включително в прочутите екзекуции с хвърляне на животните. Към края на I век те изчезват от Балканския полуостров.Schaller, p. 5 Последните лъвове в Европа изчезват към 10 век от района на Кавказ. За внасяне в Европа, с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове от края на 18 век са търсени и залавяни из други континенти. В съвременността зоологическите градини си сътрудничат за запазването на застрашения азиатски лъв. Видът е унищожен в Палестина през Средновековието, а от останалата част от Азия постепенно изчезва към края на 18. век вследствие на разпространението на огнестрелното оръжие. В края на 19 и началото на 20 век те изчезват и от Северна Африка и Югозападна Азия. Към края на 19. век лъвът изчезва и в Турция и в голяма част от Северна Индия. Последните сведения за лъвове в Иран са от 1941 г.
Някога лъвът се е срещал и в цяла Африка, но вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около началото на XXI в. африканската популация е спаднала с 30 – 50%, това прави лъва уязвим вид, чиято основна част живее в национални паркове, като главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Последното убежище на популацията от лъвове в Азия е националният парк Гир (с площ 1412 km²) и в някои области около него, в щата Гуджарат, Индия, на юг от Мумбай. Там популацията нараства от около 180 лъва през 1974 г. до около 400 през 2010 г. Преброяването на азиатските лъвове, проведено през 2017 г., отбелязва около 650 индивида.
Фактор, влияещ на числеността и разпространението на лъвовете, са и здравните им проблеми. Най-често лъвовете ги нападат ектопаразити. Такива са кърлежите, които се залавят и пробиват кожата в областта на ушите, врата и слабините.Schaller, p. 184 През 1962 г. лъвовете от кратера на Нгоронгоро са нападнати от мухата Stomoxys calcitrans. Мухите нараняват големи части от кожата, причинявайки огромни рани и общо изтощение на тялото. В резултат на нападенията много лъвове измират, други напускат местността. Като резултат от това накрая от 70 лъва остават само 15. При подобна инвазия/зараза през 2001 г. загиват шест лъва. В изпражнения на лъвове е констатирано обсеменяване с тении. Лъвовете са краен гостоприемник на паразитите, след като поглъщат ларвната им форма посредством заразено месо на антилопи. Инфекциозни заболявания се срещат особено много сред лъвове отглеждани в плен. Домашните кучета и други хищници са причина за разпространение на гана и инфекциозен перитонит. През 1994 г. много лъвове в национален парк Серенгети заболяват и умират от гана, вследствие на развитие и усложняване на неврологични симптоми.
Групи и размножаване