Иврèа (, Ivréa на пиемонтски език, Ivreja на канавезски диалект) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 253 m надм. в. Към 1 януари 2025 г. населението е 22 532 жители, от които 2203 са чужди граждани.
Градът е известен с историческия си карнавал (един от най-старите в Италия) и традиционните портокалови битки.
Ивреа е родното място на пишещите машини „Оливети“, чиито инженери създават първия персонален компютър в света – „Програма 101“.
От 1 юли 2018 г Ивреа е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като „Индустриален град на XX век“ заради уникалната индустриална архитектура от периода на Оливети.
В Ивреа, в канала на река Дора Балтеа, се провеждат международни и национални състезания по кану и каяк.
Градът се намира в подножието на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ – най-голямото мореново образование в Европа от Неозоя. В района е разположен Природният парк на Петте езера (Сирио, Пистоно, Лаго Неро, Кампаня и Сан Микеле).
През Ивреа преминава поклонническият път „Виа Франчиджена“.
Ардуин от Ивреа е първият местен крал на Италия (1002 г., коронясан на 15 февруари).
Замъкът на Ивреа е построен през XIV век по заповед на Амадей VI Савойски („Зеленият граф“), участник в Савойския кръстоносен поход по българското Черноморие.
Ивреа е литературна столица на Италия за 2022 г.
На 16 km oт града се намира село Боргомазино – едно от местата, където се заселват прабългари.
География Ивреа е важна пресечна точка за пътуващите от основните градове на Северна Италия към автономната област Вале д'Аоста. Намира се на 45 km от Торино, на 102 km от Милано и на 141 km от Генуа.
Считан за столица на Канавезе – исторически и географски район на Пиемонт – Ивреа е разположена в центъра на област, оформена от големия плейстоценски ледник на Дора Балтеа. След оттеглянето му след последното заледяване около 9700 г. пр.н.е., територията остава богата на моренови езера, които и днес обграждат Ивреа: Сирио, Сан Микеле, Пистоно (Монталто Дора), Лаго Неро (между Монталто Дора и Боргофранко д’Ивреа) и Кампаня (Кашинете д’Ивреа и Киаверано).В района се включват и езерото Кандия (Кандия Канавезе) и езерото Вивероне (провинция Биела).
Географският район около Ивреа се характеризира с мореновия релеф Ла Сера ди Ивреа – най-голямото мореново образувание в Европа от Неозоя и част от Мореновия амфитеатър на Ивреа. Хълмът се простира в почти права линия на над 25 km в Паданската низина – от Андрате до Каваля (провинция Биела), и очертава северната граница на Канавезе. Западната граница е определена от най-стария национален парк в Италия – Гран Парадизо.
През града тече реката Дора Балтеа, приток на най-голямата река в Италия – По.
През 1468 г., по волята на Йоланда Френска, е построен Каналът на Ивреа, предназначен за напояване на оризищата в провинция Верчели и за воден транспорт между Ивреа и Верчели.
Административно деление и население Градът има следните подселища (на итал.: frazioniМалко населено място, изолирано от общината, от която зависи) и местности (на итал. località): Торе Балфредо, Сан Бернардо д'Ивреа, Кантон Стимоцо, Джилио, Ла Роса, Мейна, Морети, Паризе и район Кампасо.
Градът е разделен на 26 квартала и района: Сан Грато, Кантон Веско, Кантон Виня, Ла Сака, Белависта, ул. „Миниере“-ул. „Йервис“, зона Порта Торино-ЖП гара-Автобусна гара-ул. „Дора Балтеа“, Боргето, Исторически център, Крист, Порта Аоста-Сант Антонио, Сан Пиетро Мартире, ул. „Сант'Улдерико“, Лаго Сирио, Прафаджоло, Кантон Габриел, Лаго Сан Микеле, Монтодо-Монте дела Гуардия, Порта Верчели, Сан Лоренцо, Ла Фиорана, Сан Джовани, Кантон Джильо, Ла Форначе, Торе Балфредо и Сан Бернардо.
Градът граничи със следните 13 общини: Банкете, Салерано Канавезе, Павоне Канавезе, Фиорано Канавезе, Кашинете д'Ивреа, Монталто Дора, Киаверано, Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Романо Канавезе, Страмбино, Вестиние.
Към 1 януари 2025 г. населението на града е 22 532 жители, от които 2203 са чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 771 души, Албания – 119 души и Мароко – 238 души; има и 19 български граждани.Cittadini stranieri Ivrea 2025 Посетен на 5 януари 2026 г.
Топоним Името на римската колония Епоредия (Eporedia), основана през 100 г. пр.н.е., произлиза от келтските думи epos („кон“) и redo („яздя“, „водя каруца“). То отразява древната връзка на града с конете – традиция, запазена и днес. На патронния празник на Ивреа, посветен на Свети Савин и честван на 7 юли, се организира голям конен панаир. И в XXI век жителите на града се наричат епоредиезци, а не „ивреитяни“.
Името на Ивреа постепенно приема различни форми: Yporeia, след това Ivreia, а накрая – Ivrea. В средновековните документи се срещат и варианти като Castrum Evriae, Eborgia и Yporegia.
История Античност Келтските народи, обитавали района преди римското нашествие, дават най-древното известно име на Ивреа - Епоредия. Древните римляни, стремящи се да установят контрол над предпланинските области и алпийските проходи, предприемат завоевателни кампании, но първоначално претърпяват тежко поражение от местното келтско племе саласи.
През 100 г. пр.н.е., с цел защита на търговските пътища през Северна Италия към Алпите, римляните основават колонията Епоредия, която се превръща във важен център на търговията и услугите в региона през римската епоха.
Първото засвидетелствано споменаване на епископ на Ивреа датира от 451 г., когато Евлогий се подписва като участник в църковния събор в Милано.
Средновековие След падането на Западната Римска империя и последвалите варварски нашествия Ивреа запазва значима роля в политическата и църковната структура на региона. През VI – VII век градът е столица на Херцогство Ивреа, част от Лангобардското кралство, и включва епархиите на Ивреа и Верчели.
През 754 г. в близост до града франкският крал Пипин III побеждава лангобардския крал Айзтулф. От 800 г. Ивреа става част от Франкската империя; на 24 юни 801 г.е посетена от Карл Велики. През 825 г. неговият наследник Лудвиг Благочестиви основава в Ивреа studium (университет), поверен на епископа.
След края на Каролингския период Гуидо Сполетски създава Маркграфство Ивреа, което през 888 г. предоставя на Анскар I – основател на династията Анскариди, по-късно известна като „Дом Бургундия-Ивреа“. От този род произлизат трима крале на Италия, управлявали като маркграфове на Ивреа: Беренгар II, неговият син Адалберт II и неговият племенник Ардуин.
В началото на XI век ключови фигури в историята на Ивреа са Вармонд Арборийски и Ардуин от Ивреа. Вармонд е назначен за епископ през 969 г. от император Ото II и до смъртта си през 1010 г. допринася за културното, религиозното и художественото развитие на града. Ардуин, маркграф на Ивреа от 989 г., се превръща в символ на стремежа към местна автономия и независимост от императорската власт. През 1002 г. той е коронясан за първи местен крал на Италия. Известна е продължителната му вражда с епископ Вармонд: последният го анатемосва, а Ардуин нееднократно го прогонва от епископското седалище.
След смъртта на Ардуин през 1015 г. Маркграфство Ивреа е разпуснато от император Конрад II Франконски. Въпреки това наследниците на Ардуин запазват владения в района и поддържат тесни връзки с Маркграфство Торино, следвайки политика на активно противопоставяне на външната императорска власт. През 1026 г. Ивреа е завладяна от Конрад II, тогавашен крал на Италия.
През следващите десетилетия контролът над Ивреа е предмет на борба между наследниците на Ардуин, епископите-графове и нововъзникналата комуна, създадена през XI век. Императорската власт предоставя на комуната редица привилегии, включително правото да сече монети, да събира данъци и да назначава градски управители.
През втората половина на XII век Ивреа води войни с Верчели, породени от стремежа на Верчели към териториално разширяване и от споровете относно пътните такси върху стоките, преминаващи от Алпите през Вале д'Аоста.
През 1178 г. император Фридрих I Барбароса, в рамките на политиката си за укрепване на имперската власт в Северна Италия, назначава маркиз Раниери ди Биандрате за управител на Ивреа. Управлението му предизвиква остър конфликт с духовните и гражданските власти, а между 1193 и 1195 г. избухва всенародно въстание, довело до прогонването му и разрушаването на стария замък „Св. Маврикий“, известен сред населението като „Кастелацо“.
През 1238 г. Ивреа, заедно с други пиемонтски градове, се заклева във вярност на императора на Свещената Римска империя и крал на Сицилия Фридрих II. През 1248 г. императорът се съюзява със Савойската династия и назначава Томас I Савойски за имперски викарий (наместник), предоставяйки му териториите на Канавезе, включително Ивреа.
От XIII век Ивреа се утвърждава като свободна средновековна комуна с местни закони. От 1266 г. преминава под властта на Вилхелм VII, маркграф на Монферат от династията Алерамичи, който възстановява замъка „Свети Маврикий“ като символ на феодалната власт. Комуната е принудена да приеме за подест негов васал, макар и задължен да управлява според градските статути.
През 1271 г. властта на Вилхелм VII е прекъсната за кратко от управлението на краля на Сицилия Шарл I Анжуйски. Замъкът „Свети Маврикий“ е окончателно разрушен през 1305 г. при неговия наследник Джовани I.
Ивреа запазва статута си на свободна комуна до 15 ноември 1313 г., когато се заклева във вярност на Савойската династия.
През 1347 г. Лукино Висконти от Милано подпомага маркиза на Монферат Джовани II да възстанови властта си над Ивреа. В последвалия кофликт, в който се намесва и Църквата, градът е поделен през 1349 г. между Джовани II и Амадей VI Савойски, граф на Савоя. През 1356 г. господарят на Пиемонт Жак Савойски-Ахаяустанови контрол над Ивреа, но скоро е победен от Амадей VI Савойски („Зеленият граф“). В периода 1357–1358 г. той е единственият безспорен владетел на града и изгражда нов замък между катедралата, Епископския дворец и Общинската палата.
През 1365 г. император Карл IV назначава Амадей VI за имперски викарий – титла, давана на особено влиятелни владетели. Той приема и титлата „маркграф на Ивреа“, която остава в Савойската династия. Амадей VI участва и в Савойския кръстоносен поход, включително във военните действия на Балканите и в България (1366–1367).
През XIV век Савойците, след продължителни вътрешни борби за укрепване на властта, се изправят срещу голямото всенародно въстание на Тукините (Tuchinaggio, обхванало големи части от Канавезе. То достига своя край в Ивреа през 1391 г., когато по инициатива на граф Амадей VII Савойски („Червения граф“) е подписана умиротворителна конвенция. С това приключва т.нар. „златен век“ на Ивреа, а през следващите столетия градът постепенно придобива все по-провинциален характер.
През 1393–1400 г., след смъртта на „Червения граф“ и последвалата властова криза в Савоя, маркграфът на Монферат Теодор II се възползва от ситуацията. Той наема кондотиера Фачино Кане, чиито войски опустошават множество селища в Канавезе, причинявайки значителни щети на региона.
XV – XVI век През XV век властта на Савойската династия значително нараства: през 1416 г. Амадей VIII Савойски получава титлата „херцог“ от император Сигизмунд Люксембургски, през 1418 г. Савойската династия получава териториите на принцовете на Ахая, а през 1432 г. подчиняват и маркизите на Монферат. С изключение на кратки периоди на испанска и по-късно френска окупация (1536–1559), Ивреа остава под техен контрол от XV до XVIII век.
Херцогиня Йоланда Френска, регентка между 1472 и 1478 г., често пребивава в замъка на Ивреа и нарежда той да бъде украсен със стенописи, свидетелстващи за културния разцвет на двора.
В края на XVI век, като признание за търговското и стратегическото значение на града, херцог Емануил Филиберт Савойски поставя Ивреа начело на нов териториален окръг.
XIX – XX век