Композицията в литературата е един от съществените елементи на художествените форми. За разлика от фабулата и сюжета, които имат ролята на предпоставки за превръщането на една литературна-художествена творба в идейно-естетическо явление, композицията е необходимо условие това да се случи.Енциклопедичен речник на литературните термини, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993 Композицията обаче присъства дори в творби, като лирическите, в които липсва сюжет.
Основните критерии за композицията са се оформили под въздействието на продължителни и различни обществени условия от древността до наши дни. Още Аристотел говори за необходимостта от единство в литературните произведения. Чрез композицията това единство се постига, като всяка сцена, действие, литературен герой, както и ключовите моменти от сюжета — завръзка, кулминация и развръзка – заемат съобразно значимостта си определено място в творбата и биват умело преплетени с останалите компоненти.
Аспекти на композицията са: как авторът започва произведението и как преминава към същността на изложението, как е осъществена веригата от причинно-следствени взаимовръзки, каква е връзката между отделните картини, събития и герои, какви събития обуславят развитието на характерите на героите, какви стилистични фигури и похвати се използват при изграждането на творбата.Речник на литературните термини, Наука и изкуство, София, 1968
В зависимост от литературния род и вид на творбата, композицията е и един от основните определители на жанровите различия. При лириката характерни за композицията са липсата на сюжет, стихово-ритмичната структура, лаконичност, експресивност и монологично изложение. В драмата композицията се основава на драматичния конфликт и диалога между героите. Епичната композиция се отличава с бавно развиващо се и добре разгърнато сюжетно действие, както и с многото авторова реч.
Бележки
Категория:Литература