Устният закон (, Тора ше-бе-‘ал-пе) е набор от текстове в юдаизма, които не са включени в Писания закон – Петокнижието – но въпреки това се приемат от ортодоксалния юдаизъм за задължителни и дадени от Бог по същия начин. Основните от тях са Мишна, съставена към 200 – 220 година от Йехуда ха-Наси, и Гемара, включваща коментари и дискусии по Мишна, като двете заедно образуват Талмуда, основният текст на равинистичния юдаизъм.
Съдържание Според традицията на юдаизма Устният закон се предава устно от поколение на поколение – от времето на Моисей до неговото записване след разрушаването на Втория йерусалимски храм през 70 година, когато еврейската цивилизация е заплашена от унищожение. Обхваща широк набор от правила за религиозните ритуали, отношенията с Бог и между хората, за храненето, отбелязването на празниците, брачните отношения, земеделските практики, гражданскоправните спорове.Howard Schwartz, Tree of Souls: The Mythology of Judaism, Oxford University Press, 2004. p lv
Вижте също
Маймонид Есеи Танах
Бележки