Еблаитският език е древен изчезнал семитски език, който се е говорел в средата на 3-то хилядолетие преди новата ера в древния град Ебла, сега Тел-Мардик (تل مرديخ), намиращ се между Халеб и Хама на територията на Древна Сирия.
Съществуването на езика става известно от около 5000 глинени плочки, написани с клинопис, и разкрити при археологическите разкопки между 1974 и 1976 г. в руините на древния град. Плочките са разчетени от италианския лингвист и специалист по древни езици Джовани Петинато.
Еблаитският е спорно класифициран като източносемитски език, сходен на акадския. Във всички случаи еблаитския е палеохаански и родоначалник на западносемитските езици.
Бележки
Литература A. Archi. 1987. Ebla and Eblaite, Eblaitica 1. Ed. C.H. Gordon. Winona Lake, Indiana: Eisenbrauns. Pages 7–17. Cyrus H. Gordon. 1990. Eblaite and Northwest Semitic, Eblaitica 2. Ed. C.H. Gordon. Winona Lake, Indiana: Eisenbrauns. Pages 127-139. Cyrus H. Gordon. 1997. Amorite and Eblaite, The Semitic Languages. Ed. Robert Hetzron. New York: Routledge. Pages 100-113.
Категория:Древна Сирия Категория:Семитски езици Категория:Древни езици Категория:Мъртви езици Категория:Ебла